Джудит Макнот
Някой бди над теб (52)

Петдесет и втора глава

Сам се бе облакътила на бюрото си и с върховете на пръстите си бавно масажираше слепоочията си докато четеше последните документи за Лий Манинг. Страниците бяха изпълнени със скучна информация — адреси, телефони и имена на всичките съседи, които бродуейската звезда някога бе имала в Ню Йорк.

Саманта вече бе прочела всички папки за актрисата, но когато имаше свободна минута, препрочиташе данните за Валенте и Лий Манинг, търсейки нещо, което да подскаже дали са свързани с убийството на Логан Манинг. Картичката с почерка на Валенте донякъде доказваше такава връзка, ала прокурорът искаше да повдигне обвинения срещу Валенте или за предумишлено убийство, или за заговор за извършването на предумишлено убийство. След пет седмици разследване по случая обаче те все още нямаха никакво доказателство, уличаващо евентуалните заговорници в нещо повече от разговор по телефона.

Шрадер влезе в стаята и мина покрай Сам, носейки обичайната си закуска — две понички и чаша кафе.

— Ей, Литълтън — злорадо се ухили той, — случайно да си гледала снощи как любимата ти вдовица влиза в новините? Беше се издокарала и отиде на вечеря с гаджето си.

— Гледах новините. — Сам вече бе изтърпяла подобни закачки от страна на Уомак и бе почти готова да допусне, че поведението на Лий Манинг в кабинета на доктор Уинтърс е било едно невероятно убедително представление.

— Тя няма срам, нали? — изрече Шрадер.

— Те не крият връзката си — промърмори Сам и погледна полицая.

Шрадер отхапа от поничката си и опита кафето, след което взе някакво листче, оставено върху телефона му, и каза:

— Имам бележка от Маккорд. Иска ни в кабинета си в десет без петнайсет. Знаеш ли защо?

Сам кимна и прелисти последната страница в отворената папка на Лий Манинг.

— Онзи одитор ще идва, за да ни каже какво е открил в документацията на Логан Манинг. Криминалистите изпратиха окончателния си доклад по отношение на всички доказателства, открити в хижата, обаче като че ли няма нищо, което да не ни е известно от предварителните доклади. Маккорд иска да направим пълен преглед на постигнатото по случая до момента.

Саманта затвори папките с информация за актрисата и придърпа към себе си купчината документи за Майкъл Валенте. Отвори една от папките. Беше почти невероятно колко различни са Лий и Валенте. Най-сериозното провинение на актрисата беше глоба за неправилно паркиране, а на всичкото отгоре тя бе и член на кметската комисия за борба с престъпността. От друга страна, италианецът бе обвиняван в редица престъпления и като че ли бе в личния „черен“ списък на полицейския комисар. На Саманта й се струваше, че Труманти дебне всяка стъпка на Валенте.

Зад бюрото до Сам седеше Шрадер и разговаряше по телефона с помощник-прокурор, който искаше да го подготви за някакво дело, което Шрадер бе разрешил. Тя взе химикалка и започна да си записва датите на всяко дело, повдигано срещу Валенте. Записваше си предявяваните обвинения, а срещу тях и изхода от всеки съдебен процес.

Вървеше от последните към най-отдавнашните провинения срещу града, щата и федералните закони, в които бе обвиняван Валенте. Направи й впечатление, че прокурорите често се бяха обръщали за помощ към жури от съдебни заседатели, за да получат призовка за обвинение. Според нея това означаваше, че в тези случаи прокурорите не са имали достатъчни основания, за да получат заповед за арест от някой съдия.

Когато приключи, имаше на разположение внушителен списък с арести и призовки от съдебни заседатели за последните десет години от живота на Валенте. Обвиненията бяха множество: престъпления без насилие, даване на подкуп, измама, опит за измама, кражба, укриване на данъци и всякакви други подобни нарушения на законите.

В дясната колона от списъка бяха подредени резултатите от всяко следващо дело, ала в колоната имаше само три заключения — „Делото прекратено“, „Обвиненията оттеглени“ и „Невинен“.

Във всичките тези съдебни дела Валенте бе представян от адвокатите на една от най-известните адвокатски кантори в града, ала на нея не й се вярваше, че дори „Бюканън и Пауъл“ могат да измъкват виновен човек от лапите на справедливостта толкова много пъти.

Освен всички тези нарушения Валенте бе обвиняван и в редица незначителни престъпления, между които и притежание на наркотик, невнимателно шофиране и нарушаване на обществения ред. Сам вече бе чела документацията по всеки един от случаите. Личното й мнение бе, че делото за притежание на опиат бе направо нелепо. Според докладите италианецът е имал лекарско предписание за болкоуспокояващо, което приел, когато го арестували за превишена скорост. Валенте бе карал с осем километра повече от позволения лимит.

