Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (33)

…

Номис стоеше с вдигнати ръце и с развени от вятъра черни дрехи и сива брада, обзет от злото усърдие, което го подтикваше да стърчи вече трети ден на своя скален връх. Продължаваше делото си все по-настойчиво, макар че не можеше да се отърве от чувството, че всичките му усилия да предизвика смъртта на Ай са обречени да си останат напразни…

В крепостта Аликс заслони с ръка очите си, за да ги предпази от силните слънчеви лъчи. Мъчеше се да зърне макар и нищожна следа от плавателен съд или мачта. Чакаше тя, трепетно чакаше първия знак за пристигането на нейния бъдещ съпруг и господар…

Скалите на Куинсленд трябваше да са там някъде, на един ден гребане оттук. Харл извърна поглед настрани и като видя сивото лице на морето, се намръщи, макар никакви изменения да не изкривяваха чертата на хоризонта, освен първите признаци на някаква далечна буря. После лицето му се проясни при мисълта, че в пурпурната си палатка насред палубата младият Ай сигурно вече планираше сражението, което без съмнение предстоеше…