Сандра Браун
Свидетелката (15)

Глава четиринадесета

— Казвам се Кендъл Бърнууд.

Тя остави служебната чанта на масата и протегна дясната си ръка към седналата срещу нея жена в стаята за разпити. Косата й не бе така блестяща както по-рано. Екзотичното лице бе неузнаваемо под подутините и раните. И въпреки това Кендъл разпозна безпогрешно жената, която бе видяла само веднъж в църквата.

— Знам коя сте. Аз съм Лоти Лайнъм.

Тя стисна ръката на Кендъл с очевидна липса на ентусиазъм. Кендъл забеляза, че ръката й бе суха, а не изпотена от нервност. Гласът й бе уравновесен, а погледът — спокоен.

Изглеждаше учудващо сдържана за жена, съвсем наскоро убила мъжа си.

— Мога ли да направя нещо за вас, мисис Лайнъм?

— Можете да ме измъкнете оттук.

— Веднага започвам да работя върху това. Какво казахте на полицаите, които ви арестуваха?

— Нищо.

— Много е важно да знам всичко, което сте казала по време на задържането ви от полицията, дори нещо, което вие считате за незначително.

— Казах им само, че Чарли ме наби и изнасили, и че искам адвокат, преди да ме разпитат за това как е умрял.

— Това е добре. Много добре.

— Гледам много телевизия — промърмори тя кисело.

— В колко часа ви арестуваха?

— Около четири сутринта.

— Кога ви прегледа докторът?

— Доведоха ме направо тук.

Кендъл погледна часовника си. Беше почти седем.

— Стояла сте тук три часа? В това състояние? Боли ли ви?

— Малко, но мога да издържа.

— Добре, но аз не мога. — Кендъл шумно отдръпна назад стола си, пресече стаята, ядосано отвори вратата и се обърна към стоящите там. — На клиентката ми е необходима медицинска помощ. Кой ще ни откара до болницата?

Кендъл се настани на задната седалка на патрулната кола с мисис Лайнъм, която не проговори по време на краткото пътуване. В болницата тя бе подложена на изследване. Изготвиха комплект за изнасилване, включително и фотографии на тялото на мисис Лайнъм. На Кендъл бе обещано, че ще получи копие от доклада с резултатите, веднага щом полицията получи своя екземпляр.

Въпреки че нараняванията на лицето на мисис Лайнъм бяха отвратителна гледка, докторът я увери, че те са „повърхностни“ и ще изчезнат след известно време. На изподраните ръце, гърди и бедра сложиха антисептик. При завръщането им в сградата на съда, Кендъл настоя на клиентката й да се осигури възможност да вземе душ и да закуси, преди да бъде официално разпитана.

— Обадете ми се, когато сте готови да я разпитате — каза тя на полицая. — Ще чакам в кантората си.

Преди да тръгне, тя стисна окуражително ръката на мисис Лайнъм.

Два часа по-късно бяха в залата за разпити. Косата на Лоти Лайнъм все още бе влажна. Лицето й изглеждаше свежо — и невинно, отбеляза си Кендъл. Без грим изглеждаше по-млада и по-уязвима. Носеше мръсносив, предоставен й от затвора джемпър и евтини чехли от изкуствена кожа.

— Три дупки от куршуми открихме по Чар… ъ-ъ, жертвата — каза полицейският детектив на Кендъл. — Вече имаме снимките от местопрестъплението. Никак не са хубави.

— Бих ли могла да ги видя?

Той й подаде кафеникава папка. Както я бе предупредил, цветните снимки бяха „кървави“.

— Един от куршумите е минал през врата. Един е изстрелян в челото, някъде тук. — Той посочи върху собствения си череп. — Друг е минал през бузата му и е излязъл през слепоочието от другата страна. Стреляно е отблизо. Около три и трийсет сутринта. Умрял е в леглото си веднага.

Очите му се плъзнаха към Лоти, която седеше с примерно скръстени ръце в скута. Изражението й не казваше нищо. Несъзнателно Кендъл си отбеляза колко полезен ще бъде този израз на стоицизъм в съдебната зала.

Тя благодари на полицая за информацията.

— Следователят завел ли е вече протокола от аутопсията?

— Ще го направи преди обяд. Каза, че ще можем да разполагаме с протокола към края на деня.

— Искам копие веднага щом е възможно, ако обичате.

— Разбира се. Но той ще потвърди всичко, което ви казах.

Кендъл не му отговори. Вместо това зададе един прост въпрос:

— Защо моята клиентка е задържана по подозрение в убийство?

