Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (32)

…

— Той го уби…

Началникът произнесе тези думи шепнешком, като че ли не вярваше на очите си. После викна с пълен глас:

— Уби го! Уби го!

Другите ловци, които бяха застинали пред екраните, сякаш се наелектризираха изведнъж. Паяжините върху схемите им се свиха като примки, очертавайки точно определена мишена в зелено.

В дълбоката пещера, наречена Операционна Платформа Две, металните ръце изтеглиха една ракета от стелажното й гнездо и я разопаковаха, додето на пода се отваряше блендата и един светъл кръг засия. С щракване и силен тласък ръцете освободиха товара си. Падайки, ракетата изчезна…

Дерън вече беше виждал уцелена и затворена „ключалка“ и чудесно разбираше каква важна и трудна победа спечелиха сега. Нагърчването върху екраните, причинено от разместванията около Ай, избухна и се пръсна като цирей. После цялата схема се стабилизира, започна да се поправя и затяга. Ходът на историята се върна в обичайното си русло — последователно и неотменно. Една линия на живот, която бе изпълнила ролята на катализатор за целия този процес, остана прекъсната. Тази дреболия обаче можеше да бъде забелязана само при детайлно взиране.

Състоянието на унищожената линия не предизвикваше никакви съмнения, но Дерън натисна бутона си за връзка с Платформа Три:

— Алф? Слушай, ще ми кажеш ли как все пак го е направил?

Изчакваше, без да прекъсва връзката, загледан с празен поглед в екрана. Около него в нервния център на „Операции“ първите вълни на празника вече сриваха устоите на дисциплината.

— Дерън? — Гласът на майор Алф прозвуча със закъснение. Той бавно и обстоятелствено заразказва за ножа в сърцето и как човекът сам го беше забил там. После потвърди, че мозъкът на Мат е останал твърде дълго без кислород, тъй че докторите не можеха вече да предприемат каквото и да било.

Дерън изключи апарата и се отпусна уморено назад. Някои от ловците, които се чувстваха победители, бяха запалили пури, а един дори си поръча грог. След няколко минути дойде самият Началник с чаша в ръка. Дори не се усмихваше, когато спря до пулта на Дерън.

— Той беше свестен човек, Одегард. Не са много тези, които биха се справили и с една хилядна от това, което извърши Мат.

Началникът вдигна тържествено тост за прекъснатата зелена линийка на екрана. По-късно, разбира се, щеше да има церемонии и възпоминания по същия повод, съпроводени с повече официалности.

— Проблемът е, че сега хич не ме вълнува какво ще стане със света — рече Дерън. — Интересува ме само някой и друг конкретен човек тук-там.

Началникът може би не го чу, тъй като празненството ставаше все по-буйно.

— Ти направи необходимото, майоре, и изпълни успешно задълженията си от самото начало на операцията до днес. Ние скоро ще разширяваме нашия отдел и ще ни бъдат нужни полезни хора на ключовите позиции. Ще те предложа отново за повишение…