Серия
Берсеркерите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brother Assassin [= Brother Berserker], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 15 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Фред Саберхаген. Брат Берсеркер

Редактор: Никола Кесаровски

Графичен дизайн: Андрей Петров

Формат 54/84/16. Печатни коли 13

Печатница „Полипринт“ ЕАД — Враца

ИК „Офир“, Бургас, 1994


Инструктор на Деръновата стражева смяна беше полковник Борс, който обикновено даваше напътствията си с мрачното изражение на библейски пророк.

— Както знаем всички, вчерашната отбранителна акция беше тактически успех — призна полковникът като за начало. В полумрака на залата за събрания показалката му се движеше по светещите знаци върху големия екран. Дерън, който седна по-напред, забеляза гримасата на полковника, когато онзи продължи: — Но, погледнато стратегически, трябва да признаем, че положението се е влошило.

Скоро се разбра, че причината за мрачното настроение на полковника беше наличието на вражеска базова зона за действие, която все още не бе локализирана достатъчно точно. Знаеше се само, че е някъде на повече от двайсет и една хиляди години назад.

— След като врагът извърши още три опита да навлезе оттам — продължи полковникът, — тоест още три пробива в реалното време, тогава вече ще имаме три вектора, които да можем да проследим назад дотолкова, че да получим сигурни данни за разположението на неговата базова зона за действие. Ще го смажем само с няколко ракети и това ще разруши цялостната му програма за операции във времето.

Полковникът направи многозначителна пауза, преди да изложи основната си идея:

— Разбира се, първо ще ни се наложи да се справим с малкия проблем да устоим на трите атаки.

Присъстващите младши офицери издадоха напомнящи на смях звуци. Полковник Борс превключи и на екрана се появи графично изображение на човешката история на Сиргол, наподобяващо светеща корона на дърво.

Той забоде показалката си долу, в основата, където дървото представляваше все още тъничка издънка, израстваща от няколко въпросителни:

— Би трябвало да очакваме първата от трите атаки тук. Някъде близо до Първите хора.