Сандра Браун
Свидетелката (28)

Глава двадесет и седма

Седеше сама в кабинета, защото бе отклонила предложението за адвокат — щеше да се защитава сама. За сина й се грижеше друг агент. Не показа външни признаци на тревога, дори когато Пепърдайн й връчи съдебното постановление.

Тя го прегледа, след това погледна към тях объркано.

— Това е постановление за свидетел на местопрестъплението.

— А вие какво очаквахте? — попита Пепърдайн. — Постановление за убийство, може би?

— Той мъртъв ли е?

— Мат Бърнууд? Не.

Тя сви устни, но Джон не би могъл да каже дали реакцията й бе на облекчение или на онемяване от ужас.

— Мислех, че съм го убила.

— Ако мистър Бърнууд бъде осъден за многобройните предявени му обвинения, той вероятно би пожелал да е мъртъв.

Тя докосна челото си, а изразът на лицето й говореше за пълно объркване.

— Почакайте. Не разбирам. Искате да ми кажете, че Мат е арестуван и обвинен?

— Той, баща му, и някои други, които вие сте посочили като членове на това тайно сдружение. — Пепърдайн й подаде списък с имена. — Обвиненията варират от заговор за извършване на убийство чак до предумишлено убийство. Тъй като областният съдия и областният прокурор са подведени под отговорност, сега на техните места са служебно назначени лица. Всички са в ареста, мисис Бърнууд. И на всички бе отказано освобождаване под гаранция.

— Не мога да повярвам — произнесе тя с изтънял глас. — Някой най-после е взел обажданията ми насериозно.

— Още от началото щяхме да ги погледнем сериозно, ако те бяха насочени към отдела, който се занимава с това. — Пепърдайн седеше на ъгъла на бюрото. — От Правосъдието вече бяха помирисали нещо гнило, ставащо там. Твърде много затворници или умираха, или осакатяваха, докато пребиваваха в затвора в Проспър. Присъдите бяха необичайно строги.

— Значи са били вече под наблюдение?

— Дори преди да бъдете назначена като обществен защитник — отвърна Джим. — Имахме там човек, който работеше под прикритие. Преди да успее да се сдобие със стабилни доказателства срещу някои от заподозрените, той изчезна безследно.

Той отвори една папка и й подаде фотография.

— Мисля, че ще го познаете.

— Бама! О, боже мой!

Пепърдайн погледна към Джон. Джон кимна. Изненадата й бе искрена.

— През нощта, когато ги видях да убиват Майкъл Ли открих тялото му — каза тя. — Беше изчезнал от около седмица.

— Той все още се води изчезнал, що се отнася до нас. Претърсихме местността, но не открихме следа от гроба, който споменавахте в телефонните си обаждания. Мислите ли, че ще можете отново да го намерите?

— Съмнявам се. Минало е повече от година. Онази нощ беше тъмно. Бях объркана, загубена, ужасена. Аз буквално се спънах в неговото тяло и след това побягнах като луда. Дори да ви заведа точно на мястото — водата, вятърът и слънцето са разрушили физическите доказателства.

— Може да успеем да открием нещо.

Тя притисна устните си с пръсти, за да прикрие треперенето им.

— Не мога да повярвам, че Бама е бил агент на ФБР.

— Агент Робърт Маккой. Изглежда се е разкрил по някакъв начин и е платил за това с живота си.

— Не е задължително. Братството може да е провело нещо като пролетно почистване и да е решило, че стълбището на съда се нуждае от помитане. За тях това би било предостатъчен мотив, за да го премахнат.

Тя се изправи и отиде до прозореца. Ръцете й бяха кръстосани пред гърдите, а раменете — свити и приведени напред, като в самозащита. Джон си помисли, че изглежда уязвима и изплашена.

— Не можете да си представите на какво са способни.

— Имаме доста добра представа — възрази Пепърдайн. — Спомняте ли си главния редактор на вестника на съпруга ви?