В дясната колона от списъка й отново пишеше — „Делото прекратено“, „Обвиненията оттеглени“ и „Невинен“.

Имаше само едно-единствено изключение от многобройните дребни и скалъпени обвинения срещу Майкъл Валенте, и то бе в края на списъка — обвинение в предумишлено убийство, предявено срещу седемнайсетгодишния Валенте заради смъртта на Уилям Т. Холмс. За разлика от останалите престъпления на известния италианец това бе единственото с проявено насилие от негова страна. Тогава той се бе признал за виновен, вместо да се бори в съда. Бяха му дали осем години с право на освобождаване под гаранция след четири.

Сам разлисти отново документите, разпилени на бюрото й, търсейки доклада за убийството, извършено от Валенте. Интересно й беше да разбере мотивите за престъплението. Чудеше се дали и тогава не е била замесена жена.

Докладът обаче липсваше и Сам се наведе, търсейки го сред нещата на Шрадер. На бюрото на детектива обаче нямаше папки с червен етикет. Бюрото на Стив Уомак бе зад бюрото на Сам, затова тя се завъртя на стола си към него.

— Какво търсиш? — попита я Уомак, който тъкмо се връщаше от кабинета на Маккорд с цял куп папки в ръцете.

— Докладът за убийството, извършено от Валенте.

— Не е у мен.

Сам стана и се запъти към кабинета на лейтенанта. Маккорд не бе там, затова тя отиде да разгледа цялата документация по случая с убийството, натрупана на масата в кабинета. Когато минаваше покрай бюрото на лейтенанта обаче, зърна папка с червен етикет, която за нейна изненада стоеше накриво върху прилежно подредена купчинка с книжа. Вместо да бъде оставена като другите в ъгъла на бюрото или в средата пред стола на Маккорд, тази папка изглеждаше като подхвърлена отгоре. Сам погледна етикета и разбра, че това е папката с доклада, който търсеше. Написа бележка на Маккорд, че взима документите, за да ги прочете, и се върна на бюрото си.

В доклада имаше показания на полицая, арестувал Валенте. Ставаше ясно, че Валенте и Холмс са се скарали и Валенте е застрелял другото момче с нерегистриран полуавтоматичен пистолет Четиридесет и пети калибър. Свидетели нямало, ала полицаят бил наблизо и пристигнал на мястото, преди Валенте да успее да избяга. До името на полицая, извършил ареста, Маккорд бе написал адрес и го бе заградил в кръгче.

Според доклада Уилям Холмс бил добро момче без полицейско досие. Валенте обаче вече имал провинения като малолетен и съдията взел това предвид, когато издал присъдата.

Саманта затвори папката и се замисли… На седемнайсетгодишна възраст Валенте бе отнел човешки живот, което означаваше, че е способен на това, ала според данните случилото се е било плод на силен гняв. Предумишленото убийство бе нещо съвсем различно.

Замислена, Сам започна бавно да драска на листче, опитвайки се да проумее какъв човек е Майкъл Валенте и какво го е подтикнало да извърши убийство. Чудеше се защо Лий Манинг е предпочела да бъде с Валенте, вместо с неверния си, ала иначе уважаван и почтен съпруг.

Тези мисли все още се въртяха в главата й, когато Шрадер рече:

— Без петнайсет е — после добави: — Хайде да не се бавим и да не даваме повод на лейтенанта да се ядосва.

— Бог да ни е на помощ! — засмя се Сам, ала побърза да грабне доклада за убийството и да свали сакото си. Беше си облякла светла риза с керемиден цвят и леки вълнени панталони.

Двамата с Шрадер се запътиха към кабинета на Маккорд.

Беше решила, че лошото настроение на лейтенанта е резултат от задънената улица, в която бяха попаднали с този случай, ала за следствие по убийство не бе необичайно да продължи пет седмици, особено като се имаше предвид педантизмът на Маккорд при събирането на информация и сведения. За него всеки разпитван бе или потенциален свидетел, който би могъл да помогне на следствието, или свидетел, който би застанал на страната на защитата.

Преди две седмици, когато Уомак показа снимка на Лий Манинг на портиера, работещ в сградата на Валенте, мъжът отрече да я е виждал някога. Уомак докладва за това на Маккорд и той го скастри, задето не е попитал какъв бакшиш получава портиерът от Валенте.

Уомак се върна при човека, зададе въпроса и после доложи на Маккорд. Тогава лейтенантът накара Стив да състави пълна картина на финансовото положение на седемдесет и две годишния портиер, да не би да се окаже, че няколкото стотарки всъщност са няколко хиляди долара.