Сандра Браун
Свидетелката (12)

Глава единадесета

— Ваша Светлост!

— Тишина! — Съдията Х. В. Фарго заудря с чукчето. — Ако адвокатът не може да контролира избухванията на своя клиент и присъстващите в залата от негова страна, ще й предявя иск за неуважение на съда.

— Ваша Светлост, мога ли да кажа — извика Кендъл от масата на защитата, където се опитваше да обуздае Били Джо Крук, който като чу присъдата на съдията, започна високо да псува.

— Вашият клиент се призна за виновен и аз издадох заповед да бъде изпратен в Колумбия в отдела „Разследване и психосоциална характеристика“. Какво е следващото дело?

— Извинете избухването на клиента ми, Ваша Светлост. Но при тези обстоятелства струва ми се, че избухването му е оправдано.

Фарго се наведе напред и се усмихна, но изражението му си оставаше злобно.

— О?

— Да, Ваша Светлост.

— Ваша Светлост, задник такъв — каза Били Джо. — Шибан простак си ти, съдия. И тя е същата. И всички в проклетия ви съд.

Кендъл така стисна ръката му, че той изохка.

— Седни долу и затвори мръсната си уста. Остави аз да говоря.

— Защо ще ходя? — попита той, изтръгвайки ръката си. — Направих каквото ми каза и заради това трябва да отида в затвора. Също като затвор, все пак. Някакви си да ме оценяват!

Косата му, зализана назад с гел заради явяването в съда, започваше да се отпуща. Отхвърляше глава, за да не пада върху очите му. Погледна Кендъл, която също го гледаше. Първи отстъпи Били Джо.

— Лъжкиня. — Той се тръшна отново на стола си. — Ще избягам от шибаното място, това е. Ще видиш, че ще го направя.

Зад парапета Хенри и Лутър ръмжаха като настървени бесни кучета. Мисис Крук мърмореше клетви. Кендъл се чувстваше като в кошмарен сън.

С крайчеца на окото си забеляза, че прокурорът Дабни Горн й се хили от масата на обвинението. Той се наслаждаваше не само на поражението й, но и на неспособността й да контролира клиента си.

След като процесът беше толкова незначителен, защо Горн не го беше предоставил на някой от асистентите си? Той рядко се появяваше в съдебната зала. Издаваше само укази от кабинета си и след това прекарваше по-голяма част от всеки работен ден в кафенето срещу съдилището. Пиеше леден чай и бърбореше с всеки, който влезеше вътре.

Кендъл се обърна отново към съдията и почувства, че всички очи в залата са насочени към нея, включително и тези на Мат. Беше минал оттам, за да я поздрави. Искаше й се да не беше го правил.

— Ваша Светлост, да се нареди експертиза от „Разследване и психосоциална характеристика“ в този случай е смешно. Стойността на взетите предмети е под сто долара. На какво основание…

— На основание, че вашият клиент е крадец, мадам. Той го призна. Ако желаете, мога да помоля съдебния протоколчик да прочете отново тази част от процеса.

— Благодаря, Ваша Светлост, не е необходимо. Знам, че моят клиент се призна за виновен. Мистър Крук призна, че е направил грешка въпреки че ние не приемаме, че мотивацията за тази грешка е кражбата, както ни внушава съдът. Това е първата простъпка на моя клиент.

— Първата протоколирана простъпка — каза Фарго подигравателно.

— Но това би трябвало да е единственото, което се взема предвид — отвърна на подигравката му Кендъл. — Или да приемем, че този съд е с предубеждение към клиента ми?

Фарго почервеня.

— За този съд нямате право да предполагате нищо. — Той удари с чукчето заплашително. — Вървите по опасно тънък лед, адвокат. Това ли е всичко?

— Не, не е. За протокола: искам да изразя колко нечестно и несправедливо бе това решение. Били Джо Крук показа разкаяние за действието си и тъй като това е било първото му престъпно деяние, мисля, че един изпитателен период би бил много повече в тон с възприетите стандарти.

— Добре, аз се опитвам да подобря възприетите стандарти. Вашият клиент се праща в ареста на Департамента за младежки съдилища. Наказанието ще бъде съобразено с техния доклад. — Той удари с чукчето. — Делото е приключено.