— Само веднъж съм виждала джентълмена. Той почина внезапно по време на годежа ни с Мат.

— Не вярваме да е починал от естествена смърт, каквато е посочена в смъртния му акт. Получихме сведения, че не е бил съгласен с политиката на съпруга ви. Направихме ексхумация на тялото за съдебномедицинска експертиза. — Пепърдайн я погледна строго. — Не, ма’ам. Не сме подценили тази тайфа.

— Страхувам се, че и вашата служба е била инфилтрирана. Агент Брадок…

— … е в затвора с останалите. За това сме се погрижили.

— Дали? Как можете да сте сигурни, че освен Брадок няма други? Колко членове на Братството има тук? Знаете ли? — попита тя и гласът й се издигна развълнувано. — Ако аз свидетелствам срещу тях, те ще ме убият. Ще намерят начин.

— Ще бъдете под наша закрила. — Пепърдайн посочи към Джон и тя му хвърли поглед, който открито говореше за недоверието й.

— Вие не можете да ме опазите. Каквито и мерки да вземете, те няма да са достатъчни.

— Вашите показания са решаващи за този процес, мисис Бърнууд.

— Кой друг ще свидетелства срещу тях? — Когато Пепърдайн не можа да посочи име на друг свидетел, тя се разсмя презрително. — Аз съм единствената, нали? И мислите, че ще успеете да ги осъдите само въз основа на моите показания? Тяхната защита ще ме унищожи. Ще каже, че съм измислила тази нелепа история, за да отмъстя на неприятелите си в Проспър.

— Как стои въпросът с Мат Бърнууд? Той също ли е неприятел?

Джон беше доволен, че Джим я попита. Според доклада тя се беше опитала да разбие главата му с кристална ваза. Джон любопитстваше да разбере защо.

— Ще желаете ли да свидетелствате против него, мисис Бърнууд?

— Добре, съгласна съм. Проблемът е, че аз фактически не видях Мат на мястото, на което бе извършена екзекуцията на Майкъл Ли. Нито свекъра си. Но те са били там. Знам със сигурност.

— Ние също го знаем. — Пепърдайн отвори друга папка и прегледа документите в нея. — Братството не би посмяло да извърши ритуално убийство в отсъствието на Гибън Бърнууд, защото той е негов основател и висш жрец.

Тя рязко вдиша, след което каза пресипнало.

— Трябваше да се досетя.

— Какво знаете за миналото на вашия свекър?

Тя изброи няколко факта и заключи:

— Не е много, нали?

Пепърдайн я запозна накратко с дебелото досие, което бяха съставили за Гиб Бърнууд.

Неговият баща е бил във военната флота по време на Втората световна война, служил е в Южния Пасифик. Заедно с шепа мъже става доброволец в специална команда. Другите са били избити още през първата седмица, но той успява да се съхрани жив осем месеца на окупиран от японците малък остров, като се хранил със сурова риба. Успял да отмъсти на петдесетина неприятели, без да бъде заловен. Когато нашата флота завладява отново острова, той се връща в родината като герой.

Много се дразнел от факта, че войната приключила, преди да успее да се върне отново на фронта. Един ден през октомври 1947 щателно почистил пушката си, след това пъхнал цевта в устата си и дръпнал спусъка с големия пръст на крака си.

Въпреки самоубийството, младият Гиб боготворял баща си и искал да го последва. Той се записва във флотата и присъства на някои акции в Корея, но тази война е била твърде рано за него. Когато идва ред на виетнамската война, бил е вече стар, за да участва. Пропуснал всички войни, той започнал своя собствена, като направлявал Мат във всяка стъпка по пътя му.

Както и баща си, Гиб бил член на Ку Клус Клан, но в началото на шейсетте години се скарва с тях. Явно методите им са били твърде меки за Гиб Бърнууд. Той решава да сформира собствена група, ограничена за членове, които подбирал много внимателно, за да не се налага да дава отчет на никого. Пресметнахме, че той организира братството някъде в средата на шейсетте. Естествено, Мат е бил подготвен да поеме ръководството след неговата смърт.

