Джудит Макнот
Някой бди над теб (23)

Двадесет и трета глава

Когато Къртни пристигна, Джейсън бе в кухнята и показваше на Хилда как да му приготви обяда, затова Джо О’Хара отвори вратата на момичето.

— Ще й кажа да не се застоява — каза той на Лий.

— Недей. Искам да поостане.

— Обаче не й давай да те уговори да играете на джин — добави той и отвори. — Защото мами.

— Не е вярно — сряза го Къртни и влезе.

Лий леко се подсмихна при вида на момичето, което явно се бе нагласило по последна мода. Къртни бе висока и слаба. Беше си накъдрила тъмната коса и я бе вързала на опашка над лявото слепоочие. Около шията си бе омотала червен вълнен шал, носеше спортна блуза с надпис „Нирвана“ и дънки с огромни дупки на коленете и отзад на бедрата. Беше си обула груби кубинки с развързани връзки. Вместо обици Къртни имаше на ушите си нещо подобно на десетсантиметрови златни безопасни игли.

— Не знаех, че с Джо се познавате — каза Лий.

— Докато ти беше в болницата, идвах няколко пъти тук — обясни тя. — Само така можех да науча нещо за теб.

Момичето се приближи до дивана и се вгледа в лицето на актрисата. За пръв път Лий я видя мрачна, ала както винаги Къртни ведро възкликна:

— Да! Когато видях по телевизията снимките на колата ти, извадена от реката, реших, че наистина си претърпяла ужасна катастрофа и че така и ще изглеждаш.

— А как изглеждам в действителност?

— Сякаш си карала ролкови кънки — рече тя с дяволита усмивка, — само че по лице.

Лий се засмя и смехът й прозвуча странно.

— Да не би да имаш гости? — попита Къртни, като дочу гласа на Джейсън откъм кухнята. — Мога да дойда по-късно.

— Не, не си отивай. Всъщност можеш да ми направиш една услуга. Мъжът, който е тук, ми е много близък приятел. Той си мисли, че един дълъг разговор е тъкмо онова, от което се нуждая сега, но на мен ми е трудно да се съсредоточа върху онова, което го интересува и вълнува.

О’Хара се навърташе наблизо, за да попита Къртни какво иска за пиене, и лукаво подметна:

— Защо не оставиш Къртни да изиграе един джин с него? Ще го разори за половин час и тогава той ще ти поиска пари за такси.

Къртни го погледна отвратена и обеща на актрисата:

— Ще се държа възпитано. Ще го слушам внимателно и ще говоря възпитано.

— Просто се дръж естествено. Не се притеснявам от това какво може да кажеш. Притеснявам се какво може Джейсън да каже пред теб.

— Наистина ли? Нищо ново под слънцето. Баща ми обикновено се изпотява, когато вляза в стая, пълна с непознати. — Къртни се обърна към Джо и рече: — Ако искаш реванш и парите си обратно, по-късно ще ти дам шанс.

— Ще отида да потърся банкомат. Както винаги ли го искаш? Кола с черешов ликьор и капка шоколадов сироп?

— Леле боже, това е отвратително! — възкликна Джейсън, влизайки в хола с чиния в едната ръка и чаша мартини в другата.

Лий ги запозна и обясни на приятеля си:

— Къртни участва в специален курс в Колумбийския университет за надарени ученици.

Той остави питието си на масичката за кафе, после огледа Къртни и сви рамене:

— Браво.

Лий се изненада от грубостта му.

— Къртни, това е Джейсън Соломон, авторът на „Незряща“.

— Имаше добри отзиви, когато Лий играеше в нея — рече Къртни и внимателно седна на дивана до актрисата.

Джейсън се намръщи, като чу, че Къртни използва малкото име на актрисата, и затова като по-възрастен назидателно изрече:

— Госпожица Кендал е чудесна актриса, но за да се хареса една пиеса на критиците, е необходимо много повече от превъзходна актьорска игра.

Вместо да отвърне, Къртни щракна с пръсти, скочи на крака и изтича към кухнята.

— Забравих да кажа на О’Хара да не слага лед в колата ми.

В мига, в който тя се скри зад кухненската врата, Джейсън предпазливо се наведе към Лий и попита:

— Познаваш ли семейството, при което е отседнала?

— Не.

— Е, налага се да ги предупредиш. От други богати хора чух, че са пуснали в дома си разорена студентка, която посещавала лекциите в университета. Момичето прелъстило сина им, когато се върнал за Коледа, забременяло и на познатите ми им коствало малко богатство да затворят устата на непознатата. Настоявала момчето да се ожени за нея! Момичетата като Къртни имат големи социални амбиции. Печелят стипендии, тръгват на училище и се опитват да спечелят благоразположението на богати, нищо неподозиращи семейства, също като това, при което е отседнала тя… — Той се огледа през рамо и понеже видя, че момичето се връща с колата си в ръка, млъкна.

На Лий й се прииска да го постави на мястото му, но бе толкова разочарована от намеците му, че реши или да даде възможност на Къртни сама да се погрижи, или да го оставят да си живее в заблуждение. Тя се усмихна на момичето, когато то отново се настани на дивана.

— Разбра ли вече в какво се състои журналистическата ти задача, от която отчасти ще зависи крайната ти оценка?

Къртни кимна.