Когато съдебните пристави се приближиха към Били Джо, за да му сложат белезници, той се разбуйства и те се принудиха да го усмиряват. Това бе достатъчно, за да окуражи братята му. И двамата скочиха през преградата.

Кендъл се изправи насреща им с надеждата да ги успокои и да даде на приставите достатъчно време да затворят белезниците на китките на Били Джо.

— Лутър, Хенри, така не му помагате!

Но те не слушаха. Единият я бутна настрана. Тя загуби равновесие и падна. Когато се изправи, видя как измъкват през страничната врата Били Джо, който продължаваше да рита и да крещи. Лутър и Хенри тичаха след него.

Изведнъж някой изтича бързо покрай Кендъл. Беше Мат. Той настигна близнаците преди те да се доберат до вратата. Грабна Лутър отзад и го хвърли към стената. Когато Хенри се втурна да защити брат си, Мат зае нападателна позиция. Изражението му бе толкова страховито, че кръвожадността на Хенри угасна на мига.

— Момчета, чухте решението на съдията — каза Мат. — Делото приключи. Били Джо е на път за затвора.

— Благодарение на нея. — Лутър хвърли убийствен поглед към Кендъл. — Нашата разправия не е с теб, Мат. С жена ти. Тя подреди нашето братче в затвора.

— Вашето братче само се е подредило в затвора, щом е крало компактдискове. Но да оставим това настрана. Ако някога докоснеш жена ми отново, ще ти прережа гърлото.

— Мат, моля те. — Кендъл скочи към тях.

Разправията бе привлякла тълпа. По вратите се бяха струпали чиновници, наизлезли от канцелариите си, за да видят за какво се вдига тази олелия. Този момент беше унизителен за Кендъл. Ако се разнесе слухът, че съпругът й се е притекъл на помощ, това ще навреди на доверието и уважението, което си бе спечелила толкова трудно. Противниците й щяха да получат подкрепа за твърденията си, че жена не може да се справя с такава трудна професия.

Тя докосна ръката на Мат и го погледна умолително.

— Това е мой периметър. Аз ще водя собствената си битка. — Разбра, че казаното не му харесва и че се готви да й противоречи. — Трябва да се погрижа за това сама, Мат. Моля те.

Той хвърли към братята Крук предупредителен поглед и след това се отдръпна.

Кендъл се приближи към тях.

— Спомняте си, аз ви предупредих, че съществуват рискове, ако се признае за виновен. — Тя поклати глава, изпълнена с разкаяние. — Повярвайте ми, шокирана съм толкова, колкото и вие.

— Как ли пък не.

Кендъл се обърна при звука на новия глас — деликатен и мек като кремък.

За разлика от слабичкото си потомство, мисис Крук беше едра жена, макар че тялото й бе повече мускулесто, отколкото тлъсто. Тя носеше безформена, лошо стояща памучна щампирана рокля и велурени нощни чехли на дебелите си, подути крака. Тежкият живот бе издълбал дълбоки бразди по лицето й. От стиснатите тънки устни тръгваха десетки бръчици.

— Много съжалявам, мисис Крук — каза Кендъл. — Не стана както очаквах.

— Заради вас осъдиха моето момче.

— Само временно. Били Джо няма сериозни провинения досега. Препоръките и характеристиката, които ще се изготвят, сигурно ще са за условен период. И въпреки че съдията не е длъжен да се съобразява с препоръките, сигурна съм, че ще го направи.

— Колкото беше сигурна днес? — попита тя презрително. Очите й се свиха злобно. — Истински ще съжалявате, че сте се срещнала с нас.

Погледна зад рамото на Кендъл и направи знак на синовете си. Те послушно застанаха от двете й страни, след това тримата мълчаливо се насочиха по централния коридор към изхода. Зяпачите отстъпиха, за да им сторят път.

Кендъл ги гледаше да се отдалечават със свито сърце, защото знаеше, че тази сутрин си е създала врагове. Хора като семейство Крук рядко забравяха обидите.

И те наистина не забравиха.