Помощник-следователят, който до този момент стоеше облегнат на стената с кръстосани крака и човъркаше зъбите си с клечка, се изсмя гръмогласно. Той посочи към пистолета на масата — опакован и етикетиран.

— Ето го оръжието на убийството. То лежеше на пода до леглото, където е била пръсната главата на Чарли. Сравнихме нейните отпечатъци с оставените по дръжката. Имаше и барутни обгаряния по ръцете й. Може ли да се намери нещо по-убедително от това?

— Не можете ли? — попита Кендъл снизходително.

Намеси се другият полицай.

— Когато пристигнахме в къщата им, Лоти седеше на кухненската маса, пиеше неразредено уиски и въобще не й пукаше.

— Предполагам, че мисис Лайнъм е била в шок и е било необходимо да пийне, защото е била изнасилена.

— Изнасилена! Чарли й беше съпруг. Бяха женени от години — каза помощник-следователят. — Това е безспорно убийство. Съвсем ясно е какво е станало.

— О? — Интонацията на Кендъл го приканваше към повече обяснения.

— Чарли се е върнал вкъщи пиян. Не е било много приятно на Лоти. Сигурно му е дигнала врява и той я е шамаросал. Не казвам, че е правилно — добави той бързо. — Все пак Лоти е била раздразнена и когато той е заспал, тя стреляла и го убила.

— Имате ли показания на свидетели? — попита Кендъл.

— Свидетели?

— Някой, който да е бил там и да е видял какво става — обясни тя невинно. — Може ли някой съсед да потвърди, че мисис Лайнъм се е ядосала на мъжа си и го е застреляла с пистолета, който случайно би могла да е пипала много преди последната нощ?

Двамата полицаи размениха погледи.

— Няма никакви съседи — съгласи се неохотно единия. — Къщата им е ей там в полето.

— Разбирам. Значи никой не е чул тази кавга, която вие твърдите, че се е състояла. Нямате и свидетел на убийството.

Полицаят хвърли клечката за зъби на пода и се отдръпна от стената.

— Но и никой не е свидетелствал на изнасилването.

Кендъл им благодари и помоли да се види насаме с клиентката си. Щом полицаите излязоха от стаята, Лоти се обади за първи път.

— Беше почти както те казаха.

Кендъл се боеше от същото, но не остави да се прояви обезсърчението й.

— Въз основа на данните, с които вече разполагат, почти е сигурно, че ще бъдете обвинена в убийство. Не разчитайте на бойния танц, който разиграх на полицаите, ние знаем, че вие сте дръпнала спусъка на оръжието, убило съпруга ви. Вие не сте невинна — това е факт. Виновна, все пак е въпрос на присъда. Така че моята работа е да изровя и покажа обстоятелствата на вашия живот с Чарлз, което би смекчило вината ви.

Преди да вляза в съдебната зала, за да ви защитавам, ще трябва да науча повече, отколкото е необходимо да знам за вас и вашия брак. Съдебната зала не е място за неочаквани изненади на собствения защитник. Така че се извинявам предварително, че ще се интересувам от неща, които обикновено не се разгласяват. Това е неприятна, но задължителна страна на моята работа.

Лоти очевидно не бе ентусиазирана от такова нахлуване в личния си живот, но кимна.

Кендъл започна с биографична информация. Тя научи, че Лоти е родена в Проспър и е била най-малкото от петте деца. Родителите й бяха починали, братята и сестрите й се бяха разпръснали. Завършила бе гимназия, посещавала една година колеж и след това започнала работа в застрахователна фирма.

Чарли Лайнъм бил търговски пътник по продажба на офис обзавеждане.

— Той се отбиваше в застрахователния офис — каза тя на Кендъл. — Започна да флиртува и да ме кани на срещи. В началото казах „не“, но накрая се предадох и ние се срещахме, щом дойдеше в града. Така тръгнаха нещата.

Били женени от седем години. Нямаха деца.

— Не мога да имам деца. На шестнадесет години получих апандиситна криза. Инфекцията след операцията ме направи стерилна.

Лоти Лайнъм не се беше реализирала в живота. Колкото повече говореше, толкова повече симпатия събуждаше в Кендъл, но тя си напомняше постоянно, че трябва да поддържа професионална дистанция. Много й се искаше да помогне на тази жена, принудена да вземе отчаяни мерки, за да се пази от вечно пияния си съпруг.

Кендъл отвори папката с досието.

— Направих някои разследвания, докато се къпехте и закусвахте. В последните три години сте викала полицията вкъщи седем пъти. — Тя погледна към нея. — Така ли е?

— Щом казвате, значи е така. Загубила съм им сметката.

