Сандра Браун
Свидетелката (34)

Глава тридесет и трета

— Какво ли ще стане с нас, Мат? Как ще свърши това?

Мат погали с ръка извивката на ханша на Лоти.

— Не се грижи за това. Татко ще има грижата за всичко.

Тя се отдръпна от него и седна.

— Разбира се, че се тревожа, Мат. Аз наруших закона и трябва да се крия.

— Татко е помислил за всичко.

Тя прокара ръка през червеникавата си коса и се изсмя нерадостно.

— Баща ти е маниак, Мат. Не можеш ли да разбереш?

— Шшт! Ще те чуе.

Той погледна нервно към стената, която разделяше мотелската стая на Гиб от стаята, която заемаха двамата с Лоти. Мястото беше долнопробно, редица от мръсни стаи с тънки стени и протрити килими, където незаконни двойки си устройваха срещи, ако финансите не им достигаха.

Мат не считаше себе си и Лоти за незаконни любовници. За него това беше осъществяване на любовна връзка, започнала още, когато хормоните му лудееха. Тогава, на времето, не беше разбрал, че момичето, което така силно желае ще стане любимата жена.

Два дни по-рано бе добавил бягство от затвора към списъка престъпления, за които беше обвинен, че е извършил, но Мат Бърнууд никога не се бе чувствал толкова щастлив през живота си. Беше с Лоти. Без да се крие. С одобрението на баща си.

Разбираше, че й изглежда наивен, както вероятно на всички други, че така безрезервно се уповава на баща си. Но той наистина вярваше, че Гиб би се справил с всичко. Беше казал, че ще поеме грижа за положението, а думата на Гиб бе злато. Никога не грешеше. Откакто се помнеше, баща му беше прав във всичко. Той беше въплъщение на истински американски герой.

Точно какъвто е бил дядо Бърнууд. Мат не познаваше дядо си, но знаеше всичко за него. Гиб му бе разказвал за нечуваните военни подвизи на дядото. Всъщност Гиб знаеше всеки детайл от изпитанията на баща си в Южния Пасифик и как бе успял да остане жив пред несравнимото числено превъзходство на врага.

Както Гиб вярваше, че баща му стои над всякакви укори, така Мат вярваше на Гиб. Никога не го беше съветвал неправилно.

Е, може би не оцени правилно Кендъл. Гиб го беше подтикнал да се ожени за нея. Каза, че Кендъл би била отличен параван за дейностите на Братството. Чрез нея те щяха да имат много по-пряк достъп до онези индивиди, които ако не бъдеха унищожени, можеха да подкопаят основите, върху които бе построена Америка.

На теория женитбата за обществения защитник, която те по грешка мислеха за корумпирана, беше невероятно хрумване. За съжаление, бяха подценили независимото поведение на Кендъл. Тя съвсем не бе толкова отстъпчива, колкото очакваха или искаха, но това беше неин недостатък, а не на Гиб.

Мат признаваше, че неговият баща лесно можеше да бъде разбран неправилно. Контролът му бе идея фикс. Когато го обидеха или засегнеха, той помнеше като слон; на никого не забрави и не прости противопоставянето. Който и да беше, стига веднъж да му попречеше на плановете, ставаше негов неприятел за цял живот. Когато се мислеше за прав, ставаше догматичен и неумолим. А щом си намислеше нещо, той го гонеше с такава настойчивост, която далеч надминаваше решимостта.

В очите на Мат тези черти бяха добродетели, а не недостатъци. Въпрос на перспектива. Там, където другите виждаха в Гиб привърженик на най-крайни мерки, там Мат съзираше безкористно служене на идеите, смелостта и постоянството. Гиб никога не се отричаше от онова, в което вярваше и Мат неимоверно искаше да бъде поне отчасти силен колкото баща си и дядо си.

Но ако беше силен колкото тях, той не би могъл да обича толкова страстно Лоти. Ако любовта към нея беше слабост, той никога няма да се опита да се пребори с нея.

— Моля те, не се разстройвай — прошепна той, като посегна отново към нея. В началото тя се съпротивляваше, но след това му позволи да я привлече отново в прегръдките си.

Целуваше я по врата и си мислеше колко обича вкуса на кожата й. Обичаше всичко, свързано с нея. Колкото и много пъти да бе галил тялото й, никога не бе открил никакъв недостатък. Тя беше съвършена.

С изключение на едно — безплодието. Ако не беше тази причина, той вероятно щеше да настоява пред баща си, че това е жената, която иска и отдавна да се бе оженил за нея.

Тя се усмихна тъжно.

— Ти просто не можеш да разбереш, нали, Мат?