 

 

Двайсет минути след времето за затваряне в магазина на Бърнууд за спортни стоки влезе Дабни Горн. Гиб едва забележимо кимна за поздрав и продължи да говори с рибаря, на когото продаваше стръв.

След като приключи с продажбата, Гиб придружи клиента навън, заключи вратата след него и постави надписа „Затворено“ на прозореца. Започна да гаси осветлението в магазина и тръгна към задната стаичка, където вече се бе разположил неговия посетител.

Прокурорът прелистваше каталог за огнестрелно оръжие и плюеше сдъвкания тютюн в голям тенекиен бидон, поставен в стаичката за тази цел.

— Голям бъбривец. Доста време ти опява, нали?

— Заслужаваше си. Направи голяма сметка. — Гиб се настани в удобното поизносено кресло срещу изтегналия се на другото Горн. Той свали капачката на бутилка газирана вода. — Ще пийнеш ли?

— Вече си налях една, благодаря. — Горн се оригна, плю отново, след това се примъкна по-напред и бавно потърка длани. — Гиб, чу ли какво стана в съда днес следобед?

— Мат ми се обади много разтревожен. И съвсем правилно, ако е вярно, че снаха ми се е спречкала с всички заради малкия Крук.

Прокурорът описа случая на Гиб дума по дума и загрижено каза:

— Знам, че сега тя е член на семейството ти, но не от толкова отдавна. А от друга страна, ти и аз се знаем много отдавна.

Мъжете мълчаливо признаха особената връзка, която съществуваше между тях. Тя бе по-силна от кръвните връзки и по-продължителна от самия живот.

— Какво мислиш, Дабни? Знаеш, че можеш да говориш свободно.

— Това момиче ме тревожи — каза той.

Тя тревожеше и Гиб, но той не искаше да го признае, преди да чуе какво ще му каже Горн. Умният водач знае, че е най-добре да запазиш мнението за себе си и да изслушаш другите. Да не разкриваш мислите си, докато не разбереш мнението на хората около себе си.

— С какво, Дабни?

— Смяташ ли, че тя изобщо ще стане една от нас, Гиб? Наистина, една от нас? — Той се размърда, седна още по-напред в креслото, като че ли да подсили конфиденциалността на думите си.

— Проспър се нуждаеше от обществен защитник, който би… споделял нашите възгледи, така да се каже — продължи Горн. — Ние всички си представяхме, че нищожество като нея би било лесна задача. След онази случка в Тенеси, не сме очаквали от нея да има морално съзнание. Нали си спомняш, че това бе главната причина да я назначим.

Той изплю още едно топче в бидона и избърса устата си с опакото на ръката.

— Тя е по-упорита, отколкото сме очаквали и много по-предана на убежденията си. И също така много по-добросъвестна, отколкото ни изнася. Противопоставя се за всичко постоянно, което не ни харесва. Доста хора вече започват да мислят, че сме направили грешка.

Стриктното придържане на Кендъл към висшите морални принципи също бяха изненадали Гиб. Както и решителността й. Беше си представял момичето много по-отстъпчиво и далеч не така прямо. Но беше убеден, че след време ще се оправи. Просто щеше да отнеме повече време, отколкото предполагаха. Точно това каза на Горн.

Но съмненията на стария му приятел не се уталожиха.

— Тя не може да се нагоди към нашите жени.

— Не още, но и то ще стане. Остави я на Мат и мен. Онзи ден ми казваше, че се чувствала изключена от тукашния живот. Може би отговорът на проблема е да започнем да я включваме повече.

Дабни Горн изрази учудване.

— Мислиш ли, че е разумно?

Гиб се закиска.

— Спокойно. Не съм глупак. Тя няма да участва в нищо важно, докато не се убедим, че е изцяло на наша страна.

— И вярваш, че би се съгласила?

— Да — отвърна без колебание Гиб. — Тя все още е просмукана от либералните помии, с които е била възпитана. Но баба й няма да живее вечно. А като умре, влиянието й върху Кендъл ще изчезне.

— А ако не стане така?

