Джудит Макнот
Някой бди над теб (51)

Петдесет и първа глава

Майкъл седеше зад бюрото си и когато секретарката му влезе в кабинета в девет и петнайсет сутринта, той вдигна поглед. Беше се изкъпал и обръснал, после беше отвел Лий у дома и бе отишъл в кабинета си, защото в девет и половина имаше среща.

— Господин Бюканън е тук — съобщи Линда. — Малко е подранил.

— Покани го да влезе.

След миг Гордън Бюканън влезе в кабинета. Старшият съдружник в „Бюканън, Пауел и Линч“, една от най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк, беше облечен скъпо и елегантно. Тъмната му коса беше прошарена, лицето му бе приятно с аристократични черти, а обноските му безукорни. В обществото Гордън беше джентълмен, в професията си бе опасен като кобра.

— Добро утро — поздрави Бюканън.

Въпреки че адвокатската кантора, която представляваше, движеше делата на Майкъл Валенте вече почти цяло десетилетие, двамата мъже не бяха приятели — Валенте не се сприятеляваше лесно. Ала според адвоката Майкъл притежаваше две твърде рядко срещани качества, които го превръщаха в изключителен клиент. Майкъл Валенте никога не лъжеше адвокатите си и никога не им губеше времето. В замяна изискваше и те да не му губят времето.

Тъкмо поради това Гордън пристъпи направо към проблема, без да се впуска в обичайните официални формалности.

— Уредих среща в „Интеркуест“ тази сутрин — каза и се настани в стола срещу бюрото на Валенте. — Имат информация за нас. Предупреди ли госпожа Манинг да не говори с полицията, преди да се посъветва с мен?

— Казах й още преди няколко дни, откакто изискаха от дома й всички документи на съпруга й. Не са правили никакъв опит да се свържат с нея. — Майкъл млъкна и раздразнено се пресегна, за да натисне бутона на интеркома.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но Лий Кендал ви търси на директната линия…

— Кендал ли? — учудено повтори той, зарадван, че след изминалата нощ Лий отново бе започнала да използва моминското си име.

— Госпожа Манинг — поясни Линда, преструвайки се, че няма представа, че шефът й се познава с въпросната жена. — Ала тя подчерта името Кендал, затова и аз го използвах.

— Чудесно — рече Майкъл, пресегна се да вдигне телефона и леко се завъртя на стола си. Когато вдигна, заговори с делови тон: — Госпожице Кендал, Майкъл Валенте е на телефона.

Лий въздъхна рязко и стреснато се засмя:

— Звучиш ужасно хладно и официално.

Майкъл смени тона си и заговори, както говореше само с нея:

— Имам среща с новия ти адвокат. Той смята, че студенината и официалността са две от най-привлекателните ми характерни черти.

Гордън Бюканън зяпна гърба на Валенте. Бе изненадан, че Валенте може да се шегува с някого, но когато чу собственото си име, съвсем се изуми.

— Не искам да те задържам… — бързо каза Лий.

— А, напротив — рече Майкъл. — Освен това ти сключи обвързваща, неподлежаща на преговори сделка преди по-малко от три часа. Защо не спиш?

— Защото Джейсън Соломон току-що ми се обади, настоял е Брена да ме събуди.

— Защо?

— Иска да се срещнем и да изпием по едно питие довечера. Не можах да му откажа. Ще се опита да ме накара да се върна на работа. Не мога да се върна на сцената и да играя с Джейн Сербинг. Ще изглеждаме така, все едно представяме някакъв откачен парад на изродите. Джейсън обаче не може да го разбере. Та както и да е. Нали се уговорихме да вечеряме заедно и аз просто исках да ти кажа да ме вземеш от „Сейнт Реджис“, вместо от къщи.

— По кое време?

— Седем добре ли е? Така Джейсън ще има само час да ме навива и да ме измъчва.

— Искаш ли вместо това да дойда още в шест и да ти бъда подкрепление?

Майкъл усети облекчението и изненадата в гласа й:

— Това да не би също да е част от предопределеното?

— Естествено. Само си провери договора, който подписахме тази сутрин: клауза номер едно, член втори „Някой, който да ме закриля“, ще видиш, че си облагодетелствана с пълния пакет услуги, които предлага моя милост.

— Майкъл? — тържествено рече Лий.

— Да?

— Обичам те.

Все още усмихнат, след като приключи разговора си с нея, Майкъл завъртя стола си и се обърна с лице към Гордън.

— До къде бяхме стигнали? — рязко попита.

Бюканън моментално възвърна самообладанието си и пристъпи към работата:

— Тъкмо щях да те попитам дали от полицията са правили някакъв опит да те разпитват за алибито ти относно убийството на Манинг.

