Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Берсеркерите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brother Assassin [= Brother Berserker], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Фред Саберхаген. Брат Берсеркер

Редактор: Никола Кесаровски

Графичен дизайн: Андрей Петров

Формат 54/84/16. Печатни коли 13

Печатница „Полипринт“ ЕАД — Враца

ИК „Офир“, Бургас, 1994

История

  1. — Добавяне
  2. — Липсваща табулация (Mandor)

Мат стоеше зад момчето Дарт. Двамата внимателно се вглеждаха иззад храстите към дупката на Отровния Копач. Останалите от Хората бяха на стотина ярда встрани и докато почиваха в прикритието на храсталака, изравяха по някой корен или гулия за ядене.

Погледът на Мат едва беше успял да прехвърли ръба на фунията, когато забеляза нечия глава. Това със сигурност не беше главата на Отровния Копач. Беше гладка и заоблена като капка вода.

— Мисля, че е каменният лъв — прошепна тихо Мат.

— А, не — отвърна шепнешком Дарт. — Това е големият човек, за който ти разправях, каменният човек. О, как се биха двамата с каменния лъв! Но не изчаках да видя края, спуснах се от дървото и избягах, докато можех.

Мат се поколеба, но реши да рискува и да погледне отблизо. Кимвайки на Дарт да го последва, той се приведе и запълзя напред. Иззад един по-близък храст те можаха да надникнат отвъд ръба на фунията тъкмо навреме, за да видят нещо, което накара Мат тихо да възкликне от изненада. Отровният Копач, който можеше да се справи с кое да е създание, веднъж попаднало в капана му, изскочи от слузестата тиня и нападна. Тогава каменният човек го плесна по носа с необикновена сила, както се плесва хлапе. И с вой, наподобяващ писъка на наказано дете, Лошият цопна отново във водата!

Човекът от блестящ камък промърмори нещо на себе си. Думите му бяха изпълнени с чувство, но бяха на непознат език. Той намести смачканите си долни крайници и започна да лази с помощта на големите си ръце, за да излезе от фунията. Каменният човек хвърляше пясък назад при всяко загребване и вероятно скоро щеше да се измъкне, макар че това си беше доста трудна работа.

— Сега вярваш ли ми? — възкликна възбудено Дарт. — Той се би с каменния лъв, видях го!

— Да, да, вярвам. — Все още прикляквайки и като внимаваше да не издаде присъствието им, Мат поведе момчето назад, към останалите от групата. Той реши, че явно боят между две такива същества е причината за всичките обгорени и изпочупени дървета — нещо, което преди това го беше изненадало — а и за целия шум, който Хората бяха чули. Сега, докато водеше Дарт надалеч от хълма, Мат с надежда се огледа за проснато сред храстите голямо лъскаво тяло. Гледката на умрял каменен лъв беше нещо, което Мат много искаше да види. Това би помогнало да се изличи донейде друга една картина, която не напускаше съзнанието му — споменът за това, което беше направил каменният лъв с двете му млади жени.

Гушейки се под храстите при останалите от групата, Мат обсъди положението с най-мъдрите възрастни.

— Искам да се доближа до този каменен човек — рече той. — Искам да се опитам да му помогна.

— Защо?

Не беше лесно да се намерят думи за отговор. Но в едно Мат бе наясно — готов беше да се обедини с каквото и да е и с когото и да било, стига да имат сили да се преборят заедно с каменния лъв. Но… явно имаше и още нещо, тъй като този странен каменен човек не изглеждаше способен да продължи да се бие.

Другите слушаха Мат, но продължаваха да мърморят недоверчиво. Накрая най-старата жена от Хората взе кесийка, направена от кожа на гущер, в която носеше Семето на огъня и извади от нея кокалите от пръстите на предшественичката си. Три пъти ги разклати, хвърли ги върху калната земя и заизучава фигурата, която бяха образували. Не видя в нея каменния човек и затова не можеше да даде съвет.

Колкото повече разсъждаваше Мат, толкова по-решителен ставаше: „Ще отида да помогна на каменния човек. Ако се окаже, че е враг, не ще може да ни преследва с мъртвите си нозе.“