— Ще стане — остро отговори Гиб. След това като смекчи тона си с широка усмивка, добави: — Но с този преход не бива да се бърза. Трябва да настъпваме постепенно. Не можем да й стоварим всичко изведнъж. Ще окаже съпротива. — Той сви отворената си ръка в юмрук и очите му блеснаха в полутъмната стаичка. — Но помисли за предимствата, които ще имаме, когато най-после тя стане изцяло наша. Остави на мен. Знам точно как да я обработя.

Той се изправи като вдигна и приятеля си.

— Всъщност, ако не си отидеш, ще закъснея. Поканила ме е на вечеря.

На вратата Горн се обърна с лице към него, все още със загрижен израз, но сега по друга причина.

— Надявам се, че не си ме разбрал погрешно, Гиб. Аз… всички братя… ти вярваме. Винаги сме ти вярвали.

— В такъв случай братята не трябва да се безпокоят за нищо, нали?

 

 

— Жестът беше много кавалерски, Мат, но аз трябва да се справям сама. — Кендъл се пресегна през масата, на която вечеряха, взе ръката му и я стисна здраво.

Той не отвърна на помирителната усмивка.

— Ти ме изложи пред всички.

— О, моля те!

— Е, добре, не беше ли така? Унизи ме публично.

Тя се обърна към Гиб и каза като в оправдание:

— Съвсем не беше така.

— Говорите така, сякаш е било цял спектакъл.

— Съвсем не беше толкова сензационно, както Мат го представя.

— Дабни мисли, че е било сензация.

— Дабни? Ти си говорил с него за това?

Гиб кимна.

— Дойде в магазина късно следобед и ми разказа неговата версия.

— Която сигурна съм, ме изкарва главният виновник. — Кендъл гневно дръпна стола си и стана от масата. Беше се надявала, че като покани Гиб на вечеря, ще се помири с Мат, чиято гордост бе смъртоносно ранена, защото не го беше оставила да я защити.

Вместо това, всичко се обърна срещу нея. Тя оставаше сама и без подкрепа. Гиб не бе казал нищо критично, но тя прочете мълчаливото порицание по израза на лицето му.

— Не беше чак такъв спектакъл, какъвто би бил, ако Мат и братята Крук се бяха хвърлили в юмручен бой. — Обърна се към съпруга си, за да добави: — Не съм се опитвала да ти попреча, Мат. Исках само да предотвратя по-голяма злополука.

Той продължаваше да гледа начумерено.

— Не мога да кажа, че ми достави удоволствие да чуя, че синът ми и снаха ми са се забъркали с бялата измет, каквато са Крук, по каквато и да е причина — каза Гиб.

— Те са приятели на Кендъл, а не мои — измърмори Мат.

Кендъл се подпря на бюфета и бавно преброи до десет. Когато се почувства достатъчно спокойна, за да говори, тя започна:

— Те не са мои приятели, Мат. Били Джо беше мой клиент. Според Конституцията на Съединените щати, всеки, включително и Били Джо Крук, има право на законна защита. Ако не греша, Проспър все още спазва Конституцията. Признавам, че клиентите ми рядко са от каймака на нашето общество.

— Добре, но на мен не ми харесва. Ти през ден си в контакт с отрепки на обществото.

— Върша си работата!

Гиб се намеси.

— Мисля, че основният проблем тук е въпросът за раздвоената лоялност. Кендъл, ти си взела страната на Крук срещу собствения си съпруг и всички са видели.

Тя остана с отворена уста насреща му. Не можеше да повярва, че е сериозен, макар че очевидно беше така.

— Раздувате въпроса извън всяка мярка. И двамата.

— Сигурно си права — кимна Гиб помирително. — Бих искал да предотвратя такъв вид недоразумения, за да не се случват повече никога. И мисля, че съм намерил начин. Моля.

Той посочи на Кендъл празния стол. Тя колебливо се върна и седна. Както Мат, Гиб не я оставяше да изясни своята позиция, а просто я отстраняваше.

— От известно време ми се върти една идея — започна Гиб. — Сега ми се струва идеалният момент да я разкрия. Кендъл, мислила ли си някога да се върнеш на частна практика?

— Не.

— А може би трябва.

— Не искам да се включа в друга конкурентно способна, безмилостна фирма, където се хвърля толкова енергия, за да си създадеш име на практикуващ адвокат.