— В два от тези случая сте била хоспитализирана. Веднъж с няколко счупени ребра. Друг път с изгаряния по гърба. Какво обгаряне, мисис Лайнъм?

— Изгори ме с машата за навиване на коса — изрече тя със забележително спокойствие. — Предполагам, че съм имала късмет. Той се опита… да влезе в мен с нея. Каза, че иска да ме направи негова веднъж завинаги.

Кендъл отново трябваше да се концентрира върху фактите и да не показва състраданието си.

— Ревнив ли беше?

— Безумно ревнив. От всеки човек в панталони. Не можех да отида никъде, нито да направя нещо, без да ме обвини, че се опитвам да привличам другите мъже. Искаше да изглеждам хубава, но когато се издокарвах, изпадаше в бяс, само ако някой мъж ме погледнеше. След това се напиваше и ме биеше.

— Заплашвал ли е някога живота ви?

— Безброй пъти.

— Бих искала да помислите за по-специални случаи, и най-вече има ли някой, който да е чул заплахите му да ви убие. Говорили ли сте с някой за агресивното му поведение? Свещеник? Съветник по брачните въпроси, може би? — Лоти поклати глава. — Ще ни помогне много, ако се намери някой, който да потвърди как ви е било страх, че по време на някое от избухванията си е можел наистина да ви убие. Няма ли някой, с когото да сте разговаряли за това?

Тя се поколеба.

— Не.

— Добре. Какво се случи снощи, мисис Лайнъм?

— Чарли бе извън града за няколко дни. Върна се вкъщи уморен и раздразнен и започна да пие. Не след дълго се напи. Запокити тенджерата с яденето и цялата вечеря, която бях приготвила. Заля стената. Счупи чиниите.

— Полицията видя ли това?

— Не, аз почистих.

Това беше много лошо. Доказателство за бурната разправия би било много полезно — ако можеше да докаже, че Чарли е този, който е почнал разправията.

— Продължавайте — подтикна я Кендъл.

— Той изхвърча бесен от къщата и го нямаше часове. Върна се около полунощ, по-пиян и по-озлобен, отколкото когато излезе. Отказах му да правим секс и тогава направи това — каза тя, посочвайки раните и подутините по лицето си. — Мислех си, че според закона е изнасилване, когато жената каже „не“.

— Така е. Ясно ли му казахте, че не желаете секс снощи?

Тя кимна.

— Но той ме насили. Притисна ме в леглото и ме стисна за врата. Разкъса пликчетата ми и ме взе. Болеше. Той искаше да ме боли.

— В болницата са почистили ноктите ви. Ще намерят ли тъкан под тях, като доказателство, че сте се борили?

— Трябва да намерят. Борих се като дива котка. Когато свърши, се изпика върху мен. Нарече ме с ужасни имена и след това заплаши да ме убие.

— Какви точно бяха думите му?

— Той извади пистолета от чекмеджето на нощната масичка, пъхна дулото между зъбите ми и каза, че ще пръсне проклетата ми глава. Можеше да ме убие точно така, но просто загуби съзнание. Дълго време останах там. Нямах сили, болеше ме всичко и ме бе страх да помръдна. Знаех, че часовете, през които ще спи, съм в безопасност. Но какво щеше да стане, когато се събуди? Тогава реших да го убия, преди той да е успял да ме убие.

Загледана право в очите на Кендъл, тя призна:

— Вдигнах пистолета и го застрелях в главата с три изстрела, точно както казаха те. Изобщо не съжалявам, че го направих. Рано или късно той щеше да ме убие. Животът ми не е нещо особено, но не исках да умра.

Върнала се обратно в кабинета си, Кендъл наблюдаваше дъждовните капки да удрят по прозорците като метални сачми.

— Странно — промърмори тя.

Когато сутринта пристигна в сградата на съда, Бама бе предрекъл дъжд.

— Преди да се стъмни — каза просякът, кимайки уверено.

Кендъл го бе изгледала със съмнение, защото небето бе ясно над главите им.

— Не виждам никакви облаци, Бама. Сигурен ли си?

— Буря преди залез-слънце. Запомни думите ми.

Излезе прав. Гръмотевици бяха проехтели в далечните планини, сега забулени в ниски облаци и мъгла. Потрепервайки от някакво смътно предчувствие, Кендъл отговаряше механично на телефонните обаждания, после се зае с пощата си.

Между кореспонденцията, доставена тази сутрин, беше и ново писмо от братята Крук. Обвиняваха я и заплашваха мъгляво. Това беше петото подобно писмо, което получаваше след злополуката с Били Джо, но не това бе най-лошото. Няколко дни след инцидента бе получила пакет с умрял плъх.

