Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (15)

…

Началникът на „Операции във времето“ седеше в своята малка пещера и наблюдаваше посредством системата си за тайно сканиране. Кимна одобрително с лек нюанс на изненада. Този Одегард е невероятен млад човек! Не показва никакъв фалшив ураджийски ентусиазъм, а винаги си върши добре работата, включително и този път. Деликатно убеди човека да стане доброволец!

Сега вече операцията можеше да започне. Началникът се завъртя на стола си и се загледа в полковник Лукас, който навлече бялата, подобна на нощница роба през главата си и после я смъкна надолу, закривайки пластичната плетена ризница, която го покриваше от врата до коленете.

— Люк, лицето и част от ръцете ти не са защитени — забеляза Началникът и се намръщи. Добър психолог като Лукас не се намираше всеки ден. — Момчетата, с които ще се срещнеш, носят истински ножове, знаеш това.

Лукас беше наясно.

— Нямахме време да измислим цялостно защитно покритие — преглътна с усилие той. — И после, не ще вдъхвам доверие, ако изглеждам маскиран като демон, повярвай ми.

Началникът изсумтя и стана. Постоя малко зад радарния екран, за да види изображението на кораба и купчината зелени малки точици пред него — екипажът, който вече бе слязъл на брега. Сетне отиде до прозореца — широка дупка, грубо изсечена в скалата — и хвърли кос поглед към двата зашеметяващо силни прожектора и готовите за действие оператори. Тъй като генераторите на мъгла отвън бяха много близо до прозореца, не се виждаше нищо, освен разстилащите се във всички посоки талази. Началникът взе и постави чифт тежки очила, като тези на стрелците, които бяха въоръжени с парализатори. Мъглата мигом изчезна. Хората вече се виждаха поотделно, стоящи пред кораба си на няколкостотин ярда от прозореца. Зад тях се простираше, тихата повърхност на Резервоара.

— Добре — рече той неохотно. — Надявам се да успеем да те видим, когато махнеш с ръка, освен ако не те наобиколят и закрият. Ако това се случи, вдигни и двете си ръце над главата и ние веднага ще реагираме.

— Хич не ми се иска някой от нашите да вземе да стреля ей така, Началник — рече Лукас, поглеждайки неспокойно към стрелците. — Ние ще трябва да проведем доста деликатна работа с онези мъже там. Тя няма да е никак лесна, да не кажа, че ще е невъзможна, ако ги шашнем съвсем. Бих предпочел само да ги замаем леко с упойващи вещества и да им създадем подходящо настроение, след което ще им зададем някои уточняващи въпроси.

— Детайлите зависят от теб — вдигна рамене Началникът. — Взе ли газовата маска?

— Да. И помнете, че трябва да им поставим успокоителните в питиетата. Те са физически доста уморени и може да заспят веднага. Но не се колебайте да използвате и газ, ако се наложи. — Лукас се огледа за последен път.

— Неколцина от тях вече бродят по брега — обади се радарният оператор.

Лукас скочи.

— Тогава тръгвам и аз. Къде са слугите ми? Готови ли са? Кажете им засега да останат вътре.

Краката му, обути в сандали, изтопуркаха надолу по стъпалата.