Джон Кейс
Конниците на Апокалипсиса (22)

21.
Дейтона Бийч, Флорида

Като повечето от съседите си в Пайн Крийк, Джин Обърдорфър беше пенсионер. Премести се във Флорида от Лейк Плесид преди четири месеца, след като се закле, че няма да прекара още една зима в замръзналия север.

Изграден около игрище за голф с къщички на портиери в двата му края, Пайн Крийк приличаше на много подобни селища във Флорида. Всъщност обаче беше доста специален и това ставаше очевидно за всеки, който се опитваше да кара количката за голф между седмата и осмата дупка. От асфалтовата пътека се отделяше някакво малко пътче с дървена табела:

Както и на много други места, предприемачите във Флорида предпочитаха неразработената земя, защото им спестяваше разходи за разрушаване на постройки. Поради това те години наред пренебрегваха съоръженията в Пайн Крийк, смятайки летищната писта от времето на Втората световна война в центъра му за нещо излишно. С толкова неразработена земя наоколо комплексът от писти им се струваше като излишен разход — нещо, което трябва да бъде разрушено. За това обаче щяха да са необходими много разходи за труд и тежко оборудване.

Там, където другите виждаха само неприятности, предприемачът на Пайн Крийк обаче видя възможност. Разработвайки малкото летище на Пайн Крийк, той създаде рай за собствениците на малки самолети — хора като Джон Траволта и Джин Обърдорфър. Централният хангар на малкото летище и пътеките към прилежащата площадка не бяха нищо особено. Фактически те приличаха на съоръженията на малкото летище, където преди това Обърдорфър държеше своята „Чесна“.

Това, което правеше Пайн Крийк уникално място, бе мрежата от бетонни пътеки пред къщите и хангарите, които приличаха на огромни гаражи. Собствениците като Обърдорфър можеха да се качат на самолетите си толкова лесно, колкото някои хора се качват в колите си. За една-две минути можеха да бъдат на пътеката, а после на пистата. Пет минути по-късно можеха да са във въздуха.

Това беше идеално за Обърдорфър, чиято задача изискваше малък самолет и частен хангар.

Както обикновено той стана в пет и половина, направи сутрешните упражнения и медитация, след това отиде в клуба, за да пие чай в седем с новите си приятели. През повечето дни се развличаше с голф, макар, че в интерес на истината, не беше много добър. Днес беше разсеян. Никоя от метеорологичните прогнози не предвиждаше дъжд, но на хоризонта се събираха облаци и това го безпокоеше.

От друга страна, след като изхвърлеше спрея от прашинки във въздуха и ако дъждът се забавеше, метеорологичните условия щяха да бъдат почти идеални. Температура около 27 градуса, висока влажност, слаб вятър от изток. Не че това всъщност имаше значение. Можеше да тръгне днес, а можеше да тръгне и утре. Кога ще тръгне, зависеше от него, стига условията да са подходящи. Все пак това отвличаше вниманието му, а като беше разсеян, не можеше да играе. Ударите му летяха настрани, а колкото за вкарването на топката — забрави.

Обядва в клуба — позволи си го, понеже игра лошо на девета дупка. Към два вече си беше вкъщи. Времето беше същото. Барометърът бе стабилен. Вятърът — непроменен. Час по-късно беше в хангара, проверявайки оборудването за десети път.

Фактът, че имаше частен хангар, правеше оборудването на самолета лесно и бързо. Повечето от оборудването за разпръскване на пестициди бе твърде просто и се състоеше от тръбички, закрепени към краищата на крилата. Към тях бяха прикрепени по двайсет дюзи за разпръскването на спрея и те работеха много добре.

Тубата беше доста голяма, но се побираше на пасажерската седалка зад гърба му. Беше произведена в Швейцария и очевидно бе предназначена за пръскане срещу някакви насекоми в района на Берн. Щабът я бе изнамерил, а те бяха добри. Устройството имаше предварително зададени степени на разпръскване и вграден въздушен компресор. Всичко, което трябваше да направи, бе да налее вода и да изсипе вътре материала. При излитане във въздуха и едно натискане на бутона, зад самолета щеше да се посипе ситна аерозолна струя.

Изчака до четири и половина. Като повечето малки летища, Пайн Крийк нямаше съоръжения за контрол на излитанията и кацанията. За пътувания в околността не трябваше да се попълва и летателен план. Някои от приятелите му, особено тези със стари модели самолети, обичаха да изпълняват въртене през крило и различни по сложност лупинги. Сега обаче горе нямаше никого или поне не се виждаше. Не трябваше и да чака за пистата. (Само през уикендите трябваше да се наредиш на опашка, за да излетиш.)

Той сложи тубата на пасажерската седалка и хвърли отгоре якето си. Провери зареждането по списъка, дръпна се и се възхити на добре свършената работа. Дори от това разстояние дюзите и тръбичките почти не се виждаха.

Навън въздухът бе застоял, въпреки че от време на време имаше слаб порив на вятър. Той погледна нагоре. Не видя друг самолет в небето освен някакъв пътнически, отправящ се на юг.

Отгоре се виждаше, че тази част на Флорида е напълно разработена. По посока на Орландо се бяха проточили няколко големи ферми с полета, блестящи от свежа трева. Извън тях, няколкото игрища за голф и тясната зелена ивица покрай реката, докъдето поглед стигаше, се простираха малки къщички и търговски центрове. Това беше добре. За опита се нуждаеха от гъстота на населението.

Брегът на океана беше само на пет километра от Пайн Крийк и след минути той вече летеше над вилите и хотелите, които го опасваха от югоизток. Планът му бе, докато лети по права линия, да изпусне малко материал, разчитайки на подходящия вятър да го разнесе по сушата.

Не че имаше някаква опасност да пропусне целта си. Точно отдолу колите край плажа сякаш бяха повече на брой от плувците. В града бяха въведени някакви часове за използването на плажа, но те не се спазваха, което беше в негова полза. Половината планета бе асфалтирана, а тези идиоти искаха да ходят и до плажа с коли!

Това го ядоса.

Той снижи самолета, посегна зад гърба си и щракна ключа на въздушния компресор. „Тръгва!“ — помисли си, докато самолетът му летеше над плажа, компресорът бучеше, а зад крилата се сипеше ситен прашец.