— Ами ако не е толкова безмилостна? — попита Гиб. — Ако няма никаква конкуренция? Ако аз те уредя с твой собствен офис? Ще плащам сметките, докато нещата потръгнат.

Това не беше очаквала и за момент не можа да отговори от учудване. Ясно й бе, че трябва деликатно и дипломатично да отклони предложението. Когато се съвзе, тя каза:

— Това е много щедро предложение, Гиб. Благодаря ти. Но няма да съм в състояние да ти се изплатя никога. Никога няма да имам достатъчно клиенти, за да се издържам.

— Имам пълно доверие във възможностите ти.

— На мен самата не ми липсва увереност. Но не съм толкова сигурна в жителите на града. Не би оценил поведението на местните хора като напредничаво, нали? — попита тя с мрачна усмивка. — Семейство Крук не биха ме взели да защитавам Били Джо, ако имаха друг избор. Кой тук наоколо би взел една жена и би й поверил правните си проблеми?

— Не си длъжна да си създадеш голяма клиентела — помъчи се да я убеди Гиб.

За първи път тази вечер Мат прояви някакво оживление.

— Точно така, скъпа. Можем да насочим някои клиенти към теб.

— Не искам, Мат. Ще стана за смях. Представяш ли си: снахата на Гиб и жена на Мат, всяка сутрин се маскира и си играе на адвокат. — Тя решително поклати глава. — Благодаря, но не.

— Решението си е твое, разбира се — каза Гиб с разочарована въздишка. — Мисля, че си похабяваш таланта в обществения сектор.

Той нямаше представа колко оскърбително й прозвуча забележката му.

— Похабявам? Не мисля така. Виждаш ли, предимствата на мъжете и конкурентният дух в „Бристол и Матърс“ бяха само част от причините, заради които толкова силно исках да напусна. Досега не съм споделяла с никого, освен с Рики Сю и баба, но ще ти ги кажа, защото може би ще ти помогне да разбереш защо насочих кариерата си в такава посока.

Тя се изправи и закрачи из стаята, докато говореше.

— Една жена дойде в офисите на „Бристол и Матърс“ и потърси помощта ми. Беше болна от СПИН. Съпругът й я беше заразил с вируса и след това напуснал нея и трите им деца. Здравословното й състояние се влошило. Когато не можела да работи повече, за да издържа себе си и децата, щата поел попечителството над тях и ги настанил в сиропиталища.

Шест месеца тя правила многобройни постъпки да ги види, но постоянните й молби били отхвърляни. В отчаянието си стига до там, че влязла в щатска канцелария с пистолет и заявила, че ще я пуснат при децата й, или иначе… Арестували я. Пистолетът дори не бил зареден, но това било подробност.

Платила гаранция и я освободили. Недоволна от назначения по делото й адвокат, тя бе дошла при мен. Бях привлечена веднага от нейния случай. Да, тя бе извършила престъпление, но смекчаващите вината обстоятелства бяха достатъчно силни. Според мен законът и правосъдието бяха в конфликт в този казус. Една жена, която просто искаше да види децата си, преди да умре. Аз се съгласих да я представлявам.

Тя пое дълбоко дъх, за да потисне яростта, която я обхващаше всеки път, когато си помислеше как я бяха извикали в конферентната зала на партньорите.

— Бяха ужасени. Жената била арестувана на местопрестъплението! Каква възможна надежда имаше да се спечели оправдателна присъда? И фирмата наистина ли иска да се забърква с болен от СПИН? Косвеният отговор бе решително „не“.

По-нататък — и това беше действително решаващият фактор — се намесваха и финансовите интереси. Жената имаше ограничени възможности, а часовата тарифа на фирмата бе твърде висока. Как биха печелили „Бристол и Матърс“, ако поемаха доброволно процеси само от милосърдие? Ако фирмата се заемеше с едно, щеше да се разчуе и съдружниците биха били обсадени от хора без средства. Накратко, нареди ми се да изоставя случая.

