Джудит Макнот
Някой бди над теб (38)

Тридесет и осма глава

Джейсън Соломон ги посрещна с хавлиена кърпа, метната на раменете, и пяна за бръснене по бузите и шията.

— Влизайте, влизайте — каза той, бършейки пяната с крайчеца на кърпата. — След две минути ще бъда готов.

Направи им знак да влязат и Сам с интерес огледа изумителния мезонет, драматичен и интригуващ като собственика си. Подовете бяха от дъбово дюшеме, покрити с плътни бежови килими, а модерните мебели бяха тапицирани в лъскава кремава материя. Вито стълбище с метални парапети водеше към втория етаж, разположено в лявата половина на дневната стая, а в далечния десен ъгъл се извисяваше красива камина от блестящ бял кварц. Всичко това обаче беше просто фон, на който Джейсън Соломон бе събрал и изложил една от най-забележителните колекции на картини, която Сам бе виждала.

На едната стена бяха окачени шедьоври на Пол Клий, Джаксън Полак и Кандински, а на другата имаше четири големи портрета на Соломон, които бегло напомняха на Сам за стила на Анди Уорхол. Тя се приближи до портретите, за да види името на художника им. Беше й познато, но не успя да се сети за други творби на същия модерен автор. Който и да беше този „Инграм“, той беше много даровит, но му липсваше оригиналност. Сюрреалистичното платно над камината също бе дело на Инграм, но за разлика от портретите то бе оригинално и пак изобразяваше Джейсън Соломон, но този път с горящи въглени вместо очи и с огнени пламъци, излизащи от главата му.

Над тази картина бе окачена друга, съвсем различна, която Сам веднага определи като работа на Тета Беренсон.

Маккорд застана зад Сам. Беше толкова близо, че тя усети лекия аромат на „Айриш Спринг“, любимия й сапун.

Той снижи глас и попита:

— Харесва ли ти?

— Много, много ми харесва.

— Какво би трябвало да представлява?

Усмихвайки се, тя се извърна да го погледне.

— Зависи от въображението ти. — Думите на Джейсън Соломон стреснаха Сам и тя едва не подскочи гузно. Драматургът ведро крачеше през дневната на красивия си апартамент.

— Да не би да прекъсвам нещо?

— Да — отвърна Маккорд. — Урок по съвременно изкуство. Детектив Литълтън направо се захласна по колекцията ви. Къде можем да поговорим? — внезапно попита той и приключи с любезностите.

— В кухнята. Ерик прави закуска.

Соломон ги поведе покрай камината и тримата влязоха в светлата гостоприемна кухня, обзаведена с най-модерно оборудване. Ерик стоеше край барплота с кана портокалов сок в едната ръка и бутилка бяло вино в другата, изливайки по малко от двете във висока стъклена чаша. Беше симпатичен мъж на около трийсет години. Той вдигна поглед, когато влязоха, и приятелски им кимна.

— Искате ли да закусите? — попита Джейсън и се настани на масата.

— Не, малко е късно за закуска — заяви Маккорд.

— Ами нещо за пиене, някой от специалитетите на Ерик?

Сам погледна бутилката бяло вино и отказа:

— Малко е рано за вино.

Доволен, че е изпълнил задълженията си като домакин, Соломон сплете пръсти и се облегна на масата, поглеждайки към лейтенанта.

— Открихте ли нещо за смъртта на Логан?

— Всъщност се надявахме вие да ни отговорите на някои въпроси, за да ни помогнете в разследването. Засега събираме обща информация с надеждата да открием извършителя или нещо да ни подскаже кой е той.

— Ще ви кажа всичко, което знам.

— Откога познавате Лий и Логан Манинг?

Преди Джейсън да успее да отговори, Ерик се появи и му поднесе бъркани яйца, резен пъпеш, филийка препечен хляб и коктейл от вино и портокалов сок.

— Това е Ерик Инграм — представи го Джейсън. — Той е страхотен готвач.

— Инграм ли? — въпросително каза Сам. — Вие ли сте рисували портретите на господин Соломон, които са окачени в гостната?

Ерик се усмихна и кимна.

— Той не е от приказливите, не обича да говори за себе си. Затова се разбираме толкова добре — аз говоря и за двама ни — обади се драматургът.

Ерик вече се бе върнал пред барплота, ала Маккорд се обърна и рече:

— Не се колебайте да ни прекъснете, ако си спомните нещо. От опит знам, че мълчаливите хора често са по-наблюдателни — сетне подхвърли на Соломон: — Щяхте да ми кажете откога познавате семейство Манинг.

