Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (55)

…

Сред гъстия шубрак явно се беше случило нещо сериозно. Трите пречупени клона бяха изсъхнали, което показваше, че оттогава бяха минали няколко дни. И макар насекомите да бяха заети още с останките от кокали и сива козина по земята, не бе останало много за дояждане.

— Доста голям вълк е бил — рече замислено брат Джован, като се наведе да вдигне едно парче от челюстна кост. Костта бе раздробена от силен удар, но няколко огромни зъба все още си седяха на местата.

— Много голям, няма съмнение — съгласи се брат Саил, макар малко да знаеше за вълците. А и нямаше желание да научава повече, затова се озърташе нервно. Слънцето клонеше към залез в този късен следобед и гората изглеждаше зловещо тиха.

Джован разсъждаваше на глас:

— Какво ли животно би могло да се разправи така с един толкова едър мъжки вълк? Дори и аз в лакомията си се отнасям понякога така с кокалите от печеното… Но не, тези кокали не са били глозгани от глад. Само са начупени много пъти, сякаш тук е буйствало същество, по-диво и по-жестоко от който и да е вълк.