Ако слушах разума си, би трябвало да напусна веднага. Но аз се нуждаех от работата, а „Бристол и Матърс“ бяха най-уважаваната фирма в Шеридан. Така че останах, докато чух за работата в Южна Каролина. Мислех, че тук бих могла да работя, да служа на правосъдието, без да се грижа каква печалба ще донеса на фирмата. Уважавам закона. И се придържам към овехтялото и старомодно убеждение, че този закон е създаден за хората, а не за адвокатите.

Между другото, жената почина преди делото й да бъде гледано. Тя умря, без да види за последен път децата си. Всеки път, когато губя дело, аз го преживявам. А тогава имах чувството, че аз съм я изоставила.

След настъпилата тишина Гиб каза меко:

— Вълнуваща история, Кендъл. Но ти не трябва да мислиш, че си се провалила, само защото Х. В. е изпратил Били Джо в Колумбия.

— При тези обстоятелства това не беше необходимо. Неговото престъпление не даваше основание за това.

— Добре, но аз съм един най-обикновен продавач на спортни стоки. Не бих могъл да зная как Х. В. е стигнал до това решение — каза Гиб. — И той е човек като всички нас. Естествено, ти си разстроена, но неговото определение не е слаба оценка за твоите способности. Ти се справи блестящо. А това е всичко, което хората очакват от теб.

Тя изпитваше необходимост да чуе това. Усмихна му се развълнувано.

— Благодаря за подкрепата, Гиб.

— Татко е наистина невероятен, когато поставя нещата в перспектива. Той винаги е прав.

Кендъл тръгна към Мат и постави ръце на раменете му.

— Имам нужда от приятел. Още ли сме приятели?

Той извърна назад глава.

— Как мислиш?

Тя се наведе и го целуна по челото.

— Благодаря ти, че ми се притече на помощ. Видях те в светлина, в каквато никога не бях подозирала, че мога да те видя. Съжалявам, че те оставих с впечатлението, че не ценя героичния ти жест.

— Извинена си. — Те се целунаха, а след това той притисна ръцете й към гърдите си и ги задържа. — Татко, дали да не й кажем за изненадата, която сме й приготвили за този уикенд?

— Изненада? — Думата й донесе известно облекчение. Изминалият ден беше ужасен. Утрешният нямаше да е много по-добър, защото новината за поражението щеше да се е разнесла. Всички щяха да говорят за това. Бама, просякът, вече беше чул всичко, когато следобеда излизаше от сградата на съда.

— Лошо, адвокате — каза й той. — Следващият път ще спечелиш. — Окуражително вдигнатият му нагоре палец не можа да повдигне духа й. Пък и мизерният му вид и пълната липса за нова перспектива за него я депресира допълнително.

Дълбоко в себе си бе убедена, че е показала всичко, на което е способна. И въпреки това никога не се примиряваше с пораженията. Загубването на процес винаги я караше да се чувства така, сякаш е излъгала очакванията на онези, които й бяха гласували доверие — клиентите, техните семейства, баба й, дори починалите й родители.

Днешното поражение беше още по-горчиво, но то бе вече зад гърба й. Ще запомни казуса Крук като урок и ще очаква следващия. Ще се старае още повече. Струва си да се работи. И тя бе уверена в успеха.

Тези мисли й вдъхнаха смелост и настроението й започна да се подобрява. Уикенд с развлечения — звучеше чудесно.

— Какво сте измислили двамата? — попита тя.

— Мат ми каза, че го преследваш с настоявания да дойдеш с нас на една от екскурзиите ни.

— Не бих употребила думата преследва — произнесе тя сдържано.

— Какво ще кажеш за „тормозя, дотягам, измъчвам“?

Тя игриво блъсна Мат в стомаха, а той изохка артистично.

Доволен, че семейната хармония е възстановена, Гиб им се усмихна снизходително.

— Искаш ли да чуеш, или не?

Кендъл веднага доби сериозно изражение.

— Искам да чуя.

— Тази събота ще има пълнолуние.

Тя си представи вечеря на свещи в уютна хижа в планините, или гребна лодка на лунна светлина в езерото.

— Пълнолунието през ноември може да означава само едно нещо — каза Мат, от което очакванията й още повече нараснаха.

— Какво? — попита тя почти задъхано.

— Ще колим прасетата.