Джейсън се замисли, докато хапваше от бърканите яйца.

— Нека да си помисля. За пръв път ги срещнах на представянето на една моя пиеса. Беше едно от ранните ми произведения и въпреки че според критиците бях обещаващ автор, пиесата не се хареса особено на публиката. Все още се чудя…

— Кога беше това?

— Преди тринайсет, не, може би преди четиринайсет години.

— Добре. Сега нека да поговорим за недалечното минало. Знаете ли, че госпожа Манинг е била преследвана?

— Да. Лий беше доста изплашена, а Логан беше дори по-уплашен и от нея, но не искаше да я тревожи.

— Тя споделяла ли е нещо с вас за преследвача си?

— Каза ми, че й изпращал подаръци и че на два пъти й се обаждал. Логан се опита да проследи последното обаждане, но се оказа, че е направено от уличен телефон в Манхатън.

— Възможно е да познава преследвача, без да го знае. Той може да се е навъртал край театъра или да я е причаквал, когато си е тръгвала. Освен с господин Манинг вие или някой от екипа ви да е виждал госпожа Манинг с друг мъж? Който и да е — добави Маккорд.

Сам знаеше, че Маккорд се надява да чуе името на Валенте. Затова слушаше внимателно, докато Джейсън изброяваше имена, ала още не бе убедена, че Лий Манинг е съучастница в убийството на съпруга си. Беше наблюдавала актрисата в болницата, когато й казаха, че съпругът й не е там, и според Саманта Лий Манинг се беше държала като всяка друга влюбена и паникьосана за живота на съпруга си жена.

На погребението не бе откъсвала очи от вдовицата и единственото, което забеляза, бе, че Лий Манинг е силна жена, опитваща се да приеме случилото се с достойнство, въпреки че психически и физически беше съсипана. Сам можеше да допусне, че Валенте толкова силно желае актрисата и затова е готов да се отърве от съпруга й, но не можеше да повярва, че Лий Манинг е била запозната с намеренията на италианеца.

От друга страна, си напомни, че не бе вярвала и че актрисата има връзка с Валенте, но доказателствата за това се бяха оказали неоспорими — Лий Манинг бе скрила от тях познанството си с италианеца… „Ала ако е искала да се отърве от мъжа си, защо просто не се е развела с него?“ — чудеше се тя. Убийствата в едно семейство обикновено бяха плод на гняв или на желание за отмъщение, а доколкото бе известно на всички, Лий Манинг не изпитваше такива чувства към съпруга си.

Сам съзнаваше, че отношението й е абсурдно, но не можеше да повярва, че Лий Манинг и Майкъл Валенте са убили Логан Манинг само защото така им се е видяло удобно. Трябваше да има други, по-дълбоки мотиви, за да бъде извършено такова престъпление.

Соломон свърши с изреждането на имена и Маккорд започна да задава следващите си въпроси:

— Бихте ли казали, че семейство Манинг са били щастлива двойка?

Джейсън кимна утвърдително и добави:

— Направо отвратително отдадени един на друг и противно щастливи — опита се да се пошегува той.

Сам случайно погледна Ерик в този миг и забеляза, че той леко се намръщи.

— Господин Инграм — побърза да го попита, — вие на същото мнение ли сте? Господин Манинг беше ли отдаден на съпругата си?

— Да, така мисля. — Стори й се, че отговорът му не е еднозначен, ала Маккорд не се интересуваше от Логан Манинг, а от съпругата му.

— Ами Лий Манинг — попита той Ерик. — Тя беше ли отдадена на съпруга си?

— Определено.

Ерик обърна гръб на Соломон.

— Предполагам, че госпожа Манинг е била под огромно напрежение през последните седмици — заради преследвача и заради премиерата на новата пиеса. Да сте забелязвали нещо необичайно в поведението й, да ви се е струвала напрегната?

— Мили боже, разбира се! Всички бяхме напрегнати! Нямате представа какво ни коства поставянето на нова пиеса. Творческото изпълнение не е единственото, което ни притеснява. Финансовата страна винаги е кошмарна, инвеститорите искат гаранции, искат печалби и колкото и добре да се справим, те направо откачат, когато трябва да финансират поредната пиеса и човек се оказва изправен пред ужаса наново да търси спонсор. Аз вече се заех със същото…

— Значи не финансирате пиесите си със собствени средства? — подхвърли Маккорд.

