Сандра Браун
Свидетелката (32)

Глава тридесет и първа

— Избягали са!

Човекът, който обяви шокиращата новина, бе помощник-полицай, чието единствено задължение се състоеше в това да насочва хората и да помага на всеки, който има някакъв проблем в съдилището на Проспър.

Едва бе издържал изпита за тази длъжност. Но беше минал и сега гордо носеше униформата в цвят каки, на която висеше баджа на отдела. Коравата яка на ризата бе твърде широка за мършавия му врат, който като люлеещ се пиедестал крепеше малката му заострена глава.

Казваше се Лий Саймън Крук — братовчед на Били Джо и на близнаците.

Лутър Крук тъкмо се прицелваше, когато Лий Саймън се втурна през вратата на игралното заведение и изтърси новината, заради която бе прекосил тичешком цели два квартала. Лутър изруга, защото пропусна топката и не успя да си върне десетте долара, загубени преди това. Обърна се с вдигнати юмруци и готов за бой.

— Лий Саймън, мръсен негодяй! Ще те размажа. Имах отлично…

— Млъкни, Лутър — изръмжа Хенри от стола на бара. — Какво каза, кой бил избягал, Лий Саймън?

— Избягали са. От затвора.

Лутър сграби братовчед си за ръкава на униформата и го извъртя към себе си.

— Кой е избягал, задник такъв?

— Двамата Б-Б-Бърнууд.

— Какво казваш, по дяволите!

— Кълна се в Бога. — Той направи нещо като „Х“ около центъра на хлътналия си гръден кош. — Преди около десетина минути. Разрази се истински ад. Всичко се обърка. Аз се измъкнах и изтичах тук колкото може по-бързо.

В билярдната зала, дори и посред бял ден, винаги имаше група мъже. Обикновено безделници, които прекарваха времето си в пиене на бира и в ругатни към пощенските услуги, които постоянно закъсняваха с чековете за социална помощ.

Хенри намръщено дръпна братовчед си в един от по-тъмните, задимени ъгли на салона и направи знак на Лутър да се присъедини към тях.

— Ще си платиш ли? — попита партньорът на Лутър.

Лутър хвърли друга десетдоларова банкнота върху сукното, сложи на поставката стика си и се плъзна на пейката в ъгъла до брат си, така че двамата се оказаха с лице към братовчед си, когото бяха тормозили цял живот. Проклетите близнаци превръщаха навремето всяко семейно събиране в истински ад за физически по-слабото дете на чичо си.

Тяхното постоянно малтретиране, колкото и странно наглед, им спечели силната привързаност, възхищение и лоялност на Лий Саймън. А това, че братовчедите му често се намираха на противната страна на закона, изглежда само още повече ги правеше герои в неговите очи.

— Нали ми казахте да следя нещата ей там — започна той, като сочеше с палец по посока на съда. — И аз гледах. Не съм си представял, че нещо толкова невероятно може да се случи.

— Какво се случи?

— Избягаха, ето това е. Мат и неговия старец. Посред бял ден.

— Как? Да не са пречукали пазача?

— Ами, обратното — изкикоти се Лий Саймън.

— Ъ-ъ?

— Мис Лоти Лайнъм…

— Е — казаха в хор близнаците.

— О, в последните няколко дни тя редовно идваше на посещения при Мат. Носеше му сандвичи със сирене, пай с кокосов крем, списания, книги и разни други работи.

Той се облегна напред върху масата и заговори поверително, усетил се внезапно истински мъж.

— Нали я знаете как изглежда? Е, носеше се из затвора като Савската царица. Караше всички да й вършат услуги, нали разбирате. Включително и пазачите. Дори мен. Е, ние може да сме в униформа, но под нея сме си мъже, не е ли така?

— А бе има две цици, от които да ти изскочат очите — нетърпеливо го прекъсна Лутър. — Продължавай по-нататък.

Лий Саймън избърса слюнката, която често се появяваше в ъглите на устата му.

— Така че Лоти дойде кръшна-кръшна и днес, облечена в една опъната рокля. Развъртя се така, че да привлече вниманието на всички, включително и на дъртия Уили Джонс.

Навлизайки в историята, той се плъзна още по-напред. Отново му протече слюнка.

— Уили я пусна в помещението за посетители, където тя се спънала и разпиляла чантичката си. Навела се да си събира нещата и чух да разправят, че на стария Уили направо му изскочили очите. Чух още, че отдолу нямала нищо, но това може да е слух. Или въображение.

— Ако не стигнеш до главното…

— Добре, добре. Не искам да пропусна нищо. — Той пое въздух. — Нали знаете, всеки си мисли, че Гиб Бърнууд е голяма клечка? Добре, повечето от пазачите смятат, че е набеден несправедливо и затова охраната около него и Мат е разхлабена, разбирате ли?