Следим го от около трийсет месеца, но нямахме конкретни доказателства. Разполагахме само с косвени. Вие сте най-доброто ни попадение в опитите да хванем нашия човек, мисис Бърнууд. Ако той рухне, другите ще изпопадат като при доминото.

По време на дългия разказ на Пепърдайн Кендъл слушаше, без да издаде звук. Когато той остави настрана папката за Бърнууд, тя каза:

— Вие все още не можете да докажете, че той и Мат са присъствали на екзекуцията на Майкъл Ли. А са имали на разположение цяла година, за да унищожат всякакви физически доказателства. Една добра защита — а Мат и Гиб ще наемат най-добрите! — ще каже, че моите показания са само отмъщение за аферата на Мат с една от моите клиентки.

— Имал е връзка с една от клиентките ви?

— Да.

Пепърдайн се намръщи, почеса се по главата и погледна към Джон за съвет.

— Страхувам се, че е права, Джим — каза той. — Ако това излезе наяве пред съда, тя ще изглежда като ревнива съпруга и това ще отслаби показанията й.

— По дяволите.

— Няма никакво значение, мистър Пепърдайн — избухна тя. — Целият спор е безсмислен. Аз ще съм мъртва, преди те да се изправят пред съда. Братството не би се задържало трийсет години без абсолютната лоялност на своите членове и техните семейства. Мислите ли, че те ще ме оставят жива?

Видях ги как кастрират и разпъват на кръст един прекрасен младеж, само защото е азиатец и е посмял да се влюби в една от техните дъщери. За тях моето престъпление е хиляди пъти по-тежко от онова. Дори ако откажа да свидетелствам, те ще ме убият, защото съм ги предала. Ще ме убият без угризения и ще се почувстват в правото си, защото онова, което е наистина ужасяващо в цялата история е, че те вярват в правотата си, че Господ е на тяхна страна. Те се усещат като миропомазани. Всичко, което правят, е в негово име. Те пееха химни, докато изтичаше кръвта на Майкъл Ли. В техните очи аз съм еретичка. За тях убийството ми ще бъде свещена мисия.

Да предположим, че съм жива и свидетелствам, но те бъдат оправдани. Да предположим, че доказателствата, които вие представите, са подобни на ненадеждните показания на една ревнива съпруга и не са достатъчни, за да бъдат признати за виновни. Тогава ще бъдат освободени. Ако Мат не намери начин да ме убие, той ще ме обвини, че съм го напуснала, ще се опита и ще получи попечителството над Кевин.

Пепърдайн се почувства неудобно.

— Може би трябва да ви съобщим, мисис Бърнууд, че той вече е получил развод. Предяви иск за физическо насилие.

— Защото съм го ударила при самозащита?

Пепърдайн сви рамене.

— Той е подал молба за развод. Вие не сте се обадила в определения срок и затова съдът е дал развод поради неявяване.

— Съдията Фарго?

— Точно той.

Джон я наблюдаваше как възприема факта, че по силата на закона е свободна от Мат Бърнууд. Струваше му се, че не е емоционално развълнувана от развода, но веждите й бяха смръщени.

Следващият въпрос обясни безпокойството й.

— Бившият ми съпруг знае ли за Кевин?

— Не чрез нас — отвърна Пепърдайн. — Ние не знаехме, че имате бебе, докато не ви намерихме. Разбира се, напълно е възможно новината да е стигнала до него по друг път.

Тя се облегна назад на стола, притисна лактите си към тялото и се залюля напред-назад.

— Той няма да се спре пред нищо, за да ме убие и да направи от Кевин член на тайното Братство. Не — каза тя категорично. — Не мога да се върна. Не искам.