— О, напротив. Влагам цели купища пари във всяка своя пиеса, но не мога сам да понеса такова огромно финансово бреме. Имате ли някаква представа колко пари получават актриси като Лий Манинг и Джейн Сербинг? Агентът на Лий винаги има невероятни претенции, но, слава богу, Логан го убеди да бъде по-разумен в исканията си. И въпреки това инвеститорите ще трябва да почакат да минат доста представления, докато си избият парите.

Маккорд отчаяно се загледа в тавана, опитвайки се да направи някаква връзка между онова, което чуваше, и онова, което искаше да разбере.

— Кои са спонсорите ви за „Незряща“?

— Поверително е.

Любопитството на Мичъл се събуди от категоричния отговор на Джейсън и той изгледа драматурга. Лека усмивка заигра на устните му и той попита:

— Кога мога да получа списък с имената им?

Вместо да се вбеси от наглостта му, Соломон се ухили и сви рамене:

— Утре късно ли е?

Все още усмихнат, Маккорд попита:

— Ще позная ли някои от имената?

Сам разбра, че той отново мисли за Валенте, и когато Джейсън отговори, тя се напрегна.

— Определено ще познаете едно от тях — заяви писателят.

— Кое?

— На Логан Манинг.

— Логан Манинг ли? — попита Сам. — Това не е ли малко странно?

— Защо?

Соломон си играеше със Саманта като котка с мишка и тя се подразни. Върна си го, като го накара сам да докаже правотата й.

— Вие знаете правилата на шоубизнеса. Вие ми кажете.

— На пръв поглед може да е странно и да ви се струва, че има конфликт на интереси.

— Защо? — настояваше Сам.

— Защото, от една страна, Логан е виновен за това, че Лий взе по-малко пари за участието си. Тоест за спонсорите ще има по-голяма печалба.

— Включително и за Логан Манинг — завърши вместо него Сам.

— Да.

— Лий Манинг знаеше ли, че съпругът й е спонсор на пиесата?

— Естествено. Стана дума за това на една вечеря седмица преди премиерата. Лий като че ли се изненада, но не се разстрои. — Соломон вдигна празната си чаша и Ерик веднага се появи с каната в ръка, за да му налее питие.

Джейсън със закъснение проумя, че детективите могат да си извлекат погрешни впечатления от думите му, и затова добави:

— Логан й каза, че е станал спонсор заради нещо, свързано с данъците и заплатата на Лий. Данъкът на Лий щеше да е трийсет и девет и шест процента. Таванът за доходи от инвестиции е едва Двадесет процента.

— Колко пари вложи Логан Манинг?

— Много малко — двеста хиляди — сви рамене Джейсън.

— Само още един въпрос, господин Соломон — каза Маккорд. — Вие сте много талантлив, което ми подсказва, че сте и много интуитивен човек. Освен това сте свикнали да работите с актьори. Току-що казахте, че Лий Манинг ви се е сторила малко изненадана, когато на вечерята е разбрала, че съпругът й е инвестирал в пиесата за своя собствена изгода. Освен това казахте, че са били щастливо женени. Възможно ли е госпожа Манинг, която е именита актриса, просто да е разиграла малка сценка?

Соломон избърса устни със салфетката си. Облегна се на стола си и скръсти ръце, измервайки с поглед Маккорд. После с изненадващо студен глас отговори на въпроса с въпрос:

— Накъде биете? Да не намеквате, че има някаква възможност Лий да е убила Логан?

— Нищо не намеквам, просто си изграждам хипотези.

Драматургът не повярва на думите на лейтенанта:

— Точно това намеквате. И точно затова аз се чувствам длъжен да ви осветля с интуитивното си мнение — направо сте сбъркали адреса. Губите си времето, а също така и моето.

— Чудесно! — доволно възкликна Маккорд. — Добре, че изоставихме формалностите и си дойдохме на думата — къде бяхте в неделя на Двадесет и девети ноември между три следобед и три през нощта?

Джейсън зяпна:

— Сега пък казвате, че аз съм убил Логан?

— Убихте ли го?

— Каква причина имам да го извърша?

— Нека си помисля… Първо, убеден съм, че имате застрахователна полица за Лий Манинг. Колко пари ще получите, ако тя не е в състояние да изиграе ролята си? Второ, Джейн Сербинг ще се наложи да поеме ролята й. Тогава колко пари ще си спестите?