— Когато мис Лоти изтървала чантата си, Уили напуснал поста си и се втурнал да й помага. Докато събирал червила и дъвки, Мат и Гиб, които чакали в съседната стая да се видят с Лоти, минали през вратата, която дори не изскърцала.

Лоти благодарила на Уили за помощта, след това казала задъхано „О, по дяволите, не мога да се видя с приятелите си в този вид!“, като приглаждала косата си и подръпвала с ръце роклята си, уж да се пооправи и тъй нататък.

След това тръгнала към най-близката дамска тоалетна, където Мат и Гиб я чакали. Тя заключила вратата, те се преоблекли в дрехите, които им приготвила предварително, след това тримата излезли през главния вход, качили се в колата й и отпрашили съвсем спокойно.

Мнозина ги видели да напущат съда. Усмихвали се, стискали ръце, казвали, че току-що са пуснати под гаранция и не е ли чудесно това. Системата си работи. Справедливостта възтържествува. И още такива глупости. С една дума — Бърнууд го духнаха.

Уили, старото добиче, дори не разбрал какво се случило. Когато курвата се заключила в клозета, той се облегнал назад на стола си и докато я чакал да излезе, потънал в спомени за видените прелести под роклята й. Толкова бил замаян, че дори не разбрал, че затворниците му са се измъкнали.

— Къде са сега?

— От колко време са избягали?

— Чакайте, братовчеди. Ще ви кажа всичко по ред. Нали ще мога да си навлажня свирката, все пак? — попита Лий Саймън, поглеждайки към бара.

Хенри направи знак на бармана, който донесе на помощник-полицая бира.

— Не се разрешава да пия в униформа, но никой няма да забележи, че мириша на бира при цялата олелия, която настана. Аз самият не съм бил там, но казват, че онзи агент от ФБР — Пепърдайн — какво име, а? — казват, че когато вестта стигнала до него, получил истеричен припадък. Искал да разбере как така старец с глава на задника си е бил поставен да пази федерални затворници. Искал да знае кой е поставил дъртия Уили на пост. Казват, че ако с думи може да се убива, всички, дори хората от собствената му група досега да са мъртви. Хукнал да ги търси.

— Как е успяла Лоти да ги измъкне от града? — попита Хенри.

— С предварителна подготовка. Някъде друга кола ги е чакала. Точно когато хукнах за насам, чух, че са открили нейната под един мост някъде по магистралата. Никой не ги е видял при прехвърлянето. Всички коли на двамата Бърнууд са описани. Тази трябва да е отнякъде другаде, но никой не знае от къде. Доста са далеч, според мен.

— Накъде?

— Никой не може да каже — сви мършавите си рамене Лий Саймън.

— Някакво предположение? — попита Лутър.

— Добре, из съда се говори. Главно като слух. — Той шумно глътна от бирата. — Всички мислят, че те ще тръгнат след бившата жена на Мат, за да й затворят устата. Заради това оня Пепърдайн изпадна в ярост. Тя е единствената, дето твърди, че са убили оня с дръпнатите очи, който изчезна от ареста. Я чуйте това — тя разправяла, че са му отрязали пишката и го разпънали на кръст — зашепна им той.

Хенри и Лутър размениха презрителни погледи заради глупостта на хората на закона.

— Чухме, че тя се е измъкнала от полицаите, които са я водели обратно тук, за да свидетелства — каза Хенри.

— Вярно е. Никой не знае къде се намира. — Лий Саймън сниши гласа си. — Обзалагам се, че и вие двамата искате да знаете.

— Така е, Лий Саймън. Не си чак толкова глупав, колкото си грозен.

Лий Саймън светна от високата оценка на своите по-стари, по-груби и по-злобни братовчеди.

— Мама казва, че вие всички обвинявате мисис Бърнууд за затварянето на Били Джо. Каза ми, че вашата майка още не може да го преживее.

Били Джо постепенно се бе оправил от раната си и бе изпратен в болница за рехабилитация, където го упражняваха да си служи с протеза. Още преди обаче да се научи да си служи добре с нея, той бе нападнал рехабилитатора. Използвайки механичната ръка като оръжие, той бе нанесъл сериозни удари по главата на човека.

Този път бе обвинен като пълнолетен, осъден и сега излежаваше времето си в затвора. Нещастията на Били Джо стигаха директно до обществения защитник на Проспър, мислеха в семейството. Тя ги беше измамила.

— Изобщо не трябваше да й вярваме — каза Хенри, чиято уста се бе изкривила от злоба и огорчение. — Какво ли разбират фльорците от закони?

— Нищо — отвърна му Лутър. — Иначе малкото ни братче нямаше да е в затвора.

— И все още щеше да е с дясната си ръка.

Лий Саймън изпразни халбата и грубо изруга, за да впечатли братовчедите си.

— По-добре да се връщам. Знаех, че ще искате да научите последните новини.

