Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (14)

…

Единият от възпитателите на Мат изпревари Дерън и почука на Вратата на болничната стая, после я плъзна встрани. Пъхна главата си вътре и заговори бавно и ясно:

— Мат? Един човек е дошъл да поговорите. Това е Дерън Одегард, който се сражава заедно с теб в твоето време.

Възпитателят се обърна и даде знак на Дерън да влезе. Щом го съгледа, седящият в креслото пред телевизионния екран мъж се изправи.

Бе облечен в халат и носеше чехли, каквито се даваха на всички пациенти. Дерън не видя в него никаква прилика с умиращия дивак, когото беше дотътрил преди няколко дни в болницата. Косата на Мат беше отстранена изцяло. На нейно място бе набола нова, в неутрален цвят. Лицето му беше покрито под очите с пластична мембрана, която служеше вместо кожа. Процесът на пълното възстановяване временно бе задържан.

На масата до него, полузакрити от прогимназиални учебници, бяха пръснати снимки и скици — вариации върху един основен модел на младежко лице. Дерън носеше в джоба си фотография на друго лице — Ай, заснет от съгледваческо средство, маскирано като птица, в деня преди да потегли на съдбоносното си пътуване към Куинсленд. Парадоксите на времето бяха попречили на Новите да се приближат повече до мястото, в което бе извършено убийството.

— Радвам се да се запозная с вас, Дерън. — Ритуалната фраза-клише прозвуча съвсем искрено от устата на Мат. Гласът му беше дълбок — щеше да се наложи да се поработи върху него, докато стане като този на Ай. В момента на заснемането бяха записали и кралския глас. Начинът на говорене на Мат, подобно този на възпитателя му, беше бавен и отчетлив.

— Радвам се да видя, че оздравяваш лесно — отвърна Дерън. — И също, че научаваш толкова бързо всичко за новия свят, в който живееш.

— И аз съм доволен, че ти си здрав, Дерън. Щастлив съм, че душата ти е успяла да напусне металния човек, чрез който ти воюваше, тъй като този метален човек беше доста пострадал.

Дерън се усмихна и кимна към възпитателя, който беше застанал в позата на тъмничар или на прислужник пред вратата:

— Мат, не се оставяй да те будалкат с приказки за това къде е била душата ми. Всъщност аз никога не съм бил в истинска опасност през време на боя, в каквато бе ти самият.

— Да ме будалкат? — повтори Мат с въпросителна интонация.

— Дерън иска да ти каже — намеси се възпитателят, — да не се учиш на неверни неща. Той се шегува.

Мат кимна нетърпеливо. Той вече знаеше какво е „да се шегуваш“. Осени го една мисъл, която сметна за доста сериозна.

— Дерън, нали твоят дух беше в металния човек?

— Е, нека да го наречем „електронното ми превъплъщение“.

Мат погледна към екрана, вграден в стената. Беше намалил звука, когато двамата влязоха. Даваха някакъв документален исторически запис.

— Осведомен съм за електрониката — каза той. — Тя може да мести моя дух от едно място на друго.

— Имаш предвид да премести очите и мислите ти?

Мат изглежда разсъждаваше дали правилно бе разбрал думите му или не, и след малко реши, че е:

— Очите, мислите и духа — рече твърдо той.

— Тази ориентация към духа си е чисто негова идея, майоре, ние не сме я внедрявали — каза възпитателят.

— Разбрах това — рече меко Дерън. От гледна точка на „Операции“ склонността на Мат да проявява твърдост при отстояване на мнението си беше важно нещо, дори и в новия свят. Такава твърдост е много полезно качество за един агент. Стига да заема правилна позиция, естествено.

— Добре, Мат — усмихна се Дерън. — С моя дух аз се бих до теб, макар да не съм рискувал кожата си, както ти твоята. Когато се хвърли върху онзи берсеркер, знаех, че искаше да ме спасиш. Благодарен съм ти и съм щастлив, че мога да ти го кажа сега.

— Ще седнете ли? — посочи Мат един стол, после и сам се настани, докато възпитателят остана прав.

— Мисълта ми отчасти беше да спася тебе — рече Мат. — Отчасти исках да спася моя народ. Отчасти исках да видя как берсеркерът умира. Но след като дойдох тук, узнах, че всички хора, дори тези тук, са можели да погинат, ако не бяхме спечелили онази битка.

— Истина е. Но опасността не е преминала. Друга битка, също толкова важна, се води в други времена и на други места. — Моментът беше подходящ да пристъпи към вербуващия разговор, който го бяха изпратили да проведе. Но Дерън изчака, преди да задълбае. За сетен път му се прищя вместо него „Операции“ да бяха изпратили другиго. Експертите обаче бяха решили, че Мат ще реагира по-благосклонно, ако предложението бъде направено от Дерън — човекът, който в някакъв смисъл се беше сражавал до него. Пък и използването на Мат си беше идея на Дерън, все пак. Да, ето, върна се отново към това в мислите си. Не беше виждал Лайза след онази последна разходка в парка — може би я избягваше? Да, вече му се искаше да си беше държал устата затворена на съвещанието.

