Джудит Макнот
Някой бди над теб (19)

Деветнадесета глава

Осемнайсети участък се намираше в Горен Ийст Сайд в Ийст Севънти Секънд Стрийт — възможно най-претенциозното местоположение за полицейски участък, а в Манхатън имаше точно трийсет и три.

За да не се разваля обликът на квартала, на сградата бяха сложили двукрилна тежка врата, украсена от двете страни със старинни газови фенери. Отвътре обаче сградата бе неприветлива и претъпкана като всеки друг полицейски участък в Ню Йорк.

Когато Сам пристигна по обяд в събота, Шрадер вече чакаше пред кабинета на капитан Холанд. Изглеждаше уморен, беше разрошен, раздърпан и унил.

— Дявол го взел — изруга той. — Искаше ми се да почина тези дни, докато отделът за граждански дела работи в хижата. Страхотно е да спиш в собственото си легло. На теб капитанът кога ти се обади?

— Малко преди осем.

— Той не спи ли? Винаги е тук. Живее за тази работа.

Ако питаше Сам, Холанд по-скоро живееше за следващата си работа. Всички знаеха, че ще кандидатства за заместник-комисар, а според слуховете постът му бе в кърпа вързан.

— Стив Уомак се връща на работа в понеделник — каза Шрадер и отново се прозя. — Каза, че рамото му оздравяло след операцията и че му е писнало да си седи у дома.

Това, че партньорът му се връщаше на работа, означаваше, че Сам ще получи друго назначение с друг полицай. Саманта много се натъжи, най-вече защото щяха да я отстранят от случая на Манинг.

— Значи затова съм тук — рече тя. — Капитан Холанд иска да чуе докладите ни, за да може после да ме преназначи.

Шрадер се ухили:

— Не увесвай нос. Току-виж съм решил, че ще ти липсвам.

— Ще ми липсва разследването по случая, ако въобще разполагаме със случай.

Холанд рязко отвори вратата на кабинета си и с жест покани детективите да влязат.

— Благодаря, че дойдохте в почивния си ден — каза им той и затвори вратата. — Трябва да подпиша някои документи и после ще поговорим. Седнете — добави капитанът и кимна към стола срещу бюрото си, а самият той седна на мястото и взе химикалката.

Като шеф на полицейски участък на Холанд му се полагаше кабинет, разположен в дъното на дълъг коридор, което му позволяваше донякъде да се спаси от царящия хаос. Освен това помещението бе по-просторно от останалите, разположени по трите етажа на старата сграда. Холанд бе внесъл някои промени и кабинета си, например старинните кожени подпорки за книги върху бюрото и старинния глобус върху гравирана месингова поставка в ъгъла под прозорците. Също като чичовците си и като дядо си Холанд бе избрал кариерата в силите на реда, ала за разлика от роднините си той имаше магистърска степен, банкова сметка и съвсем основателната надежда, че скоро ще стане комисар. На Четиридесет и една години той не само можеше да се похвали със зашеметяваща кариера като полицай и със способностите си на администратор, но и с приятна външност, заради която кметът Еделман го бе превърнал в публичната личност, представяща нюйоркската полиция.

Холанд подписа последния документ, остави химикалката и погледна Шрадер:

— Настъпи промяна в разследването по случая „Манинг“ — оживено започна той, но нещо в тона му накара Сам да си помисли, че промяната не му харесва особено. — Комисар Труманти иска да бъде сформиран екип от четирима детективи, които да се заемат със случая, и вече е избрал главния следовател. Ти и Уомак ще бъдете включени в екипа.

— Кой е главният следовател? — попита Шрадер.

— Казва се Маккорд. Труманти искаше да предадем разследването на централата, но това си е наш случай, и то какъв. Убедих комисаря, че можем да осъществим контрол и че няма да има изтичане на информация. Така че разследването остава наше. Федералните така и не успяха да спипат Валенте, така че обвинението им да бъде непоклатимо, но ние ще заковем копелето и ще го пратим на топло. Благодарение на пресата ФБР вече е наясно, че той е замесен в нашия случай, и сега търси начин да ни отнеме разследването, но това няма да стане. С Труманти решихме, че трябва да държим нещата под контрол, докато не открием каква по-точно е ролята на Валенте. Никой, подчертавам — никой — изрече Холанд и най-сетне погледна към Сам, — никой няма да говори пред пресата или хора, които не са пряко замесени в разследването. Ясно?

— Ясно — потвърди Шрадер.

— От каквото и да имате нужда — продължи капитанът, — просто ми кажете и ще го имате: обезщетение за извънредните работни часове, допълнителна помощ, заповеди за обиски, каквото и да е. Ако не успеем да се справим с нещо, ще ни бъде оказано съдействие от прокуратурата. — Той се изправи и с това показа, че срещата е приключила. — Маккорд временно ще се настани в кабинета на лейтенант Ънгър, докато трае разследването. В момента е в него и ви очаква в дванайсет и Четиридесет и пет. Сам, препоръчах му да те вземе като четвърти член на екипа си. Ти много ни помогна. Окончателното решение обаче ще вземе той. Някакви въпроси?

Преди Сам да успее да благодари, Шрадер попита:

— Маккорд? Нали нямате предвид Мичъл Маккорд, капитане?

Холанд кимна отсечено и отвърна:

— Самият той.

— Благодаря, капитан Холанд — официално изрече Сам.

Шрадер излезе от кабинета и тя понечи да го последва, но капитанът й направи знак да остане. Той изчака, докато другият детектив се отдалечи, понижи глас и каза с усмивка:

— Добра работа. Ти откри онази бележка на Валенте до Лий Манинг. Баща ти много ще се гордее с теб.

— Още не съм разговаряла с втория си баща за случилото се — рече тя, учтиво напомняйки му роднинските си отношения с втория съпруг на майка си. — Двамата с майка ми са много заети по това време на годината, а пък и аз не бях кой знае колко свободна.

— Разбирам — отвърна Холанд и я освободи, кимвайки рязко с лека усмивка. — Затвори вратата на кабинета след себе си, ако обичаш.

Сам излезе и затвори вратата.