Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Втора възможност (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Someone To Watch Over Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 152 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?
Сканиране
n0na (2010)
Допълнителна корекция
sonnni (2014)

Издание:

Джудит Макнот. Някой бди над теб

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2004

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-215-3

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Ники)
  3. — Корекция от sonnni

Четиридесет и седма глава

Лий влезе в колата, а Майкъл се настани до нея и прехвърли ръка на облегалката зад гърба й. Беше собственически жест, ала той дори не я докосваше. Беше доволна, че не прави опит да я докосне, ала стомахът й се свиваше от напрежение, понеже не знаеше какви са намеренията му.

— Как беше вечерята? — попита Джо.

— Много вкусна — отвърна Майкъл, след като изчака Лий да отговори, но тя не каза нищо.

Лий почти не обърна внимание на разговора. Все още не можеше да осмисли нещата, които бе научила през последните десетина минути в ресторанта. Не знаеше как да възприеме казаното от госпожа Анджелини, нито поведението на Майкъл, след като старицата се сбогува с тях. Първо я бе наблюдавал мълчаливо, без да се извинява или да обяснява. Когато тя се опита да се престори на разсеяна, той й даде да разбере, че няма да търпи никакво увъртане. От една страна, Валенте можеше да сложи бръшлянова стена в центъра на ресторанта си, за да предпази Лий от злите езици, и да бъде мил с нея, ала при най-малката преструвка от нейна страна се обиди.

Тя не го разбираше. Не можеше да повярва, че той ще се опита да я прелъсти тази вечер, дори не можеше да си представи защо му е да го прави. И въпреки това… имаше нещо категорично в думите му: „Вечерта още не е завършила“ и „Искам да видиш дома ми“, което я тревожеше. Майкъл беше невероятен мъж и Лий не желаеше да развали приятелството си с него. Дори не знаеше дали връзката помежду им е достатъчно силна, че да я подлагат на такова изпитание.

Въздъхна и погледна през прозореца. Сякаш усетил объркването й, Майкъл я прегърна през раменете, милвайки ръката и успокоително.

Джо спря пред сградата, в която живееше Майкъл на Сентръл Парк Уест.

— Да почакам ли тук?

— Ти нямаш ли свободно време? — пошегува се Майкъл.

Лий слушаше разговора като омагьосана.

— Тц. Никога. Работя денонощно. Такава ми е службата.

— Значи тази вечер си ударил джакпота — заяви Валенте, слезе и затръшна вратата на колата, слагайки край на спора. — Ще докарам Лий с такси и после ще си взема колата.