Джудит Макнот
Някой бди над теб (41)

Четиридесет и първа глава

Маккорд се оказа прав. Двамата със Саманта трябваше да чакат Четиридесет и пет минути в малката елегантна приемна, преди доктор Шийла Уинтърс да ги приеме. Кабинетът на психиатърката напомняше на красива старинна библиотека с персийски килими, модерни канапета и нефритенозелени кожени кресла.

Когато видя Шийла Уинтърс с розов делови костюм на „Шанел“ и с руса коса, вдигната във висок, красив кок, Сам си помисли, че разкошният кабинет напълно й подхожда.

— Наистина съжалявам, че се наложи да ме чакате толкова време — извини се психиатърката, след като се ръкуваха. — Сутринта имах спешен случай и закъснях с графика си.

— Оценяваме, че ни отделихте време — каза лейтенантът. — Благодарение на медиите случаят „Манинг“ се превърна във фарс.

— Прав сте. Мислех, че нещата не могат да се развият по-зле за Лий, докато снощи по вестниците не плъзнаха историите за изневерите на Логан.

— Как е госпожа Манинг? Предполагам, че сте разговаряли, понеже сте близки приятелки.

Много деликатно и много категорично Шийла заяви:

— Като нейна близка приятелка мога да ви уверя, че се чувства като всяка друга жена при подобни обстоятелства. Преди две седмици Лий имаше блестяща кариера, щастлив брачен живот и многообещаващо бъдеще. През последните петнайсетина дни обаче съпругът й изчезна безследно, тя катастрофира и едва не загина, а като капак на всичко откриха Логан застрелян и тя стана вдовица. Преди два дни Лий погреба съпруга си, когото обичаше и уважаваше. Благодарение на медиите светът стана свидетел на погребението, на мъката на Лий. Тогава хората й съчувстваха и я уважаваха. — През цялото време, докато говореше, гласът й трепереше от гняв. Тънките й пръсти въртяха непрестанно златната химикалка. Тя направи пауза и когато отново заговори, гласът й бе овладян и спокоен. — От вчера, пак благодарение на медиите, покойният съпруг на Лий е представен като развратник, а поради стечението на обстоятелствата Лий се превръща в сляпа, жалка глупачка. Всичко това се отрази и на кариерата й, защото е без значение дали Джейн Сербинг лъже или не. Кажете ми как Лий ще излезе на сцена и как отново ще погледне тази жена?

Щом зададе въпроса, Шийла погледна към Сам и тя поклати слисано глава:

— Аз не бих могла. Щях да бъда изпълнена с гняв, щях да съм разстроена, съсипана и сломена. Нямаше да мога да го направя, нито да го прикрия.

Шийла Уинтърс се усмихна и повдигна ръце в знак на пълно съгласие:

— Ето, току-що описахте състоянието и чувствата на Лий. Аз бих се чувствала по същия начин на нейно място.

— Добре е, че в очите на добър психиатър като вас съм нормална жена — рече Сам.

Шийла се засмя и се пошегува:

— Защо мислите, че психиатрите са „нормални“, детектив?

Доволна, че се е разбрала с красивата брюнетка, Шийла се обърна към Маккорд:

— Отговорих ли адекватно на въпроса ви?

— Да, но има още много неща, които искам да знам.

— Опасявам се, че не мога да ви помогна. Вече ви казах всичко, което мога да ви разкрия по закон. Всичко останало е лекарска тайна.

Той не обърна внимание на думите й:

— Логан Манинг ви е бил не само пациент, но и приятел.

Шийла Уинтърс отново започна да си играе със златната химикалка, ала учтивата усмивка не слезе от лицето й. Не потвърди и не отрече казаното.

— Кога за пръв път господин и госпожа Манинг потърсиха помощта ви и защо?

Златната химикалка продължи бавно да се върти, ала психиатърката престана да се усмихва.

— Доктор Уинтърс, извинете ме, забравих да ви дам това. Трябваше да ви го покажа, преди да ви попитам каквото и да е. — Сам знаеше отлично, че той не е забравил. Поради някаква причина искаше да провери реакциите на Уинтърс.

Маккорд бавно извади писменото позволение на Лий Манинг от джоба на спортното си яке. Подаде й листа, изписан с почерка на актрисата.

