Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (19)

…

Вече от няколко дни пластичната мембрана бе свалена от лицето му, понеже си беше свършила работата. Втората кожа се появи благодарение на магиите на Новите хора и с махането на мембраната брадата му започна да расте със страхотна бързина, преди скоростта на растежа й да се сведе до нормалната.

Сега, в деня на акцията, Мат за последен път стоеше пред огледалото в стаята си — той все още живееше в болницата — и оглеждаше своето ново лице. Въртеше глава отляво надясно и обратно, опипваше бузите, носа и брадичката на Ай.

Това лице беше много различно от онова, което бе виждал в неподвижните води на неолитните езерца. Но, чудеше се той, дали и духът му също е променен достатъчно? Засега Мат не се усещаше обладан от кралския дух.

— Само още няколко въпроса, сир — рече един от вечно присъстващите възпитатели, който разговаряше с него на езика на Ай и се отнасяше към него като към велик вожд. Може би си въобразяваха, че с оказваните почести ще могат да променят и духа му, но всичко си оставаше само представление.

Възпитателят надникна в своите записки:

— Най-напред, как ще прекарате вечерта след пристигането си в Куинсленд?

Мат се отдръпна от огледалото и отвърна търпеливо:

— Точно тук не можем да бъдем много сигурни, тъй като нямаме линията на Ай. Ще се постарая да се държа в съответствие с обстановката, без да вземам особено важни решения. Ще използвам и комуникатора, ако реша, че имам нужда от помощ.

— А ако ви се случи да се срещнете с машината-дракон, която е убила вашия предшественик?

— Ще сторя всичко възможно да го подтикна към движение, дори ако се наложи да ме преследва, та вие да успеете да го засечете. Така ще можете да откриете „ключалката“ и да изтриете от времето дракона заедно с цялата вреда, която е нанесъл.

Другият възпитател, който стоеше до вратата, му напомни:

— „Операции“ ще следят отблизо и ще направят всичко необходимо да ви изтеглят, преди драконът да ви причини болка.

— Да, да. И с меча, който ми давате, ще мога да се защитавам.

Въпросите на възпитателите продължаваха. Времето на спускането наближаваше и екипът от техници дойде, за да облече Мат. Те донесоха най-добрите копия на одеждите, които бе носил Ай в деня на отплаването си за Куинсленд.

Тези, които го обличаха, се отнасяха към него повече като към статуя, отколкото като към крал. При изпипването на последните дреболии един от тях се оплака:

— Ако началствата са решили в крайна сметка да използваме истинския му шлем, то къде го дянаха тогава?

— И двата шлема са в пещерата при Резервоара — отвърна друг. — Хората от „Комуникации“ още работят по тях.

Възпитателите и в последните минути продължаваха да измислят въпроси, на които Мат отговаряше търпеливо, докато поставяха пластично покритие върху дрехите на Ай. Друг един офицер дойде да го заведе до малкото влакче, което щеше да го откара през един тунел до Резервоар X.

Преди той само веднъж се бе возил на това влакче — когато го заведоха да види заспалите на плажа мъже и кораба. От друсането на влака му беше станало зле и си мислеше как ли ще му се отрази пътуването с кораб при буря. Сякаш в тон с мислите му единият от възпитателите погледна часовника си и подаде на Мат това, което той познаваше като хапче против „болестта на движението“.

На половината път до Резервоара влакчето спря и в него се качиха двама мъже. Единият беше Началникът на „Операции“. Той и всички останали се държаха особено с другия мъж, оказваха му извънредно внимание и от снимките, които беше виждал, Мат разпозна Планетарния Командир. Командирът седна срещу Мат и поклащайки се в ритъма на потеглилото влакче, го заразглежда внимателно.

Лицето на Мат беше изпотено. Но вината за това беше на пластичното покритие, с което бяха надебелили облеклото му. Значи така изглежда един крал от плът и кръв. Доста по-масивен, но не и с такъв железен вид, като на телевизионното изображение. Но този човек беше в крайна сметка Нов крал, затова кралският дух в него следваше да бъде различен от този на Ай.

— Научих, че си искал да ме видиш преди да бъдеш спуснат? — попита той и без да дочака отговор, добави: — Разбираш ли думите ми?

— Разбирам ги. Изучаването на езика на Ай не измести вашия от ума ми. Пожелах да се срещнем, за да видя с очите си какво е това, които прави от човека крал.

Някои от присъстващите едва се сдържаха да не се засмеят, но потулиха усмивките си. Планетарният Командир без помен от вътрешно веселие хвърли бърз поглед към Началника на „Операции във времето“, преди да попита:

— Казали са ти какво да правиш, ако машината-дракон те нападне, нали?

С крайчеца на окото си Мат зърна как Началникът на „Операции“ кимна едва доловимо на Планетарния Командир.

— Да — рече Мат. — Трябва да принудя машината да ме преследва, да се движи колкото може повече. Вие ще се опитате да ме изтеглите…

Планетарният Командир кимаше одобрително, докато слушаше. Когато влакчето спря, той с жест нареди на другите да слязат и двамата с Мат останаха във вагона. Тогава му рече:

— Ще ти разкрия истинската тайна как се става крал. Трябва да си готов да дадеш живота си за твоите поданици, когато и където се наложи.

Той замълча намръщено, от което пролича, че бе казал това, което мислеше и че смяташе откровението си за голяма мъдрост. Но за миг в очите му се мярна самота и неувереност. Само за миг, защото лицето му скоро върна обичайния си официален израз за пред публика и той заговори на висок глас с гръмки и бодри слова. Усмихваше се и потупваше Мат по рамото, докато слизаха заедно от влакчето.