Както и да е, при създалото се положение, ако не сгазеше лука той, щеше да го стори някой друг и то, по всяка вероятност, далеч по-безскрупулно. Затова въздъхна тихо и пристъпи към изпълнението на задълженията си:

— Ти вече направи много за всички нас, Мат. Но сега моите шефове са ме изпратили да те попитам дали би извършил още нещо.

Той изложи ситуацията накратко и в опростен вид. Берсеркерите, смъртните врагове на Племето на всички хора, бяха ранили сериозно един велик вожд на друго място от света. И беше необходимо някой да го замести за известно време.

Мат седеше притихнал, очите му гледаха съсредоточено над пластичната тъкан, покриваща по-голямата част от лицето му. Когато Дерън приключи с предварителното представяне на плана на „Операции“, първият въпрос на Мат беше:

— Какво ще се случи, когато бъде възстановено здравословното състояние на великия вожд?

— Тогава ще си заеме мястото, а ти ще бъдеш върнат при нас. Смятаме, че ще можем да те преместим без никакви затруднения, но трябва да ти е ясно, че съществува известен риск. Какъв точно е рискът, не можем да кажем, тъй като за първи път провеждаме такива действия. Но опасности ще има на всяка крачка.

„Предупреди го за това, майоре. Но без да правиш картината прекалено черна, разбира се.“

Изглежда на майор Одегард бяха оставили да определи точната краска на чернилката. Вероятно „Операции“ сега го шпионираха иззад рамото му, но проклет да бъде, ако тръгне да заблуждава Мат да се наеме да върши работа, за която самият Дерън не би си мръднал пръста, ако зависеше от него. Не, призна си Дерън, дори и АЗ не бих станал доброволец. Какво бе сторила напоследък за него човешката раса? Шансовете на подобна мисия му изглеждаха твърде незначителни. Смъртта вече не го плашеше, но имаше други неща, от които се боеше — физическата болка, например. Също така възможността да се сблъскаш с непредвидимата съдба по време на една такава акция сред полуреалността, наречена „вероятностно пространство“, която хората от Новия свят се бяха научили да наблюдават, но не и да разбират.

— Ами ако въпреки всички лекарства великият вожд все пак умре и не може никога повече да се върне на мястото си?

— Тогава ще се наложи да останеш там. Когато ти потрябва съвет, ние ще ти казваме какво да правиш. На мястото на този крал ти ще живееш живот, какъвто малцина хора изобщо са сънували. И когато изживееш дните му, ние ще те прехвърлим отново в нашия свят, където ще живееш още дълго в слава.

— Слава?

Възпитателят се опита да обясни.

Мат скоро прояви признаци на разбиране и повдигна втори въпрос:

— Ще мога ли да взема със себе си вълшебните стрели, за да ги използвам срещу берсеркерите?

Дерън разсъждава известно време, преди да отговори.

— Мисля, че ще ти дадат някакво подобно оръжие, за да можеш да се защитаваш, но твоята задача не ще бъде да убиваш берсеркера директно, а да реагираш така, както този крал би реагирал при нормални условия.

Мат кимна — бавно и съсредоточено, както и говореше:

— Всичко това е ново и доста странно. Ще трябва да помисля.

— Естествено.

Дерън се канеше да заяви, че утре ще дойде за отговор, но изведнъж Мат зададе два нови въпроса:

— Какво ще стане, ако кажа „не“? Ако няма кой да замени ранения вожд?

— Няма начин ти или някой друг да бъде принуден насила да заеме мястото му. Нашите мъдреци смятат, че ако никой не се съгласи, войната ще бъде изгубена и всички ние ще умрем за по-малко от месец.

— И аз съм единственият, който може да отиде?

— Навярно. Ти беше избран най-напред от нашите мъдреци.

В момента се подготвяше резервна операция за вербуване и изтегляне на още двама мъже от далечното минало, които евентуално биха могли да заместят Ай, но Мат беше най-подходящият, тъй като другите трябваше тепърва да се обучават, а всеки ден беше ценен.

Мат разпери излекуваните си ръце:

— Длъжен съм да повярвам на това, което казваш ти, ти, който ми спаси живота и ми осигури възможността отново да се чувствам добре. Не искам да умра след месец или да гледам как други умират. Значи трябва да постъпя така, както мъдреците искат — да ида и да заема мястото на вожда, ако мога.

Заедно с въздишката на облекчение Дерън освободи душата си и от смесените чувства, които го измъчваха. Той бръкна в джоба си за снимката на Ай.