Шийла Уинтърс остави химикалката си настрана и взе документа. Погледна го и му го върна.

— Няма да отстъпя — заяви. — Не съм сигурна, че това е почеркът на Лий.

— Имате думата ми на пазител на реда. Това е нейният почерк, тя ни връчи разрешението преди четири дни.

— Много добре. Приемам честната ви дума — отвърна тя и се облегна назад в коженото си кресло.

— Значи ще отговорите на въпроса ми?

Психиатърката се усмихна примирено и рече:

— Не.

Сам поглеждаше удивена ту Маккорд, ту лекарката. Имаше усещането, че лейтенантът най-накрая е намерил достоен противник.

— Защо?

— Защото е очевидно, че преди четири дни Лий Манинг не е била в стабилно психическо състояние.

— Искате да кажете, че е неуравновесена? — попита Маккорд.

— Разбира се, че не. И не използвайте такива определения пред мен, лейтенант. Просто ви казах, че преди четири дни Лий беше под много силно напрежение, което, като се имат предвид обстоятелствата, е напълно нормално и разбираемо.

Сам осъзна, че опасението на Маккорд ще се превърне в реалност — всеки миг Шийла Уинтърс щеше да вдигне телефона и да се обади на Лий Манинг, за да я посъветва да оттегли писменото си позволение.

— Нека използвам друга фраза, доктор Уинтърс, такава, която ще ми е по-лесно да употребя пред вас. „Възпрепятстване на правосъдието“. Вие съзнателно възпрепятствате разследване на убийство. Не съм ви искал документацията, но съм готов да го направя. Просто ще почакам тук, докато детектив Литълтън отиде при някой съдия и изиска заповед.

Сам си помисли, че ситуацията е патова, ала Маккорд й подаде листчето с думите на Лий Манинг и й нареди:

— Ще чакам тук и ще правя компания на доктор Уинтърс. Намери съдия, обясни му ситуацията и ми донеси заповед. Всъщност ми донеси заповед за обиск, в случай че доктор Уинтърс реши да се бори докрай. Също така доведи детективите Шрадер и Уомак, за да ни помогнат да открием онова, което търсим.

— Нека ви предложа нещо — рече Шийла и снизходително се усмихна.

— Предложението не ме интересува.

— Да, но ще ви спести доста време.

— Нямам нищо против загубата на време — меко отвърна Маккорд.

Психиатърката се засмя на думите му:

— Не, не е така, лейтенант. Вие сте нетърпелив човек. Обаче край на безплатните психоанализи. Всъщност нямате избор, защото Лий Манинг ще влезе през тази врата всеки миг. А както добре знаете, разговорите между лекар и пациент са поверителни и това е признато от всеки съд в тази страна.

— Същото е и при възпрепятстване на правосъдието.

— Няма да възпрепятствам правосъдието. Когато Лий дойде, пред вас ще й заявя, че я съветвам да оттегли разрешението, с което ми дава право да наруша лекарската тайна. Ако ме послуша и си поиска това листче хартия, което е в ръцете ви, то това си е нейно право. Нали?

Шийла беше права и тримата го знаеха.

— Ако тя все пак поиска да наруша правилата и да ви дам информация, аз ще го направя. Съгласни ли сте?

Нямаха избор и Маккорд го знаеше. Той се усмихна.

— Как да споря с такава желязна логика и разумни доводи? Обаче съм любопитен…

— Не се и съмнявам, че сте… — съгласи се тя и също се усмихна.

Сам се зачуди дали не става свидетел на сложен, интелектуален флирт между две високоинтелигентни и потайни души. Почувства се излишна. Освен това остана с чувството, че Лий Манинг ще оттегли предложението си.

— Любопитен съм защо й е на Лий Манинг да идва тук днес?

— О, на този въпрос определено мога да отговоря. Медиите я преследват. От една седмица са обсадили сградата, в която живее. Изоставиха постовете си само за да отидат на погребението. Заплаших Лий, че ще я отвлека, ако не дойде да обядва с мен. По разбираеми причини тя не може да излезе и да отиде на ресторант, затова й предложих да си поръчаме нещо и да хапнем в кабинета.

— Съжалявам, че провалям плановете ви за обяд, докторе — отвърна Маккорд.