Слухът за това се разнесе светкавично в съдилището. После стигна и до офиса на вестника, две пресечки по-надолу. Мат веднага довтаса в кабинета й да узнае дали слухът отговаря на истината.

Когато тя му показа отвратителното доказателство, той скочи да организира група доброволци, които да накажат близнаците и всички, носещи името Крук. Гиб, който също бе научил новината, подкрепи плана на Мат.

Кендъл успя да ги възпре.

— Разстроени са заради Били Джо. До известна степен им симпатизирам.

— Симпатизираш! Направи всичко, което можа за този сополив малък крадец — извика Мат.

— Подобна тактика не е правилна, дори спрямо отрепки като Крук — каза Гиб. — Те са хулигани и с тях трябва да се приключи веднъж и завинаги.

— Те са прости и изостанали — опита се тя да ги успокои.

— Предупредих тези бели боклуци, че ако ти направят нещо лошо… — започна заплашително Мат.

— Но не са. Ако ние им отговорим със същото, ще слезем на тяхното ниво. Моля ви, Мат, Гиб, не правете нищо прибързано. То наистина може да се окаже много по-болезнено за мен, отколкото каквото и да е от страна на Крук. Аз трябва да отговоря професионално, а това значи да не им обръщам внимание.

Беше успяла да ги удържи и да й обещаят, че няма да предприемат нищо. Запази предвидливо мълчание за другите послания на Крук, защото не искаше да изпаднат отново в ярост. Каза на Мат, че страничното стъкло на колата й се е счупило от камък, изхвръкнал изпод камион на магистралата. Истината беше, че го откри счупено, придружено от бележка, пълна със заплахи и правописни грешки.

Тя не унищожаваше бележки, изпратени до офиса й, тъй като можеха да послужат по-късно като доказателства, но ги държеше заключени в шкафа с досиетата. Пъхна последното писмо в папката и насочи вниманието си отново към Лайнъм. Без съмнение, нейният казус щеше да заеме главното място между ангажиментите й в следващите няколко месеца.

Както и очакваше, по-късно следобед позвъни прокурорът Дабни Горн. Той започна разговора настроен оптимистично:

— Добре, задават се някои вълнения.

— О, наистина ли? — попита Кендъл невинно. — Да не би да сме получили обещания нов асансьор? Нашият е толкова несигурен, че аз предпочитам да се качвам по стълбите.

Той се захили, за да покаже, че цени чувството й за хумор.

— Не съм по евтините театри, мисис Бърнууд. Възложен ви е много вълнуващ казус.

— Наистина. Обичам да си точа зъбите за отвратителни неща, като побой с телесни повреди и изнасилване, например.

— А за убийство?

— Убийство? — попита тя учудено. — За един и същ казус ли говорим?

— Лоти Лайнъм.

— Ще я обвините в убийство? Нямам думи.

— Видяла сте същите протоколи с доказателствения материал, които гледах и аз.

— Тогава как сте могъл да пропуснете снимките на мисис Лайнъм, направени в болницата, или материалите от предишните й посещения в болницата, или полицейския доклад, документиращ страшния безпорядък в къщата на Лайнъм?

— Всичко това подкрепя моя аргумент за предумишленост — отвърна той. — Лоти е имала твърде много причини, за да го направи и дълго време, за да го обмисли. Тя ще бъде обвинена в предумишлено убийство. Да не би да разчитате на непредумишлено убийство? Оставете. Вашата клиентка добре го е обмислила снощи, преди да реши да застреля Чарли.

— Това не може да бъде доказано и вие го знаете, Дабни. Без дори сериозно да се подготвям, мога да измисля стотина начина, за да внеса съмнение във вашите доказателства.

— Добре, адвокат, нека да не си губим времето в празни приказки — каза той. — Чарли Лайнъм не е внушаваща симпатия жертва. Всички знаят, че пиеше прекалено и биеше постоянно Лоти. Нека спестим малко пари на данъкоплатците, а на нас — много време.

— Каква е най-добрата ви оферта? — попита тя рязко.

— Ще накарате Лоти да се призна за виновна за предумишлено убийство. Ще получи вероятно двайсет, а ще лежи най-много осем.

— Благодаря, но не желая. Моята клиентка е невинна.

— Невинна! — Сега бе негов ред да заговори презрително. — Ще я защитавате като невиновна?

— Точно това смятам да направя.

— Каква е защитата ви — лудост?

— Лоти Лайнъм е в отлично психическо състояние. Тя е знаела какво прави, за да спаси собствения си живот. Наистина, това е било отчаяно действие, но убийството на съпруга й е очевиден акт на самозащита.