Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (37)

…

Закъснелите все още влизаха забързани, когато началникът на щаба на „Операции“ се качи на подиума и заговори:

— Очакваното трето нападение току-що започна, господа. Независимо дали ще спечелят или не, това ще бъде последната атака на берсеркерите вън от реалното време. Тя ще ни позволи да установим вече с абсолютна точност къде е разположена тяхната разстановъчна зона на двайсет и една хиляди години назад в миналото.

Няколко неуместни тържествени възклицания демонстрираха оптимизма на част от присъстващите.

— Смятам, че още е рано да се радваме. Тази трета атака показва, че сега противникът има намерение да използва нова, трудно разпознаваема и извънредно опасна тактика.

Генералът пак разстла своите карти и вероятностни модели:

— Както и предишната атака, тази също е съсредоточена върху отделен индивид и отново няма съмнение относно личността на мишената. Този път името на жертвата е Винсент Винсенто.

Разнесе се ропот, вълна от страхопочитание, учудване и загриженост. Дори и необразованите съвременни жители на планетата знаеха кой е Винсент Винсенто, макар да беше умрял поне преди триста години и никога да не бе управлявал държава, основавал религия или пък командвал армия.

Вниманието на Дерън се изостри, той дори се поизправи и усещането му за вътрешна бездейност и тягостна инерция на мисълта мигновено се изпари. Когато изучаваше история през предвоенните години той беше специализирал върху Винсенто и неговото време. И това време, а и самото място… бяха свързани по особен начин с неговата собствена скръб.

От подиума генералът продължаваше да реди с делови тон:

— Линията на живота на Винсенто е сред малкото свръхважни за нас линии, и за нея сме предвидили непрекъсната стражева защита по цялата й дължина. Това, разбира се, не означава, че никой берсеркер не може да се добере до него. Но ако някой от тях нанесе каквато и да е вреда на Винсенто или на друг човек на няколко мили от него, ние ще фиксираме „ключалката“ и ще я изтрием за няколко секунди. Същото ще се случи и ако рекат да заловят или отвлекат Винсенто.

Тази специална протекция естествено започва още от времето на дедите на Винсенто и продължава по протежение на неговата линия на живот до завършването на най-важния му труд на седемдесет и осем годишна възраст. Трябва да приемем, че врагът знае за нашата закрила. Затова казах, че този път планът на берсеркерите ще бъде без съмнение коварен.

След като навлезе в технически подробности за стражевата защита срещу директно насилие, генералът премина към следващия пункт:

— Хронологически погледнато, вражеското проникване е осъществено около десет дни преди известния процес срещу Винсенто, устроен от Защитниците на Вярата. Едва ли това е просто съвпадение. Представете си например, че един берсеркер успее да промени решението на този процес и Винсенто получи смъртна присъда. Ако Защитниците решат да го изгорят на клада, участието на берсеркера ще се окаже толкова косвено, че ние няма да можем да открием „ключалката“ му. И помнете, че за целите на противника дори не е необходима смъртна присъда. По време на този процес Винсенто е на седемдесет години. Ако бъде подложен на мъчения или хвърлен в тъмница, вероятността да издъхне преждевременно нараства значително.

Един генерал от първия ред вдигна ръка.

— Но нима той не е преживял подобни колизии?

— Не. Вярно е, че има и такива измислици. Но на практика Винсенто не е бил и един ден от живота си в затвор. Докато трае процесът, той отсяда у свой приятел посланик. След отлъчването прекарва няколкото останали му години в домашен арест при доста приемливи условия. Долу-горе по това време той съвсем ослепява, тъй му било писано, без външна намеса, но именно като слепец той поставя основите на съвременната наука за динамиката. Не е нужно да ви казвам, че от този негов труд зависи не само нашата модерна наука, но и бъдещото ни оцеляване. Искам да ме разберете правилно — тези няколко години на Винсенто след процеса са жизненоважни за нас.

Задалият въпроса генерал се размърда на стола си:

— Как, по дяволите, една машина-пришълец ще повлияе върху изхода на процес, воден от един духовен съд?

Командирът на щаба можа само да поклати глава и се загледа отново в схемите си:

— Честно казано, все още имаме недостиг на уместни идеи по въпроса. Съмняваме се, че врагът ще се опита да разиграе отново ролята на свръхестествена сила след провала на последния си опит в тази насока. Но ето един заслужаващ вниманието ни аспект: само едно средство на противника е заангажирано в това начинание и от данните на всички наши екрани съдим, че то е физически твърде малка машина с човешки размери. Което веднага предполага възможността да е андроид. — Говорителят направи пауза, за да огледа аудиторията. — О, да, знам, берсеркерите не са успявали никога и никъде да изработят андроид, който би могъл да мине за човек сред което и да е нормално общество. Затова ние и сега се съмняваме в подобна възможност.

Постепенно се разгоря дискусия за евентуалните контрамерки. Цял арсенал от средства очакваше в бойна готовност заповед да се спусне от Втора Платформа в миналото, но още никой не можеше да каже със сигурност какво точно трябваше да се предприеме.

Офицерът, който водеше брифинга, отмести за момент книжата пред себе си:

— Единствената светлинка в мрака, разбира се, е обстоятелството, че тази берсеркеска атака се провежда в обхвата от време, в който ние можем да изпратим жив агент. Затова, естествено, ще разчитаме най-вече на спуснатите в съответната точка хора като на основно защитно средство. Задачата им ще бъде от разстояние да държат под око Винсенто. Това трябва да бъдат наши служители, способни да надушат и най-малкото отклонение в историята, което има някакво стратегическо значение. Тези от тях, които ще изберем, трябва да познават отлично дадения исторически период и да имат опит в акциите на „Операции“…

Докато слушаше, Дерън се вгледа в новите отличителни знаци, които все още държеше в ръката си. И започна да си ги поставя.