Шийла отново се усмихна снизходително на глупостта му и рече:

— Не ги проваляте, лейтенант. На Лий ще й бъдат необходими трийсет секунди, за да отмени решението си.

Няколко минути по-късно Сам с изумление откри, че Шийла Уинтърс се лъжеше. Въпреки че Лий Манинг бе бледа като платно и изглеждаше съсипана, тя категорично отказа да приеме съвета на лекарката си. Актрисата носеше спортни панталони от фина камилска вълна и бяла копринена риза. Тя се настани на едно от кожените канапета и сви крака под себе си. Приличаше на малко уязвимо момиче. На лицето й нямаше грим и преструвка. Кестенявата й коса обграждаше лицето й, а огромните й очи имаха цвета на кобалтово зелените води на спокойно лятно море.

— Искат отговори, Шийла. Кажи им всичко, което знаеш.

— Лий, твърдо се противопоставям на това. Ти не си на себе си и не разсъждаваш трезво.

— Аз също дойдох днес, защото искам отговори. Моля те, кажи на детективите всичко, което ги интересува за съпруга ми. Аз също ще слушам, защото напоследък имам чувството, че никога не съм го познавала.

— Добре — съгласи се психиатърката и потърка чело с пръсти, после погледна Лий и рече: — Ще се опитам да разкажа всичко, както трябва.

— Не се притеснявай, че ще ме разстроиш. Каквото премълчиш сега, утре или вдругиден ще излезе по страниците на вестниците и списанията. Попитах те дали смяташ, че Логан ми е изневерявал с Джейн Сербинг, и ти ми отговори отрицателно.

Маккорд рязко се намеси в разговора им:

— Кога сте попитали доктор Уинтърс за това?

Шийла му хвърли изпепеляващ поглед и двете с Лий в един глас отговориха:

— След погребението.

— Защо?

Вместо да се ядоса от тона и от държанието му, Лий вдигна поглед и сякаш такива дребни заяждания вече не й правеха впечатление, кротко отвърна:

— В пресата вече се бяха появили такива твърдения, но аз смятах, че са само грозни лъжи.

— Лейтенант Маккорд! — остро се намеси Шийла. — Можете да разпитвате госпожа Манинг в свободното си време. Това не мога да ви забраня. Но няма да ви позволя да го правите в моя кабинет. А понеже пожелахте да задавате въпроси, а аз да отговарям, нека да се залавяме за работа и да свършваме по-скоро. Това ще се окаже най-трудното нещо, което някога съм правила.

Тя отмести поглед от полицая и когато се обърна към Лий, изражението й се смекчи:

— Лий, Логан се оказа много по-сложен и объркан човек, отколкото бях заключила след първия ни сеанс заедно. Беше много по-сложен, много по-затормозен и много… по-първичен в мисленето си, отколкото мислех първоначално. Опитвам се да се изразявам по-просто, вместо да ви обърквам с психологически термини. — После тя неохотно се обърна към детективите и обясни: — Логан Манинг беше от старо, богато и аристократично нюйоркско семейство. За съжаление още преди раждането му дядо му профукал цялото богатство и семейство Манинг станали просто поредните обеднели аристократи. Въпреки това с помощта на семейните връзки и на парите на богатата му пралеля бил изпратен в най-добрите и престижни частни училища, в които учили преди това и предшествениците му. Имало обаче нещо съществено — за разлика от съучениците и приятелите си Логан бил разорен и това било обществена тайна. Не е можел да ходи на почивка с приятелите си от училище, дори не е можел да ги покани на гости в дома си. Израснал е, срамувайки се от себе си и от онова, което притежава. Баща му починал, докато Логан бил малък, майка му не се омъжила повторно и той е расъл в семейство без мъж, който да го окуражава и да му дава напътствия за живота. Живял е с миналото, с историите за някогашните богатства на семейство Манинг, слушал е за разкошни имения и безценни антики, за невероятни и обаятелни мъже с името Манинг, които били пословични със страстта си към хазарта, с разврата и изключителния си нюх за бизнес. Логан е мечтал да стане като тези славни предшественици и да възстанови семейното богатство и престиж. Наследил бе красотата им, острия като бръснач ум и амбицията. Той постигна всичко, което искаше и което се очакваше от него… — Шийла направи дълга пауза, без да откъсва от Лий тъжния си поглед. — Само че нищо не бе достатъчно, за да се почувства добре. Несигурността му бе така дълбока, че Логан изпитваше потребността непрекъснато да се самодоказва във всички аспекти от живота си. Ти сама каза, че на света няма достатъчно пари, които да го накарат да се почувства осигурен, и бе права. По ирония на съдбата, и ти го караше се чувства така.

