Джудит Макнот
Някой бди над теб (22)

Двадесет и втора глава

— Направо не е за вярване, че толкова време отблъскваш приятелите си! — укори я Джейсън, веднага щом Хилда го въведе при Лий.

Енергията му накара Лий да се почувства едновременно ободрена и изтощена. Когато обаче Джейсън се обърна да подаде палтото си на Хилда, тя видя, че не е сам, и едва прикри раздразнението си. С него бе дошла и Джейн Сербинг.

Зачервен от студа и нетърпелив да я види, Джейсън остави Джейн във фоайето, забърза към любимата си актриса, наведе се и я целуна по бузата, прошепвайки:

— Не можах да я спра. Тя настоя да дойде. Напъха се в таксито след мен. Обаче няма да стои дълго. Трябва да връща за следобедното представление. А аз съм свободен до довечера! — рече той и се изправи да огледа Лий. На лицето му се изписа ужас. — Кога ще заприличаш на себе си?

— Скоро — отвърна тя и потрепери, когато Джейсън се настани до нея на дивана. Вниманието й обаче бе приковано в Джейн, която бе спряла пред огледалото, за да разгледа съвършеното си лице.

В историята на семейство Баримор се включваха и четирите поколения семейство Сербинг, които се бяха превърнали в истински театрални легенди. Джейн обаче бе първата от известното си семейство, за която можеше да се каже, че е невероятно красива. Освен това бе първата от тях, която бе безмилостно погубена от критиците след изпълнението на първата Бродуейска роля. Всъщност Джейн просто бе дебютирала в по-основна роля, която наистина бе прекалено трудна за неопитна актриса като нея и която бе получила заради фамилията й. Критиците бяха вдигнали летвата необичайно високо, дори по-високо и от стандартите, които биха прилагали за прочутите, ала не толкова красиви, предшественици на младата изпълнителка.

Две седмици след дебюта си Джейн посрамена замина за Коминуд. Семейството й бе пуснало връзките си там и вратите на филмовата индустрия бяха отворени за младото Двадесет и три годишно момиче. Тя бе омагьосала камерите с красотата и финеса си. С течение на времето изпълненията й бяха ставали все по-добри с помощта на добрите режисьори и сценаристи. През изминалата година усилията й бяха възнаградени с „Оскар“ за най-добра поддържаща роля.

Наградата на Американската филмова академия бе направила Джейн много по-популярна в киното, отколкото предшествениците от семейство Сербинг бяха мечтали за себе си. Очевидно обаче Джейн все още се чувстваше унизена от провала на Бродуей и затова бе отказала участие в два филма, които й предлагаха главни роли и нечувани хонорари. Вместо това бе приела ролята в пиесата на Джейсън — „Незряща“.

— О, горкичката! — възкликна тя и огледа насиненото и подпухнало лице на Лий. — Преживя ужасни неща от премиерата насам…

За да избегне въпросите за това, което я бе сполетяло през последните дни, Лий реши да се придържа към ролята си на домакиня и извика Хилда, за да поднесе питиета на гостите й.

— Аз ще пия както обикновено — рече Джейсън, поглеждайки през рамо към немкинята, която както винаги бе наблизо, готова да приеме поръчките им. — Водка мартини — подсети я той, — с две маслинки.

— Ами ти, Джейн? — попита Лий.

— Аз не пия — напомни й красавицата и леко смръщи вежди, учтиво укорявайки домакинята си, че е забравила, че гостенката й не пие алкохол. Макар че останалите от рода Сербинг също бяха вманиачени в опитите си да запазят гласовете и фигурите си, Джейн напълно бе лишена от склонността на роднините си да си намират извинения. Тя не пиеше и не пушеше и се отвращаваше от наркотиците. Освен това бе фанатичка на тема фитнес. — Бих искала минерална вода, ако имате.

— Има — отвърна Лий.

— Предпочитам „Велценхолдер“ — добави Джейн, — бутилират я в Алпите. В Щатите внасят само хиляда каси годишно и аз винаги купувам по сто наведнъж.

— Съжалявам, но останалите деветстотин каси са заминали на друго място, не у нас — отвърна домакинята. — Искаш ли нещо друго?

— „Пелегрини“.

Лий кимна и каза на Хилда:

— Аз ще пия чай, Хилда. Благодаря ти.

Джейсън се извърна, за да види дали немкинята е излязла. Едва тогава искаше да заразпитва приятелката си. Според Лий обаче Хилда заслужаваше пълно доверие. Джейн бе тази, която бе любопитна и която щеше да разправя на всички какво е чула и чула. На Лий й идеше да удуши Джейсън, че я е довел.

— Имаш ли новини за Логан? — попита той, щом Хилда изчезна зад вратата на кухнята.

— Не.

— Скъпа, това е направо невероятно, невъзможно! Какво може да му се е случило?

„Мъртъв е… знам го… Мъртъв е… Мъртъв е…“ — Лий стегна цялото си тяло, за да остане спокойна и да прогони ужасните мисли.

— Не знам.

— Мога ли да помогна с нещо?

Тя поклати глава.

— Полицията прави всичко възможно. Комисар Труманти изпрати хеликоптери, патрулни коли и десетки детективи да го търсят в планината.

— Ами ти? Ти как си? Отговори ми честно.

— Схваната и наранена, изглеждам като пребита, но това е всичко. Освен че съпругът ми е… изчезнал — поправи се тя и мобилизира всичките си сили, за да прогони противния напев, отчаянието и нечовешката мъка, които сломяваха сърцето й.

