Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (35)

…

Когато Дерън Одегард напусна победното празненство на отдел „Операции във времето“, той нямаше ясна представа къде отива. Едва след като наближи близкия болничен комплекс, откри, че краката му сами го носеха към Лайза. Най-добре беше да се срещнат и да изяснят отношенията си веднъж завинаги.

В отделението, където живееха сестрите, узна, че тя се била изнесла още предния ден от корпуса, след като получила съгласие от управлението да напусне, и сега делеше обща камера с друго момиче, додето я тестваха и преценяха годността й за някоя нова професия.

Съквартирантката на Лайза отвори вратата при почукването на Дерън и влезе обратно някъде навътре да си довърши прическата, като се престори, че техният разговор не я интересува.

Лайза прочете новината по очите му. Лицето й изведнъж застина като маска и тя остана зад открехнатата врата, принуждавайки го да стои отвън в тесния коридор, където го побутваха разни любопитни и недотам любопитни минаващи.

— Идвам заради Мат — каза й той. Когато не последва реакция, продължи: — Битката е спечелена, берсеркерите са спрени. Но той се пожертва за това. Мъртъв е.

Лицето й, гордо и непоколебимо като щит, бавно се вдигна към неговото:

— Той изпълни задачата, която ти му възложи, и загина. Така си и знаех.

— Лайза, разбери, когато отидох при него да го увещавам, аз вярвах, че той има своите нелоши шансове да оцелее.

Тя явно нямаше да удържи вдигнатия щит задълго. Нещо като облекчение се мярна върху лицето й, гласът й заглъхна:

— Аз… знаех, че ще го убиеш.

— Господи, Лайза, не това исках да сторя! — С усилие се удържа да не протегне ръце към нея.

Потъвайки в женската си мъка, тя бавно се облегна на рамката на вратата, с ръце скрити отзад.

— И сега вече… нищо… н-нищо ли не може да се направи?

— „Операции“ не могат да се върнат назад в миналото, за да помогнат на Мат. Не се знае какви последици би могло да има след всичките останали бъркотии. Една сериозна намеса би означавала да унищожим нашия свят, за да го измъкнем невредим оттам.

— Светът не го заслужава!

Той промърмори нещо банално и вдигна длан към нея в опит да я успокои. Но вратата хлопна под носа му.