— Но как?

— Само като бе самата себе си. Ти си талантлива, известна и всички ти се възхищават. Логан ти помогна да попаднеш в светлината на прожекторите, ала той самият остана в сянка, а егото му бе прекалено крехко и ранимо, за да се справи с такъв проблем. Затова търсеше начини да подхранва самочувствието си.

— С други жени — изрече Лий и гласът й потрепери.

— Да. Това бе единствената област, в която Логан се чувстваше като господар над теб и над всички останали, сексуалността и добрия външен вид.

Когато Шийла млъкна, Лий попита точно онова, което измъчваше и Сам:

— Ти си психиатър, ти знаеше за проблема и точно затова дойдохме да се посъветваме с теб. Защо не успя да му помогнеш?

— Хубав въпрос — прям и прост. Ето го и отговорът: аз съм психиатър, помагам на хората да възстановят онова, което чувстват, че са загубили. Ала не мога да създам ценности и качества, които никога не са били възпитавани у даден човек. А и при Логан те не бяха желани. Накратко, Лий, Логан бе слаб човек. Когато лоялността и почтеността влизаха в разрез с неговите желания, той напълно пренебрегваше тези добродетели. Ако това може да ти бъде някаква утеха, той винаги се чувстваше ужасно зле след стореното и винаги се заклеваше никога повече да не постъпва така. Ала когато имаше друга възможност и ако съвпадаше с моментните му желания, той отново се подчиняваше на желанията си. Невинаги, но доста често.

Сърцето на Сам се сви от мъка, когато Лий Кендал склони глава, унизена и отчаяна. Гласът й пресекна, когато попита:

— Логан някога казвал ли ти е за някоя… или за нещо… което да ни помогне да открием убиеца му?

— Не, Лий, никога.

— Знаеш ли защо е решил да си купи оръжие?

— Не, съжалявам, но не знам.

Лий Манинг се изправи. Току-що беше унизена пред двама непознати. Саманта удивена наблюдаваше усилието, което тя направи да изправи рамене и да повдигне треперещата си брадичка. Бореше се със себе си толкова отчаяно, че детективката си помисли, че всеки миг ще се предаде и ще избяга от кабинета. Вместо това обаче тя застана пред тях и рече:

— Ще си вървя. Има ли още нещо, от което да се нуждаете?

— Не — отвърна Сам и се взря в блесналите от сълзи зелени очи.

Когато Лий Манинг напусна кабинета, никой не проговори в продължение на няколко минути. На Сам й се стори, че Шийла Уинтърс полага изключителни усилия да овладее чувствата си.

— Тя ще се оправи — изрече, въпреки че Сам не разбра дали се опитва да убеди тях двамата, или себе си.

— Как мислите, дали е знаела, че той й изневерява? — попита Маккорд.

— Знаеше, че Логан е способен да го направи, защото преди няколко години разбра за една от връзките му. Тогава беше съсипана.

— Ами наскоро? Как мислите, подозирала ли е?

Шийла вирна брадичка и го погледна с отвращение и гняв в очите:

— Нали я видяхте? Как мислите?

Щом излязоха от кабинета, Сам се разфуча:

— Жалко, че който му е пръснал мозъка, най-напред не го е измъчвал!

Маккорд се задави от смях, ала прояви достатъчно разум и не се пошегува.

— Знаеш ли какво друго мисля? — попита тя и го погледна в очите.

— Не — отвърна той и за части от секундата на Саманта й се стори, че Маккорд поглежда устните й. — Какво, Сам?

— Мисля, че Лий Манинг няма абсолютно нищо общо с убийството на съпруга си. Нищичко!

— Интересно, като се има предвид разговорът ни горе. Знаеш ли какво научих там? Научих, че налице е мотив. Много мотиви.

— Тогава разследвай теорията си. Ала докато се опитваш да сглобиш картинката, аз сама ще си съставя своя.