— Да разбера, че си красива? Разбира се, че го разбирам. Всички мислят, че си красива.

— Ти си с промит мозък, мили, и дори не го схващаш. — Тя се поколеба, после попита: — Мат, вярно ли е това, което разправят за теб, за баща ти и за другите? Наистина ли сте извършвали ритуални убийства? Вие ли осакатихте и разпънахте онова момче, Ли?

Той я целуна.

— Това са неща, които нямат нищо общо с нас двамата, Лоти.

— Отговори, правили ли сте го?

— Каквото и да сме правили, всичко е било с Божията благословия.

— Значи е вярно — изохка тя. — Господи, Мат. Не разбираш ли, че летим към пропаст?

Той я целуна леко по върха на носа.

— Ти си песимистка.

— А ти си глупак.

— Ако наистина мислиш така, защо ни помогна да избягаме? Защо тръгна с нас?

Тя зарови пръсти в косата му и го дръпна до болка силно.

— Идиот такъв. Беден, глупав, красив идиот. — Мат се стресна като видя сълзи в очите й. — Аз те обичам. — Признанието й прозвуча като злокобен шепот. — Единствената радост, която съм изпитвала в отвратителния си живот е била любовта ми към теб. И докато съм жива ще продължа да те обичам.

Тя легна по гръб на леглото и го притегли надолу към себе си.

 

 

Лоти затвори крана и излезе от кабинката с душа. Посегна към тънката, захабена кърпа, но внезапно почувства нечие присъствие зад себе си, обърна се и нададе ужасен вик.

— Добро утро, Лоти — каза Гиб. — Добре ли спа?

— Какво правите тук?

— Разбира се, че си спала добре — изтощена от чукането със сина ми.

Лоти стисна здраво пред себе си малката кърпа. Зъбите й започнаха да тракат.

— Излезте оттук. Ако Мат ви намери…

— Няма. Както знаеш, той отиде за кафе и понички. Обади ми се, преди да тръгне, за да ме пита какво ще искам. Винаги е бил толкова грижовен, послушен син. Само за теб не ме послуша!

Гиб й бе благодарил за смелостта, която прояви при бягството им от затвора и я бе похвалил за решителността и самообладанието, с които изпълни смелия план.

Но хвалебствията му звучаха кухо. В очите му нямаше топлина, когато и да заговореше с нея. И сега се усещаше дребна и жалка в голотата си.

Гиб Бърнууд винаги я бе плашил. Дори когато бе малко момиче и влизаше в магазина му с баща си, тя се чувстваше неловко в негово присъствие. Отвращението й бе инстинктивно, почти животинско.

След снощния разговор с Мат тя разбра защо ненавижда Гиб. Той беше зъл човек, втълпил на сина си собственото си изкривено кредо, основано на фанатизъм и насилие.

— Искам да се облека, извинете. — Тя се опита да говори спокойно, защото знаеше, че с ловните си инстинкти ще отгатне страха й.

— Защо? Толкова се гордееш с тялото си. От десетки години го пъчиш пред сина ми, за да му прималява от страст. Защо сега се преструваш на скромна?

— Вижте, не зная какво си мислите, че правите, но на мен не ми харесва. И ви уверявам, че и на Мат няма да се хареса.

— Аз знам кое е най-доброто за Мат.

— Да се превърне в доброволен таен убиец? Наричате това най-доброто за вашия син? Наричате това любов?

Той я удари силно през лицето. Тя полетя към мивката и се хвана за студения порцелан, за да не падне. Стените като че ли се наклониха към нея, наоколо притъмня и в очите й светнаха жълти искри. Болката се забави с една-две секунди. Когато съзнанието й я регистрира, тя биеше като тимпан.

— Курва. Коя си ти да ми се преструваш на непорочна! — Той я сграби за рамото и я натисна да падне на колене.

— Моля ви — прошепна тя. — Недейте. Каквото и да…

Тя знаеше, че е безсмислено да го моли, затова затвори очи и за първи път през живота си се помоли. Молеше се да припадне.

Но той хвана сноп от мократа й коса и вдигна главата й нагоре. Болката и унижението, които й причини бяха толкова силни, че тя просто нямаше как да загуби съзнание.

 

 

Според инструкциите на Гиб, Мат бе влязъл в един многолюден магазин, където служители и купувачи бяха прекалено заети, за да си обръщат внимание един на друг.

Той напълни три пластмасови чаши с горещо кафе на бара на самообслужване и купи половин дузина понички на касата. Никой не го загледа.

„Татко винаги е прав.“

Използва своя ключ, за да отвори вратата на мотелската стая.