— Трябва да интервюираме възможно най-известната и влиятелна личност, до която се докопаме. Колкото по-трудно се говори със съответния човек, толкова по-висока е оценката ни. Освен това ще се има предвид и самото интервю, позицията, която заемаме чрез него, както и ако се разкрива нова, непозната досега информация, и ако е показано добро умение да се разказва. Ще пишат само една шестица. До момента имам най-висок среден успех в курса, но разликата с някои студенти не е чак толкова голяма, така че съм под силно напрежение.

— Намислила ли си кого искаш да интервюираш?

Къртни виновно погледна Лий и невинно се усмихна:

— Ти беше първият човек, за когото се сетих, но понеже трябва наистина да се разровим… за нова информация, за погребани тайни, за неща, които никой преди нас не е разкривал. А ти, дори и да имаш някакви тайни, няма да искам да ги разглася.

— Благодаря — отвърна Лий и въздъхна. — Сещаш ли се за някой друг?

— Не. Камил Бингли ще интервюира архиепископ Линдли, той е приятел на баща й. Камил се надява да изрови някаква нова информация за проблемите на католическата църква в днешно време. Бащата на Брент Гентър е приятел на сенатор Кенеди и той е сигурен, че ще си уреди интервю с него. — Къртни поспря, за да отпие от колата си, после добави: — За да надцакам Камил и Брент, трябва да се срещна с папата или с президента.

Джейсън изведнъж попита:

— Мислиш ли, че ще успееш?

— Ако искам. Проблемът е, че папата е болен, а президентът и без това дава толкова интервюта…

— Дори и да не бе така обаче, нямаше ли да ти е малко трудно да си уредиш среща с тях? — снизходително изрече той.

Къртни го зяпна, очевидно ужасена, че на света съществуват такива глупаци.

— Естествено, че нямаше сама да си искам среща. Щях да накарам Ноа да им се обади.

— Ноа, като онзи с Ноевия ковчег ли? — пошегува се Джейсън.

— Ноа, като брат ми.

— Аха. Брат ти. Ноа да не би да има директна линия с папата и президента?

— Не съм сигурна за папата. Ние не сме католици, но Ноа им дари земя…

Най-сетне Джейсън свърза името на брат й с фамилията на Къртни. Изведнъж го осени идеята, че брат на момичето е известният милиардер от Флорида Ноа Мейтланд.

— Брат ти да не би да е Ноа Мейтланд?

— Да.

— Самият Ноа Мейтланд ли?

— Сигурна съм, че на света има и други. Ноа май още не е направил името си запазена марка — отвърна тя и непочтително се ухили насреща му.

Лий знаеше какво ще последва. Джейсън беше брилянтен писател, но бе направил грешката да се държи наставнически с едно шестнайсетгодишно момиче с гениален ум и пълна липса на социални задръжки. Къртни никога не се свенеше да затвори устата на събеседника си, особено ако той се държеше като Джейсън. Лий я бе виждала да го прави неведнъж.

— Самият Ноа Мейтланд от Палм Бийч ли? — настояваше Джейсън.

— Да.

Той зяпна луничавото лице на момичето и крехката му, все още детска фигура.

— Как е станало това?

— Както обикновено — сперматозоидите се смесват с яйцеклетките. Започва оплождането…

— Искам да кажа — прекъсна я грубо Джейсън, — мислех, че Ноа Мейтланд е към Четиридесет.

— Така е. С Ноа имаме един баща, но различни майки.

— Аха — замисли се той и както винаги се зарадва на възможността да привлече още един спонсор за изкуството си. Само че този път този спонсор имаше бездънни джобове. За да заличи лошото впечатление от предишната си незаинтересованост към Къртни, той започна да я затрупва с въпроси, които според него се задаваха на всички шестнайсетгодишни.

— Имаш ли и други братя и сестри?

— Не, но баща ми има четири жени, така че може би е опитвал.

— Сигурно си имала самотно детство? — съчувствено продължи разговора той.

— О, не! Две от съпругите на баща ми бяха почти на моите години, така че си играех с тях.

Джейсън, без да иска я зяпна отново.

Лий се пресегна и леко стисна ръката на момичето.

— Къртни, може би не го осъзнаваш, но това е нечувано. Обикновено Джейсън е този, който кара хората да изглеждат като него самия в този момент.

Той също стигна до този извод и загледа Къртни с нещо като кисело благоговение. После се наведе към нея и се усмихна.

— Обзалагам се, че си истински трън в очите.

— Не — гордо го поправи тя. — Аз съм световна класа трън в очите.

Понеже Джейсън и Къртни най-сетне установиха що-годе нормални отношения, Лий полегна на дивана и отново се загърна с вълненото одеяло.

Гласовете им зазвучаха далечни и не я вълнуваха особено.

Очите й натежаха…

Събуди се, когато Джейсън я целуна по бузата.

— Тръгвам си. Егото ми няма да понесе още обиди. Не само че домакинята заспа насред разговора ни, но и това досадно момиче ми отмъкна петдесет долара на джин, при това само след две разигравания.

Когато той си отиде, Лий остана заслушана в гласовете на О’Хара и Къртни, които продължаваха играта в кухнята, после се насили да стане. Майкъл Валенте щеше да пристигне всеки момент и тя искаше да наплиска лицето си със студена вода и да се среше. Вече почти цяла седмица бе под нечовешко напрежение, мъчеше я безсъние, а стомахът й непрестанно се свиваше от страх.