Джейсън се умълча унил и съпричастен към страданието й, ала това продължи само секунда-две. Лицето му бързо се разведри и той подхвана темата, която го засягаше лично и която бе най-важна за него.

— Ако се върнеш на работа, няма ли да се възстановиш по-бързо?

— Физически може би ще съм достатъчно добре следващата седмица…

— Фантастично! Така те искам! Ти си героиня! Знаех си, че мога да разчитам на теб!

— Но не и психически — прекъсна го Лий и натърти: — Не бива и да мисля за нищо друго, освен за Логан. Дори няма да си запомня репликите.

— Веднага щом стъпиш на сцената, ще си припомниш всичко.

— Може би — каза тя и погледна към Джейн, — но няма да съм в състояние да вложа каквото и да е чувство в тях. Ти ме разбираш, нали, Джейн?

— Разбира се. Дори се опитах да му обясня как се чувстваш в момента, но пиесата е единственото, което го интересува. — За изненада на Лий тя изглеждаше отвратена от държанието на Джейсън. — Нямаше да обърне внимание дори ако ти беше на системи, стига да можеше да си кажеш репликите — безцеремонно добави тя.

— Това не е съвсем вярно — възрази Джейсън. — Щях да пренапиша сцените с Лий така, че да може да си казва репликите, лежейки. — Той взе чашата, която Хилда му подаде върху подноса. — Аз съм егоистично копеле — каза и се ухили доволно. — Но трябва да признаете, че съм гениално егоистично копеле!

Лий се досети, че се опитва да я разведри и развесели, затова се усмихна кисело.

След като тя не отвърна на шегата му, Джейсън спря ли да говори за себе си и я заля с подробности около чудесните отзиви за пиесата, продажбите на билетите и проблемите с осветлението. Последва и разказ за най-скорошната разправия между Джейсън и режисьора на пиесата. Лий го остави да говори, без да чува думите му. Облегната на страничната ръкохватка на дивана, тя следеше мърдащите му устни и автоматично се обръщаше към Джейн, когато и тя заговаряше. Нямаше ни най-малка представа какво говорят, нито пък я интересуваше.

Когато Джейн стана да си върви, Лий осъзна, че ще трябва да остане насаме с Джейсън, и почти съжали, че младата красавица си тръгва толкова рано.

— Робърт и Линкълн ме помолиха да ти предам поздрави — каза Джейн.

До този миг нито веднъж не се бе сетила за колегите си.

— Благодаря, предай им и ти от мен. Съпругата на Робърт роди ли вече?

— Да, момиченце.

За да отпрати Джейн, Джейсън отиде във фоайето, където Хилда прибираше палтата на гостите. Извади от гардероба самуреното палто на Джейн и го протегна пред себе си, както матадорът прави с червения си плащ.

— Джейн, ще закъснееш за представлението! — каза. — Скъпа, докарай си известния задник тук, облечи се и тръгвай.

— Винаги ли е толкова противен? — попита Джейн и леко стисна ръката Лий за довиждане.

Изненадана от едва прикритата враждебност в гласа на колежката си, тя отвърна:

— Той е под голям стрес напоследък. Не го приемай лично. Има пиеса с две главни женски роли и само една утвърдена актриса, която да участва.

Джейн се поколеба и най-накрая притеснено рече:

— Всъщност днес дойдох, за да ти кажа нещо лично. Исках да знаеш, че искрено съжалявам за случилото се. Няма да се преструвам, че не умирах от желание да играя твоята роля от момента, в който прочетох пиесата, но исках да си заслужа правото, а не да бъда облагодетелствана от личната ти трагедия.

Лий й повярва. Джейн бе невероятно амбициозна и себична, но обичайната й самоувереност сега бе изчезнала. Изглеждаше напрегната и малко уморена и дори болезнено примигна, щом погледна Лий.

— Поне не е нужна хирургическа намеса.

— Не. И съм сигурна, че ако вместо да се върнеш в Холивуд, решиш да останеш в Ню Йорк, ще имаш възможността да изиграеш много главни роли.

Едва, когато тя си отиде, Лий осъзна, че Джейн бе нарекла трагедия изчезването на Логан.

— Сега — ентусиазирано рече Джейсън — можем да си поговорим нормално!

Лий наистина не знаеше как ще понесе и две минути от непрестанните шеги на приятеля си, камо ли да прекара цял следобед с него. Не разбираше защо той очаква, че я интересува нещо от това, което й казва, нито пък имаше представа как да се съсредоточи върху разговора. Появата на Хилда й предостави неочаквано спасение.

— Къртни Мейтланд е тук и иска да те види — обяви Хилда. — Много е настоятелна. Каза, че ще отмъкне ключ за асансьора, че ще се качи тук и ще опъне палатка, докато не я пуснеш за няколко минути.

Лий се усмихна, защото знаеше, че Къртни наистина е способна да направи точно това. От друга страна, ако симпатичната тийнейджърка останеше на гости, може би щеше да отклони вниманието на Джейсън от себе си.

— Кажи й да идва, Хилда.

— Коя е Къртни Мейтланд? — попита Джейсън, раздразнен, не ще се наложи да дели компанията на Лий с другиго.

— Едно момиче, което живее при нейни приятели, докато посещава някакъв специализиран курс тук. Запознахме се преди няколко седмици долу във фоайето.

— Мразя децата — обяви той и добави: — Тийнейджърите пък особено.

— Точно тази тийнейджърка има коефициент на интелигентност като на гений и аз я намирам за очарователна.