— Татко, здрасти! — каза, когато забеляза Гиб да седи на единствения стол в стаята. — Не очаквах да те намеря тук. Точно както каза…

Той изкрещя и изпусна сака, с който бе излязъл. Капачките на чашките за кафе изскочиха. Врялото кафе се изля върху панталоните му, но той не усети парещата болка.

— Мат, затвори вратата.

Мат с ужас гледаше към леглото, където лежеше Лоти — гола, с разперени ръце и крака и без всякакво съмнение — мъртва. Очите й бяха замръзнали в ужас. Вратът й беше прерязан. Съвсем скоро. От раната още бавно на импулси струеше кръв, чаршафите бяха яркочервени. Кръвта от прерязаната артерия бе обляла стената зад леглото и една сладникава картина на потънало в цвят дърво.

Гиб се изправи, заобиколи поразения си от ужас син и спокойно затвори вратата. Една от чашките с кафе бе останала неразлята. Гиб я вдигна от пода, махна капачето и отпи.

Мат пристъпи напред готов да се хвърли върху тялото на Лоти, ако Гиб не го бе хванал отзад и не го бе издърпал.

— Нямаше друг начин, синко — каза той спокойно и поучително. — Знаеш това. Тя уби съпруга си съвсем хладнокръвно. Обвини го, че я е изнасилил и след това го застреля в съня му. Какъв пример е тя за младите жени? Нима искаме нашите жени да започнат да вярват, че ако техните съпрузи изпълняват дадените им от Бога права над тях и предявят съпружеските си изисквания, те могат да ги убият?

Братството вече я бе набелязало. Само от уважение към теб се съгласиха на отлагане, но нейната екзекуция беше просто въпрос на време. Всъщност аз й направих услуга. Бях милосърден и бърз. Тя умря, вършейки любимото си занятие.

Мат погледна баща си с безжизнен като на Лоти поглед.

— Това е истината, синко. Тя умря под мен. Аз я изпитах, както Сатаната е изпитал Господ в пустинята. Тя се поддаде и не издържа изпитанието като Исус. — Той погледна тялото.

Мат не каза нищо. Не беше издал звук след първия шок от гледката на мъртвата Лоти.

— Усукваща се и молеща ме като развратница — каза Гиб, — тя ми отвори краката си. Тя ме прелъсти и ме накара да сторя грях, също както те прелъстяваше и теб толкова години. Можеш да видиш още семето ми, смесено с твоето. Само курва може да извърши такова кръвосмешение.

Мат гледаше без да мигне към тялото. Гиб сложи ръка на рамото на сина си.

— Тя беше дяволско котило, Матю. Блудница от ада. Ако не я бях спрял, щеше да продължи да разпалва мъжките ти страсти и да те поквари. Не можех да понеса това.

Мат преглътна.

— Но…

— Мисли за сина си. Той скоро ще е с нас. Не можехме да й позволим да поквари и него.

— Тя… тя не би го покварила. Лоти беше добра.

— О, Мат, ти грешиш. Знам колко е трудно да се разбере сега, но по-нататък сам ще разбереш, че съм прав. Помниш ли колко трудно ни беше да отстраним майка ти?

Мат кимна безмълвно.

— Обичах тази жена, синко. Обичах много Лорълан, но тя прекрачи допустимите граници. Откри истината за Братството и бе решила да ни предаде на хора, които не можеха да разберат нашата мисия. Трябваше да я накараме да млъкне, Мат. Аз плаках. Ти също плака. Помниш ли?

— Да, сър.

— Беше мъчително, но необходимо. Ти беше още момче, но дори на тази възраст ти разбра необходимостта от това, нали, синко?

— Да, сър.

— Постепенно болката отслабна, както ти казах, че ще стане. Духът ти оздравя. Ти се научи да не чувстваш толкова много липсата на майка си. Повярвай ми, синко, ще бъдеш много по-добре в живота без това сквернящо те влияние. Дори бе възможно бракът ти с Кендъл да не се разтрогва и ние да не сме в това затруднено положение. Само ако не беше тази курва Лайнъм.

Вярвах, че след време, след като разбере нашите цели, Кендъл би приела Братството. Но нейната гордост никога нямаше да й позволи да приеме Лоти. И съвсем правилно. Ти си изневерил, синко. Но това не е твоя грешка. Знам. — Той посочи тялото. — Нейното тяло е белязано от Дявола. Затова те кара да гориш от похот. Тя те е предизвикала отвъд онова, на което можеш да устоиш. Затова не плачи за нея.

Той потупа Мат по гърба.

— Хайде сега да занесем нещата си в колата. Няма да оставим тази случка да попречи на задачата ни — да открием сина ти.