Джудит Макнот
Някой бди над теб (68)

Шестдесет и осма глава

Маккорд показа значката си на портиера в жилищната сграда на Джейн Сербинг.

— Днес виждал ли си госпожица Сербинг?

— Да, сър. Излезе преди няколко часа.

— Възможно ли е да се е върнала, без да си я забелязал?

— Доста е необичайно.

— „Необичайно“ не е достатъчно точен отговор — заяви детективът и влезе във фоайето.

Пазач в тъмночервена униформа, същата като на портиера, седеше зад едно бюро. Маккорд показа значката си и на него с думите:

— Трябва да отида в апартамента на госпожица Сербинг.

— Двадесет и четвърти А — рече мъжът, изправи се бързо и отиде до асансьора заедно със Сам и Мак. Вкара ключа си и вратите се отвориха. — Веднага накарай някого, който има ключ от апартамента, да се качи горе — нареди Маккорд.

Детективите влязоха в асансьора. Колкото по-високо се качваше асансьорът, толкова повече се покачваше и нивото на адреналина. Саманта познаваше тази тръпка — беше й се случвало и преди. Познаваше страха, признаваше си го, затова се съсредоточи и се стегна. Отвори чантичката си и хвана здраво пистолета си — деветмилиметров „Глок“.

Маккорд почука на вратата на апартамента, ала никой не му отвори. Той отново натисна бутона на звънеца, когато се появи портиерът с ключ от жилището.

— Сигурни ли сте, че е редно да ви пускам вътре? — попита набитият мъж.

— Бих ли излъгал? — попита Маккорд и приближи ръката на мъжа към ключалката.

Човекът отключи и лейтенантът го бутна назад:

— Стой настрана! — предупреди го.

После откопча кобура под мишницата си и извади своя Глок Четиридесет и пети калибър.

— Мили боже! — изплаши се човекът. — Какви ги вършите? — Погледът му се спря на Сам, като че ли елегантно облечената красива жена щеше да внесе малко здрав разум в ситуацията.

Саманта обаче не отвърна нищо. Тихо свали велурените си обувки, извади пистолета си, вдигна го високо и го стисна с всички сили.

— Готова ли си? — прошепна Мак, който бе застанал от другата страна на вратата.

Посегна към бравата, погледна Сам без капка колебание — бе готов да й повери живота си.

Сам кимна твърдо, притисна се към стената, когато той блъсна вратата и тя с трясък се отвори.

Посрещнаха ги непрогледен мрак и глуха тишина.

Маккорд се пресегна, опипа стената и включи осветлението.

Лампите светнаха. Дневната и трапезарията изведнъж се появиха пред погледа на детективите. Нямаше никого. Поне на пръв поглед.

Мак тихо направи знак на Сам да го последва вътре. Тръгнаха надясно.

Стая след стая те претърсиха апартамента от единия до другия край.

— Сигурно е в театъра. Да вървим.

— Първо погледни нещо — каза тя и го и заведе до един гардероб. Внимателно с крак повдигна дълъг сатенен халат и отдолу се показа тъмнозелен спален чувал, навит на руло и прилежно завързан.

— Липсващият спален чувал.

Докато Сам бързо нахлузваше официалните си обувки, Маккорд даваше кратки инструкции на портиера:

— Остани във фоайето и ако госпожица Сербинг случайно се прибере, не й казвай, че сме идвали. Обаче ми се обади незабавно. Веднага ще пристигне кола и тогава ще можеш да отидеш да си вършиш работата.

— Добре. Обаче, лейтенант… — прекъсна го мъжът и взе визитната му картичка.

Маккорд не за пръв път попадаше в подобна ситуация и знаеше, че повечето цивилни първо изпадаха в шок, а после ги обземаше въодушевление и възбуда. И сега, след като опасността бе отминала, мъжът нетърпеливо рече:

— Не бих искал да ви казвам как да си вършите работата, но не забравихте ли нещо, когато размахахте пистолетите?

— Какво нещо? — сухо попита Мак, ала двамата със Сам знаеха какъв ще е отговорът.

— Ами, нали се сещате… — мъжът показа с ръка какво имаше предвид. Движението изобразяваше човек, дърпащ шумно предпазителя на пистолет.

— Това го има само по филмите — обясни Маккорд, когато асансьорът пристигна и вратата се отвори.

— Обаче изглежда супер — възхити се човекът.

— Точно затова го правят — отвърна Сам. Сетне леко се наведе към него, сякаш имаше да му довери важна тайна: — С това движение, което току-що показа, стрелецът изпраща куршум в цевта. В истинския живот обаче ние предпочитаме в такива ситуации това вече да сме го свършили.

— Ама наистина ли!

Долу във фоайето Маккорд спря, колкото да даде инструкции и на охраната.

Още преди да излязат, той се обади и нареди сградата да бъда наблюдавана.