Джудит Макнот
Някой бди над теб (73)

Седемдесет и трета глава

В дневната Маккорд разказа събитията от последния час на Уомак и Шрадер, докато всички чакаха криминалистите. Входната врата зееше отворена и навсякъде имаше униформени полицаи, затова той понижи глас, ала Сам въпреки всичко го чуваше, нищо, че седеше на близкия диван и си водеше бележки за доклада, който трябваше да пише.

Насред разказа си Мак внезапно млъкна и тя вдигна поглед, за да види какво става. Лейтенантът тъкмо вадеше мобилния си телефон, който вибрираше непрекъснато. Погледна дисплея и тихо изруга, после взе дистанционното и включи телевизора. Докато превключваше каналите, кимна към големите прозорци в гостната и попита Шрадер:

— Я ми кажи как изглежда улицата отдолу.

Шрадер отиде до прозореца и погледна.

— Абсолютен цирк е. Линейки, патрулни коли и десетки…

— … телевизионни микробуси — с отвращение довърши Маккорд. — Сигурно вече съобщават новината и затова Труманти ми се обажда.

Мак едва изрече думите си и телевизионният канал, който гледаха, прекъсна обичайната си програма и пусна извънредни новини.

„Извънредни новини по делото Манинг. Джеф Корбит е на мястото на Пето Авеню пред жилищната сграда, в която живее вдовицата на Логан Манинг, известната актриса Лий Кендал. Джеф, какво става там?

— Тука цари пълен хаос. Полицията е отцепила района и в сградата не може да се влиза. Преди минута три линейки потеглиха оттук, а наоколо е пълно с полицаи и служители на «Бърза помощ». Майкъл Валенте също беше тук, но се качи в една от линейките и замина с нея.

— Арестуван ли беше?

— Не, качи се в линейката заедно с госпожа Манинг. Изглежда, Валенте отново се е изплъзнал на полицията, този път начело на разследването беше Мичъл Маккорд. Лейтенант Маккорд в момента се намира горе в апартамента.

Току-що получихме обаждане от кабинета на комисар Труманти. Той скоро ще даде кратко изявление за нас.“

Преди репортажът да свърши, мобилните телефони на Сам, Шрадер и Уомак зазвъняха.

— Не отговаряйте — прозвуча резкият глас на Мак, когато Шрадер понечи да се обади.

Детективът се подчини, ала запита притеснено:

— Какво да правя, търси ме капитан Холанд?

— Мен също — добави Уомак.

Телефонът на Сам също вибрираше беззвучно.

— И мен — каза тя.

— Кой друг те търси?

— Пастрокът ми.

— Аз ще му се обадя от твое име след минута. Трябва да го попитам за един телефонен номер. — Мак протегна ръка да вземе мобилния й и после започна да дава нареждания на екипа си. — Не искам никой от вас да отговаря на телефонни обаждания относно този случай днес. След малко ще се обадя на кмета Еделман и ще се опитам да го убедя да даде пресконференция, за да вземем думата от Труманти. След като кметът направи изявление пред медиите, аз също ще се изкажа — искам да стане ясно, че Майкъл Валенте няма абсолютно нищо общо с убийството на Логан Манинг. Това поне временно ще обезкуражи комисаря и ще го възпре от публични изявления, в които уличава Валенте.

Сам внезапно се сети, че телефонният номер, който бе нужен на Мак, е номерът на кмета. Тя щеше да се радва да го вземе от пастрока си пред Шрадер и Уомак, ала Маккорд явно искаше да предпази екипа си от каквато и да е намеса. Той пъхна ръце в джобовете си и продължи с нарежданията:

— Оттук нататък ще действам сам. Не желая да се месите! Утре напишете докладите си, но се придържайте към голите факти, без да правите каквито и да е било догадки. Аз направлявах дейността ви по време на разследването, така че ако ви разпитват, ще казвате, че отговорността е моя.

— Защо, по дяволите, си мислиш, че ще ни се наложи да си прехвърляме отговорността един на друг? — възмути се Шрадер. — Ние действахме според правилата, разрешихме случая, а Сам спести на щата сума ти пари от издръжката на побъркан затворник като Джейн Сербинг.

По другите канали вече също съобщаваха новината за убийството на актрисата и Мак взе дистанционното, и изключи телевизора. След това започна да говори, като внимателно подбираше думите си:

— По време на разследването аз лично се натъкнах на неопровержимо доказателство за това, че високопоставени членове на нюйоркската полиция са подхванали лична вендета срещу Майкъл Валенте и са действали незаконно в повечето от случаите. — Погледна колегите си и без заобикалки заяви: — Възнамерявам да представя доказателството пред кмета и ако той не вземе мерки, при това публично, аз сам ще изляза пред медиите.

Шрадер и Стив се спогледаха разочаровани и набитият, начумерен детектив недоволно рече:

— Не ми се ще да видя как участъкът е разпъван публично, не ми се ще да излагате на показ кирливите ни ризи, лейтенанте. Защо не оставите нещата да се решат вътре в Осемнайсети? Предайте доказателството си на „Вътрешни разследвания“…

— Не става — рязко го прекъсна Маккорд. — От десет години Валенте е разпъван публично, а доброто му име е опетнявано от високопоставено лице от полицията. Когато гражданин стане жертва на полицейски служител, това вече не е „вътрешен проблем“, не и за мен. Искам справедливост. Валенте също я заслужава.