— Знаете много добре, че нямате избор, мисис Бърнууд — обясни Пепърдайн. — Избягала сте от област, където са извършени няколко щатски и федерални престъпления. Ако се криете, за да избегнете да свидетелствате, извършвате федерално престъпление. Сега, след половин час, трябва да се явите пред съдебен магистрат. Той ще издаде заповед, според която трябва да бъдете задържана като главен свидетел и върната в затвора на областта, където ще се гледа дело. Разбира се, можете да си вземете адвокат, ако желаете.

— Много добре познавам закона, мистър Пепърдайн — изрече тя студено. — И ще продължавам да действам като адвокат на себе си.

— Имаме желание да изоставим обвиненията срещу вас, ако вие ни помогнете да ги осъдим. — Той изчака, за да й даде възможност да говори, но тя не каза нищо. — Вие дойдохте тук с мисълта, че сте арестувана за убийство. Представях си, че ще ви олекне.

Тя тъжно поклати глава.

— Не разбирате. Те ще се погрижат да ме убият.

— Тръгваме тази нощ — каза той енергично.

Джон знаеше, че приятелят му не беше напълно равнодушен към затрудненото й положение. Но Джим бе човек на службата. И играеше по правилата на играта на службата. Трябваше да изпълни тази работа и щеше да я свърши.

— Полетът ни е в три часа — обяви той. — Ще бъдете прехвърлена в Колумбия, където ще останете в една охранявана къща до първото съдебно заседание. Аз ще пътувам с вас до Далас, там жена — цивилен полицай — и офицер Макграт ще ви придружат в останалата част от пътя.

Джон се почувства така, сякаш издърпаха килима изпод краката му. Той последва Пепърдайн навън в коридора и го запита:

— Какво искаше да кажеш с това?

— С какво?

— Аз да я придружавам до Колумбия? Аз?

Изражението на Пепърдайн беше прекалено невинно, за да е убедително.

— Това ти е работата, Джон.

— Не е моята работа. Стюарт трябваше да е тук, а не аз. Обяви се за болен в последния момент и аз бях пратен на негово място.

— Тогава се сърди на лошия си късмет.

— Джим — извика той като хвана приятеля си за ръкава и го накара да спре и да слуша. — Не знаех, че тя има дете.

— Това изненада всички ни, Джон.

— Не мога да приема задачата. Това… това ще ме побърка. Знаеш това.

— Страхуваш ли се?

— Страхувам се, по дяволите.

— От едно бебе?

И на него самия му звучеше абсурдно. Но независимо от това си беше истина.

— Знаеш през какво преминах след онова фиаско в Ню Мексико. Все още имам кошмари.

Пепърдайн би могъл да се изсмее на ирационалния му страх. И Джон бе благодарен, че не го направи. Вместо това, той се опита да разсъждава с него.

— Джон, виждал съм те да се справяш с най-долни копелета, каквито Господ е създавал. Успявал си да убедиш терористи да сложат долу оръжията си, въпреки че самите те знаят, че като се предадат не ги очаква нищо хубаво. Толкова си убедителен.

— Някога, може би. Сега вече не.

— Имал си един лош ден и заради него заряза всичко.

— Един лош ден? Можеш ли да наречеш онова, което се случи един лош ден?

— Нямах намерение да профанирам ситуацията. Но никой не те държи отговорен. Никой, Джон. Не си могъл да знаеш, че побърканият ще изпълни заплахите си.

— Би трябвало да знам въпреки това, нали? Нали за това беше цялото ми обучение и подготовка. Заради това е и титлата ми доктор по философия. Предполага се, че знам доколко мога да притискам и кога да отстъпя.

— Ти си най-добрият в занаята ни, Джон. Ние все още се нуждаем от теб и рано или късно, надявам се, да си простиш за Ню Мексико и да се върнеш. — Пепърдайн постави ръка на рамото му. — Ти имаш железни нерви. Сега, да говорим реалистично, какви затруднения може да ти създаде едно малко, беззъбо бебенце?