Джудит Макнот
Някой бди над теб (34)

Тридесет и четвърта глава

След като всички си отидоха, Шийла остана да прави компания на Лий, докато Хилда и персоналът от кетъринговата фирма почистваха. Двете жени отидоха в спалнята и се свиха в креслата край прозореца.

Лий уморено отпусна глава на облегалката.

— Джейн Сербинг наистина бе много разстроена — каза след малко.

— Не съм изненадана, сигурно си мисли, че тя е вдовицата.

Лий възмутено изгледа приятелката си. Въпреки че по вълнения й костюм с шоколадов цвят нямаше нито една гънчица и кокът й бе безупречен, психоложката изглеждаше уморена и раздразнена, а под очите й имаше тъмни кръгове.

— Защо говориш така?

— Защото е очевидно, че Джейн Сербинг копнее да е на твое място. Тя не понася да бъде втора във всяко едно отношение. Когато не успя да пробие на Бродуей, замина за Холивуд, съблече се пред камерата и спечели „Оскар“. Но това не й бе достатъчно. Върна се тук, за да си изиска онова, което смята за свое право по рождение, а ти й пречиш. Според нея ти си „откраднала“ онова, което й се полага. Смята, че твоят успех в театъра и че всичко, което ти принадлежи, всъщност трябва да бъде нейно.

— За съжаление това поведение не е необичайно в шоубизнеса, Шийла.

Шийла се протегна, кръстоса крака и тъжно въздъхна:

— Знам. Просто е толкова алчна и амбициозна. Така и няма да разбера какво го прихвана Джейсън, та й даде ролята. Носи й се името, че създава неприятности на всички, с които работи.

— Причината бяха парите — обясни Лий. — Спонсорите искаха нея, защото вдига продажбите на билети.

— Но не и като теб.

— Тя привлича любителите на киното в театъра, а аз не. Тя е нещо като застраховка за инвеститорите.

Шийла замълча и Лий затвори очи, опитвайки се да не мисли за нищо, да не си блъска главата върху думите на приятелката си, ала не успя. Пое дълбоко въздух и без да отваря очи, решително попита:

— Шийла?

— Да.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш нещо, което мислиш, че трябва да знам…

— Какво?

— Че Логан е имал връзка с нея?

Шийла веднага се заоправдава:

— Трябваше да се съобразя, че и двете сме прекалено уморени, за да говорим на сериозни теми. Не съм се опитвала да ти кажа каквото и да е, особено пък нещо такова. Всъщност я наблюдавах на партито ти, когато се отби за няколко минути. Увърташе се около Логан, но той направи всичко възможно, за да я отблъсне. Дойде й като студен душ.

Лий мъчително преглътна и твърдо изрече:

— Нека задам въпроса директно — смяташ ли, че е възможно Логан да е имал връзка с нея?

— Всичко е възможно. Възможно бе Логан да стане въжеиграч и да отиде в цирка. Защо ме питаш, Лий?

Тя отвори очи и погледна Шийла.

— Защото последния път, когато изпита антипатия към една жена, която бе наша обща позната, тя се оказа любовница на Логан и ти го знаеше.

Шийла издържа погледа й и отвърна:

— Онова бе незначителна забежка и ти го знаеш. Знаеш защо се случи. Двамата го преодоляхте.

Лий прогони болезнения спомен. Изневярата на Логан съвсем не бе „незначителна“ за нея.

— Опитвах се да си втълпя, че убийството на Логан е дело на някой бездомник, на някой луд, който е решил, че съпругът ми е навлязъл на негова територия. Само че в тази теория има нещо, което куца.

— Какво?

— Пистолетът, който са открили в колата на Логан, е бил регистриран на негово име. Купил го е през март. Защо ще си купува пистолет и ще го носи със себе си? Дали е възможно да е бил в беда?

Шийла напрегнато се вгледа в приятелката си и на свой ред попита:

— В каква беда може да е изпаднал?

Лий безпомощно повдигна ръце:

— Не знам. Беше се заел с много сделки, но не ми изглеждаше притеснен за нито една от тях. Въпреки това на няколко пъти ми се стори разтревожен.

— Ти попита ли го защо е притеснен?

— Разбира се. Той каза, че не е. Може би не се изразих правилно. По-скоро ми се струваше загрижен за нещо.

Шийла се усмихна:

— Това нали не е необичайно за Логан, особено когато става дума за бизнес или за пари?

С думите си искаше да успокои приятелката си, но знаеше, че тя скоро няма да се утеши.

— Разбира се, че не бе необичайно. И двете знаем, че на света няма достатъчно пари, които да накарат Логан да се чувства сигурен.

— Заради детството му — напомни й Шийла.

— Знам. Но Логан казал ли е или направил ли е нещо, което да те наведе на мисълта, че…

— Аз съм психиатър, не екстрасенс. Остави на полицията да се оправя с тези неща. Това не ти е по силите.

— Права си — съгласи се Лий, но когато Шийла си тръгна, дълго седя в мрака, задавайки си въпроси, на които нямаше отговори, измъчвайки се, че може би никога няма да открие отговорите.

Не разбираше защо Логан си бе купил и бе носил със себе си пистолет.

Поради някаква причина някой го бе застрелял хладнокръвно.

Лий искаше мотив. Искаше отговори. Искаше възмездие!

Но повече от всичко копнееше за същото, за което се молеше и Джейн Сербинг — да се събуди и да открие, че всичко е само кошмар.