Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (46)

…

Брат Джован гледаше селяните, макар да беше ясно, че адресира думите си към живата твар, която плуваше във водата:

— Братко Риба, пуснах те на свобода не защото не се нуждаем от храна, а защото така ти ще можеш да възхваляваш Бога, който изпраща всяка благодат — рибата на рибаря или свободата на рибата. — Джован тъжно поклати глава към селяните. — Ние, хората, толкова често забравяме да благодарим, когато е необходимо, толкова често си хабим силите напразно, за да се налагаме един над друг!

Рибата плесна с опашка и скочи, и пак плесна. Сякаш болката от куката или времето, прекарано във въздуха, или пък нещо друго, я бяха подлудили съвсем.

Джован се загледа загрижено подире й:

— Успокой се сега, Братко Риба! Стига! Живей си във водата, не в горчивия въздух. Възхвалявай и благодари, колкото една риба може!

Плясъците престанаха и вълните отнесоха пяната.

Тишина увисна във въздуха. Всички селяни бяха вдигнали ръце в клиновиден знак нагоре към небето, а очите им шареха стреснато, сякаш имаха желание да си плюят на петите, но не смееха. Брат Саил беше зяпнал глуповато като рибата и местеше очи от Джован към реката и обратно.

Джован махна с ръка на Саил и рече:

— Отивам да се усамотя за час, да се помоля на Светия да ме очисти от гняв и гордост, както и за нивите на тези бедни хорица. Ти прави каквото намериш за добре.

Саил така си и остана с отворена уста, додето Джован се отдалечаваше сам по пътя към манастирската сграда.