Братята разсеяно измърмориха. Лутър стана и зае мястото на Лий Саймън, така че да е с лице към брат си. Те се гледаха един друг през масата. След известно време Лутър попита.

— Какво мислиш, Хенри?

— Ти какво мислиш?

— Аз първи те попитах.

Хенри се потупа по брадичката с вида на учен, размишляващ върху сложните физически закони.

— Ще бъде най-големият позор, ако някой — та дори Гиб и Мат — убие мисис Бърнууд, преди ние да сме успели.

— По-лошо от позор.

— Повече няма да мога да се гледам в огледалото.

— Това е въпрос на семейна гордост.

— Чест.

— Заклехме се на мама, че ще върнем тъпкано на Кендъл Бърнууд за всичко, което се случи с Били Джо.

— Не й трябваше да се захваща с човек от нашето семейство.

— Ако смятаме да удържим клетвите си пред мама…

— Ще трябва да я намерим преди тях. — Хенри се измъкна от мястото си и направи знак на брат си да го последва. — Хайде да видим какво мисли мама.

Мама мислеше, че идеята е отлична. Тя дори ги подсети за нещо, което изобщо не им бе хрумвало, но пък напълно съвпадаше със собствените им основания да хванат Кендъл Бърнууд.

Със злобно пламъче в очите мама попита близнаците.

— Какво ли би направил старият Бърнууд, ако ние се заемем с неговия проблем? А? Той има много пари, нали?

Хенри първи схвана накъде бие майка му. Той намигна на брат си.

— Обзалагам се, че ще има желание да се раздели с малко пари, ако това му спести обясненията в съда.

Когато историята за Братството се разчу и братята Крук научиха, че съществува група от доброволци, действащи тайно между тях, те побесняха — но само защото не са били измежду поканените. Да се бориш, за да съхраниш Проспър расово чист и да не допускаш чужденци в него им се струваше страхотна идея и те изобщо не можеха да разберат как могат да наказват хора за това.

Разбира се, те никога нямаше да узнаят, че именно съдията Фарго е наредил да бъде откъсната ръката на Били Джо, за да даде на двамата — на него и Кендъл Бърнууд — строг урок по респект. Нито пък подозираха, че те също бяха предложени за специално наказание, защото си бяха позволили да заплашват един член от семейство Бърнууд — Кендъл. Все пак заради по-спешни въпроси, Братството бе принудено да се откаже за известно време от техния случай.

Макар и погрешно, кланът на Крук държеше Кендъл отговорна за техните нещастия. От деня, в който Били Джо им бе отнет, те планираха отмъщението си. Чупиха стъклата на колата й, пращаха заплашителни писма, а умрелият плъх беше само за повдигане на градуса.

За да могат да унищожат кабинета й, те си бяха осигурили помощта на Лий Саймън. Той ги беше пуснал в сградата след работно време. Като благодарност близнаците бяха му намерили жена, която за двайсет долара се бе съгласила да прекара цяла нощ с Лий Саймън. Близнаците го считаха за сделка, а братовчед им бе извън себе си от щастие.

Техният, очертан от мама план, бе да продължат да тормозят мисис Бърнууд, до ставането на фаталния „инцидент“. Само тя щеше да разбере, минути преди смъртта си, че семейство Крук си е отмъстило.

За нещастие, преди тържественият финал да бъде инсцениран, мисис Бърнууд бе напуснала града в неизвестна посока. Ядосани и разстроени заради осуетените си планове, Хенри и Лутър се бяха натряскали до козирката и подпалиха една плевня, за да се почувстват удовлетворени.

Клетвите им за отмъщение все пак не бяха забравени. Омразата им към Кендъл Бърнууд не бе намаляла, въпреки едногодишното й отсъствие. Когато се разчу, че са я открили в Колорадо и я транспортират обратно в Южна Каролина, те отпразнуваха новината с ново напиване и с изнасилване на дванайсетгодишната си племенница.

Едва се бяха оправили от силните си преживявания и научиха, че тяхната Немезида се е изплъзнала от федералните полицаи и в момента е в неизвестност. Близнаците потънаха отново в дълбоко отчаяние.

Сега обаче новината на Лий Саймън вдъхна нов живот на решението им да си отмъстят. А мама бе измислила начин и да напълнят джобовете си след изпълнението на задачата. Те се събраха около кухненската маса с бутилка ръжено уиски и вдигнаха тост за бъдещия си просперитет. Налагаше се да обмислят плановете си в детайли.

— Ама аз чух, че тя имала дете — изведнъж се сети Лутър, сърдито смръщил вежди. — След като я убием какво ще правим с бебето?

Мама го прасна по брадата.

— Нямаш мозък! Ще го доведете на дъртия Бърнууд, разбира се. Той може да плати двойно, защото ще прибере внучето си.

Близнаците се усмихнаха един на друг. Когато станеше въпрос за бизнес, мама нямаше равна на себе си, нали?