Дерън чакаше вагона пред ниския вход на тунела. Приветства Мат със здраво стискане на ръцете, както се е правело във времето на Ай. Мат потърси с поглед Лайза сред малцината присъстващи, но видя само хора, които бяха тук по задължение. В съзнанието си Мат свързваше Дерън с Лайза и понякога се чудеше защо тези негови приятели не се съберат заедно. Може би той самият би се чифтосал с Лайза, ако се върне от мисията и тя поиска. Веднъж дори си помисли, че тя би желала, но тъй и не му остана време да разбере…

Набутаха го в една малка камера и му казаха да чака там. Разрешиха му и да свали покритието от себе си, което той стори с облекчение. Чу да се отваря друга врата някъде наблизо и в стаичката влезе мирис на прясна вода от скритото езеро, запазено за бъдещите нужди на планетата.

На масата в малката стаичка лежеше мечът, който магьосниците на Новите бяха измайсторили за него. Посредством колана Мат закачи на кръста си канията и след това извади оръжието, за да го огледа внимателно. Ръбът му изглеждаше остър колкото трябва. Невъоръженото око не можеше да види нищо от онова, което Новите му бяха показали под микроскоп — от обикновеното острие излизаше второ, щом ръката на Мат — само ръката на Мат! — хванеше дръжката. В неговите ръце този меч пронизваше обикновения метал като сирене, а бронирана ризница като дърво, без дори от това да се изтъпи острието. Новите твърдяха, че резецът на вътрешното острие е изкован така, че на ръба му стои една-единствена молекула. На Мат не му беше необходимо да разбира всичко и не се и опитваше.

Все пак доста узнах, помисли си той, прибирайки меча в канията. През последните дни, докато се разхождаше или спеше, исторически сведения и всякаква друга информация се вливаха като река в мозъка му. Наред с това умът му беше придобил сила, която не Новите бяха поставили там и на която те много се радваха и учудваха. Казваха, че се дължала на неговия преход от двайсет хиляди години в посока от създаването на света към неговия край.

Изучавайки науката с помощта на тази сила, той видя ясно, че в историята на Сиргол Новите бяха странната култура, която не се връзваше с предходните. Естествено, по броя на годините, езиците и институциите, Новите бяха много по-близо до Ай, отколкото Ай до Мат и хората му. Но според основните си начини на мислене и усещане, Ай и Хората от времето на Мат си бяха много по-близки едни на други.

Само такава огромна физическа сила, каквато Новите притежаваха, бе в състояние да унищожи берсеркерите — или би могла да ги създаде някога. Но когато нещата опираха до свойствата на духа, тогава Новите бяха като уплашени деца. Дали от огромната им физическа сила идеше объркването в съзнанието им, или от безпокойството на мозъците им се раждаше властта на силата върху материята — трудно беше да се прецени точно. Във всеки случай те не успяха да покажат на Мат как да превърне духа си в кралски, нещо, което се изискваше сега от него.

Той беше разбрал също, че духовете на живота във вселената изглежда са достатъчно могъщи, иначе берсеркерските машини, катастрофите и болестите отдавна да са ги пропъдили от нея.

Желаейки да достигне извора на живота, за да получи моралната поддръжка, от която се нуждаеше, Мат сега стори това, което би извършил и Ай, преди да отплува на опасно пътешествие — вдигна ръце и ги сключи в клиновидния знак на религията на Ай, след което измърмори кратка молитва, изразявайки нуждите и чувствата си под формата, която би използвал Ай.

После отвори вратата и излезе навън.

Всички бяха заети както преди. Хората работеха сами или на групи върху различни машини. Други сновяха насам-натам, крещяха заповеди или подаваха информация. Повечето от тях бяха напълно погълнати от задълженията си, но няколко лица се извърнаха към Мат. По тях се четеше уплаха да не би той да тръгне да излиза от своя контейнер преди да бе дошло време за това и по този начин да предизвика някакво нарушение на предварителния график.

След като ги огледа бегло, Мат просто забрави лицата им. Шлемът на Ай го очакваше върху поставката. Той отиде до него и го вдигна. Със собствените си ръце намести крилатата вещ на главата си.

Това беше непредвиден, инстинктивен жест. Физиономиите, които го наблюдаваха, ясно показваха, че предчувствието не ги бе излъгало. Мъжете наоколо му замълчаха ненадейно, от което пролича, че поставянето на шлема означаваше някаква промяна, трансформация, макар в следващия момент те всички да се върнаха обратно към задълженията си, стараейки се да не мислят за неговото присъствие сред тях.

Неколцина от възпитателите веднага дойдоха забързани. Казаха му, че имат още няколко въпроса. Мат разбра — те внезапно бяха почувствали необходимост да се уверят, че все още са негови учители, а не подчинени. Но сега вече, когато духът, от който се нуждаеше, го бе споходил, нямаше да им достави това удоволствие. Времето за власт на възпитателите над него беше изтекло.

Като търсеше с поглед Планетарния Командир, той закрачи нетърпеливо сред групите заети хора. Някои от тях вдигаха погледи, ядосани задето ги бе сбутал с лакти, но когато го съзираха, млъкваха и му правеха път. Той се отправи към групата, в която стоеше владетелят на Новите, вглеждайки се в обградените му с бръчки очи.

— Нетърпението ми расте — рече Мат. — Готови ли са корабът и хората ми? Или не?

Планетарният Командир го погледна с изненада, прераснала в завист, преди да кимне утвърдително.