— Кой е служителят? — попита Уомак.

— Труманти.

— О, майната му! — изпсува Стив. — Опасявах се, че ще кажете това име.

Мак само сви рамене и заяви:

— Когато кметът зае поста си, Труманти вече беше комисар на полицията, така че Еделман не е политически обвързан с него. След като му кажа онова, което знам, новият ни кмет може би ще се опита да избегне публичния скандал и замесването на полицията. Той също може да пожелае да разследва действията на комисаря вътре в участъка. Убеден съм, че веднага ще поиска оставката на Труманти, но аз няма да се задоволя с това.

Мак млъкна и Уомак попита:

— Какво точно искаш, лейтенант?

Той го погледна изненадано, сякаш отговорът бе очевиден:

— Искам цял свят да научи за отмъстителността на Труманти!

— Какво точно е направил Труманти?

— Не ти трябва да знаеш. — Мак внезапно млъкна, понеже криминалистите пристигнаха, и отиде да разговаря с екипа.

— Ей, лейтенант, имаме право да знаем — настоя Шрадер. — Имам правото да знам всичко, което знаеш и ти. Трябва да сме наясно с какво точно си имаме работа.

Сам колебливо погледна към прозореца. Разбираше защо Маккорд иска да предпази детективите си от информацията, която знаеше, но също така разбираше и защо Шрадер и Уомак имаха правото да знаят всичко. Единственото, което й убягваше, бе причината, поради която желаеше да сподели с тях цялата истина. Дали искаше да им каже всичко, защото Шрадер и Уомак бяха прави, или защото не можеше да понесе мисълта, че ще помислят решението на Мак за нелоялно и неетично. Той не й бе забранил да им разкаже какво се е случило в действителност между Валенте и Труманти, затова тя реши да сподели историята за убийството, извършено при самозащита от италианеца. Разказа им и за последвалото отмъщение на полицейския комисар. Шрадер и Стив бяха потресени и отвратени.

За беда, още щом се обърна и погледна тримата си колеги, Мак веднага разбра, че Сам им е разказала всичко.

— Казала си им… — В гласа му се долавяше отвращение и разочарование.

Сърцето й се сви от мъка и болка, когато зърна изражението му, ала тя леко и спокойно кимна:

— Трябваше да знаят истината и какво смяташ да правиш оттук нататък.

Той остро изгледа детективите и безцеремонно заяви:

— Сега, когато всички сте наясно с историята, трябва да знаете, че това не променя нищо. Заповедта ми остава в сила. Нямам нужда от подкрепата и лоялността ви. Настоявам просто да стоите настрана, когато битката започне. Искам още утре да се върнете към нормалния си живот и да си затваряте устите. Този случай и всичко, свързано с него, е поверително. Ясно?

Шрадер кимна с неохота, после Мак погледна Сам и ледено процеди:

— Това е заповед. Недей да я бъркаш с молбата!

Сам нямаше никакво намерение да се подчини и ако се наложеше, щеше да предложи подкрепата си на Мичъл Маккорд. Нямаше да се поколебае да избере между него и кариерата си. Изведнъж осъзна, че кариерата й в полицията нямаше никаква стойност, ако трябваше да потъпква етиката, и бе много по-маловажна от чувствата й към този силен и честен мъж, когото обичаше и който бе готов да рискува всичко в името на истината.

— Няма да я объркам — тихо отвърна тя.

Мак кимна студено — очевидно мислеше, че Сам ще се подчини. После каза:

— Отивам да се обадя на кмета. Когато си тръгнете, няма да давате изявления за пресата.

Той отиде в кухнята и остави тримата детективи сами и замислени. Най-сетне Шрадер проговори:

— Останах с впечатлението, че той иска да си отидем.

Сам имаше същото усещане, но й се искаше да поостане и да разбере какво е казал кметът.

— Хайде, Литълтън. Ще му отнеме час, докато открие кмета — подкани я Стив, когато тя се поколеба и се забави във фоайето, вперила поглед към кухнята. — Вече и без това ти е много сърдит. Хайде да те измъкнем оттук, преди да те понижи и да те прати да патрулираш.

— Не ми е много сърдит — уплашено промърмори Саманта, докато обуваше елегантните си и неудобни велурени обувки. Докато стоеше наведена, усети погледа на младия полицай, оставен на пост пред асансьора. Момчето сръга с лакът партньора си и двамата зяпнаха дългите й крака.

Уомак също наблюдаваше Литълтън, ала мислеше за настроението на лейтенанта.

— Мисля, че ти е сърдит. Единственото, което ти спаси кожата, бе това, че спаси живота му в престрелката.

— Ами… — оспори думите му Шрадер, докато се качваха в асансьора. — Маккорд не й е сърдит, просто е много съсредоточен в онова, което трябва да направи. Той е като товарен влак, носи се без спирачки и задръжки.

Шрадер и Стив застанаха от двете страни на Сам и мълчаливо си проправиха път през тълпата от крещящи репортери и гората от микрофони, прожектори и телевизионни камери.

Независимо дали Мак й бе сърдит или не, тя щеше да се радва да разбере какво е казал кметът и да остане да чуе изложението му пред медиите. Ала най-вече копнееше да остане някъде в сянка, близо до него, дарявайки го с безмълвната си подкрепа. Сам обаче реши този път да се съобрази с желанието му и да се прибере у дома. Щеше да гледа развитието на събитията по телевизията.