Майкъл поклати глава:

— Те въобще не знаят дали мога да докажа, че не съм го извършил.

— Очевидно е, че не им трябват доказателства. Най-вероятно са убедили някой съдия, че ти си потенциален убиец, и са го накарали да даде разрешение за подслушвателни устройства и за всичко останало, което им е хрумнало, за да могат да те подслушват, за каквато и да е незаконна дейност. — Гордън направи пауза, позволявайки на клиента си да обмисли думите му, след това добави: — Преди да ти препоръчам как да действаме, трябва да ми разясниш приоритетите си.

— Искам полицията да открие кой е убил този кучи син. А вместо това те си губят времето с мен.

— Мога да ги принудя да се отдръпнат. — Гордън пое дълбоко дъх и се подготви за реакцията, която щяха да предизвикат следващите му думи. — Но за да го направя, ще ти се наложи доброволно да дадеш показания на полицията за това къде си бил по време на убийството. След като не са те попитали още за това, те ще се съпротивляват на молбата ми да се срещнем неофициално, но мога да ги заплаша със съдебен иск, ако ми откажат. След като разберат дали имаш алиби и дали то е достоверно, ако не престанат да те преследват, можем доста да им вгорчим живота в съда.

Ядният поток от думи, който Гордън бе очаквал, така и не се изля. Валенте само стисна зъби, разярен от предложението да даде доброволно каквато и да е информация на полицаите. За него доброволното снабдяване на ченгетата или прокурорите с информация бе равносилно на опит да умилостивиш врага, затова той никога нямаше да приеме това предложение. Винаги бе избирал да води скъпи и тягостни битки в съда, вместо да избегне сблъсъка, предлагайки предварително доказателства и обяснения на прокурорите.

Майкъл Валенте бе най-хладнокръвният и разумен мъж, но щом се стигнеше до умилостивяване на съдебната система, италианецът полудяваше. Именно затова Гордън се изненада, когато Валенте кимна и с нисък, треперещ от напрежение и гняв глас каза:

— Уговори срещата. — Кимна към вратата и добави: — Върви да се обадиш от залата за съвещания и накарай секретарката ми да ти отпечата графика ми с всичко, което съм правил през онази неделя.

Гордън се изправи и добави още една новина, която със сигурност щеше да вбеси Валенте още повече:

— Ще се опитам да накарам детективите да дойдат тук, но те ще те принудят да отидеш в участъка. Така ще са на своя територия и ще имат предимство. Освен това без съмнение ще си умрат от кеф.

— Естествено — с леден тон отвърна Валенте.

Взе някакъв документ и вдигна писалката си, слагайки край на разговора.

— Има още нещо… — Той погледна адвоката. — Ако на тази среща не успеем да ги убедим да престанат да те преследват, ще ми се наложи да се отнеса към съда. Това обаче ще отнеме време, а ти не обичаш да губиш време. В такъв случай трябва да обсъдим още нещо…

— Какво? — сопна се Майкъл.

— Без съмнение госпожа Манинг е главният заподозрян. Съпругът й я е мамел, значи е имала мотив, имала е и средството — пистолета. Освен това е имала и време да го извърши. Не се съмнявам, че според полицията двамата с нея имате връзка и сте решили да се отървете от Логан Манинг. Ако ти зададат някакви въпроси относно връзката ти с нея, сега или в миналото, препоръчвам ти да им кажеш истината. Не давай доброволно информацията, но не отказвай и да отговориш. Имам предчувствие, че полицаите са подозрителни към вашите отношения, въпреки че всички са наясно с тях, след като я отведе с хеликоптера си в планината, където е станала катастрофата.

— Защо мислиш така?

— Защото ти ми каза, че те никога не са я разпитвали официално за познанството й с тебе. Ченгетата не питат за онова, което смятат за очевидно, защото според самите тях те вече притежават някаква информация и не желаят да разгласяват теориите си.

След като Бюканън си тръгна, на Майкъл му бяха необходими няколко минути да се успокои и да осъзнае на какво се бе съгласил току-що. После се обади в дома на Лий. Когато Брена вдигна, Майкъл я помоли да му даде телефона на Джейсън Соломон и да не споменава пред Лий за това, че са говорили.

Само трийсетина секунди бяха необходими на Майкъл да накара драматурга да се срещнат в пет и половина в „Сейнт Реджис“, за да си поговорят насаме, преди да дойде Лий. Първите Двадесет и пет секунди от разговора Майкъл пропиля в опитите си да избегне въпросите на Джейсън за връзката му с Лий.