— Това е лудост! — ядоса се Джейсън. В същия миг на вратата се позвъни и той нареди на Ерик: — Виж кой е, по дяволите!

— Ако ви се струва невероятно — продължи Маккорд, когато Ерик излезе, — тогава чуйте следното — вие сте гей и въобще не се интересувате от горкичкия Ерик, освен като готвач или слуга. Логан Манинг харесваше ли ви? Да не би да ви е отхвърлил, да ви е обидил, когато сте направили първата стъпка?

— Копеле мръсно! — меко каза Джейсън.

Лейтенантът реагира на ругатнята с шега:

— Винаги се изненадвам колко много хора са познавали майка ми.

Джейсън отново го зяпна, после отметна глава и се засмя гръмогласно:

— Ще ползвам тази реплика в някоя пиеса.

— Ако го направите, ще разглася, че сте плагиатствали.

— По-добре ме съдете. Аз… — Той внезапно млъкна, щом чу истеричния женски глас зад гърба си.

— Махни се от пътя ми, Ерик! — извика тя. — Не ме интересува с кого е. Не ме интересува дали ще ме чуят! До довечера всички ще научат…

Джейсън скочи на крака и почти събори стола си тъкмо когато Джейн Сербинг нахлу в кухнята с размазан грим по лицето и мокри от сълзи страни.

— Преди малко ми се обади някакъв репортер — разфуча се тя. — Искаше изявление, преди всичко да лъсне във вечерните новини.

— Успокой се, миличка — каза й драматургът, прегърна я и успокоително я потупа по гърба. — За какво говориш?

— За Логан! — изкрещя актрисата. — Един плазмодий се е ровил в боклука ми и е подкупил портиера.

Джейсън я отдалечи от себе си и попита:

— И какво точно е открил този плазмодий?

— Че с Логан бяхме любовници! — извика Джейн.

Джейсън пребледня като платно, шокиран и ужасен от новината. Отпусна ръце и се отдръпна от актрисата. Сам погледна Маккорд, който изглеждаше възхитен, после погледна към Ерик Инграм.

Той изглеждаше отвратен, но не и изненадан.

 

 

— Е, какво мислиш? — попита я Маккорд, докато вървяха към колата му. Определено беше доволен от сълзливото обяснение на Джейн Сербинг. — Само ми кажи, че Лий Манинг не е имала мотив.

Сам отметна глава и замислено се загледа в синьото зимно небе. Не бе вярвала, че актрисата е съучастник на Валенте в убийството на съпруга й, ала признанието на Джейн Сербинг за връзката й с Логан Манинг променяше нещата…

— Първо искам да знам отговорите на два въпроса, тогава ще отговоря на твоя.

— Кои въпроси?

— Искам да знам дали Лий Манинг е знаела за изневярата на съпруга си. Освен това искам да знам дали Джейн Сербинг има алиби за неделната вечер. Вече ни е известно, че Лий е трябвало да остане след следобедното представление, за да изгладят нещо по пиесата заедно със Соломон. Джейн Сербинг обаче каза, че си е заминала веднага след представлението. Твърди, че си е легнала и че е станала късно, вечеряла е сама и вечерта е гледала телевизия. А това не е кой знае какво алиби — подчерта Сам.

— Каза ни кой филм е гледала, още какви доказателства са ти нужни?

— Ако е толкова умна, че да остави отпечатъците на Манинг по пистолета вместо своите, сигурно ще се сети да си купи телевизионната програма, за да може да ни каже какво са давали по телевизията онази вечер. О… — възкликна Сам, когато се качи в колата и зърна самодоволната му усмивка. — Мислех, че ме питаш сериозно.

— Но ти се иска да вярвам, че Лий Манинг е невинна, нали?

— Не съм пристрастна — запротестира Саманта. — Просто искам да съм напълно убедена.

— Провери алибито на Сербинг. Поръчала си е кола, която да я закара у дома след представлението. Каза и че е говорила с портиера си, когато се е прибирала.

— Същият, който е бил подкупен да я издаде ли? Наистина благонадежден свидетел.

— Той не работи Двадесет и четири часа в денонощието. Може би има още един портиер, който я е видял да се прибира.

— Може да се е измъкнала, без да я забележи. И ако е заминала веднага, значи е възможно да е стигнала в планината, преди снеговалежът да се усили.

— Вярно е — съгласи се той и си погледна часовника. — Нека да отидем в офиса на Манинг и да помогнем на Шрадер и Уомак с разпитите.