Джон Лескроарт
Тринадесетият съдебен заседател (14)

13

— Значи Лари е работел и в клиника за аборти. И какво от това? — Глицки почти не слушаше. Седеше отпуснато на седалката в колата си до Харди. — Пък и не знам дали си спомняш… Работната седмица свърши.

Но Харди нямаше намерение да се откаже.

— А колко заплахи и смъртни случаи има тази година в клиниките за аборти?

Глицки затвори очи.

— Не знам. Ти ми кажи.

— Добре, ще ти кажа. Днес следобед проверих. От декември в града са четири.

Глицки отвори очи. Работеше в отдел „Убийства“ и това беше в неговата сфера.

— Смъртни случаи?

— И заплахи.

— Колко са били смъртните случаи?

— Един.

Глицки изсумтя и пак затвори очи.

— Лари Уит може да е вторият.

— Ако го беше пречукал някой недоволен борец срещу абортите, а не жена му.

Харди продължи да кара на запад. Нямаше мъгла, вятърът бе утихнал и се очертаваше прекрасна петъчна вечер. Залезът пред тях бе достоен за пощенска картичка.

— Значи не ти се вижда правдоподобно?

— Ако съм съдебен заседател, определено нямаше да се хвана. Естествено, аз съм ченге и не мисля като съдебните заседатели, но така или иначе, трябва нещо повече от голо твърдение. „Дами и господа, знаете ли че в сряда и събота доктор Уит е правел аборти“ няма да ти свърши работа. Имаш ли представа колко се ядосват някои хора от такива неща? Как очакваш да реагират? Нямаш никакъв свидетел.

— Ами Том? Братът на Дженифър?

Сутринта, след посещението си при Дженифър, Харди бе разговарял и с брат й. Очевидно Том мразеше Лари, ненавиждаше го. Не беше особено привързан и към сестра си. Не можа да му каже къде е бил сутринта на 28 декември — нямал работа, така че най-вероятно се е размотавал в апартамента си. Никога не се бил опитвал да вземе пари назаем от Дженифър или Лари. „Или от Мат“, добави насмешливо.

Единственото, което му каза Том, а и то не можеше да се използва непосредствено, бе това, че баща му редовно биел майка му. Харди бе видял как се държи Фил, така че фактът не бе кой знае какво разкритие, освен че потвърждаваше думите на Лайтнър за приемствеността при семейните побоища.

Харди продължаваше да търси „другия идиот“, когото да използва Фримън при защитата — човек, който да е имал мотив, а и възможност да убие Лари Уит. Беше решил да изпробва предположенията си пред Глицки и след „наемният убиец“, видял сметката на Симпсън в Лос Анджелис и недоволният борец против абортите, идваше ред на Том.

— Е, какво ще кажеш за Том? — продължи да настоява. И сам не вярваше, че има голяма вероятност.

Глицки се отърси от дрямката.

— Добре, нека да изясним този въпрос и после ще говорим за друго, съгласен ли си? Първо — той сви показалец, — Том не е искал заем от Лари или сестра си, така ли е? Така е. Ще посочиш ли друг възможен мотив? Този тип няма досие и всички потвърждават, че не се е виждал със семейството на сестра си повече от година. Да не смяташ, че една сутрин просто се е събудил и си е казал: „Я чакай да убия мъжа на сестра си“? Няма да ти повярвам. Освен това няма никакви отпечатъци — в къщата или по пистолета. Ако вкараш тези неща в играта, само ще провалиш защитата си.

Харди примижа от яркото слънце.

— Бедата е, че клиентката ми остава без…

— Може би тъкмо затова й е връчен обвинителния акт — прекъсна го Глицки небрежно.

Предния понеделник Харди и Моузес бяха ходили за сьомга и бяха уловили по две всеки. Същата вечер опекоха едната за вечеря у Моузес, а другата мариноваха по рецепта на домакина. Останалите две нарязаха, осолиха, намазаха със захар и коняк, увиха във фолио и затиснаха с тухли в хладилника на Харди. Щяха да ядат риба, докато им омръзне или умрат — което дойде по-напред.

Франи се бе облегнала на барплота и пиеше сода. Пико Моралес, настоятел на аквариума „Стайнхарт“ и стар приятел на Харди, седеше на масата до жена си пред чинийка с ордьовър. Моузес и приятелката му Сюзън Уейс се целуваха в тъмния ъгъл край задната врата.

Харди влезе с Ейб и го представи на компанията. Прекоси стаята и целуна жена си, а тя извърна съвсем леко лице, колкото да му покаже какво мисли.

Все още бе сърдита.

Харди си даваше сметка защо и до известна степен я разбираше. През седмицата се бе отдал изцяло на кариерата си и трябваше да мине известно време, преди конфликтът да утихне. Не обвиняваше Франи. Самият той бе доста изтощен от безсънната нощ и посветения на Дженифър ден. Отгоре на всичко бяха поканили приятелите си на сьомга — Пико и Анджела, Моузес и Сюзън, Глицки и жена му Фло.

Направи се, че не забелязва недоволството на Франи, вдигна фолиото, покриващо стъкления съд и направи физиономия.

— Пак ли сьомга! — каза с въздишка. — Предпочитам да изям един хотдог.

Харди обичаше сьомгата безумно. Взе един нож и си отряза тънко парченце.

— Можете да ме гледате, като го правя, но не опитвайте сами. — Мушна суровото парче в устата си и задъвка доволно. — Знаете ли, че един от първите работнически закони в Шотландия е забранявал на работодателите да хранят наемниците си със сьомга през цялата седмица?

Сюзън Уейс не можеше да повярва.

— Истина ли е? Имало ли е такъв закон?

— Законите са неговият живот — отбеляза Франи.

Разбира се, каза го на шега, но Глицки изгледа Харди съчувствено. В този момент се позвъни — беше време да се появи Фло. Харди и Ейбрахам отидоха да отворят.

Моузес разказваше за пореден път — сега заради Сюзън — за това как Харди бе спасил живота му във Виетнам. Харди изпитваше неудобство и реши да омаловажи събитието.

— Хайде, хайде. Бяха го простреляли в краката, а аз се намирах на десетина метра.

— Да, ама наоколо беше доста горещо. — Моузес показа как са трещели мините и трасиращите куршуми.

— А какво трябваше да направя? Да те оставя там ли? Скочих и домъкнах окаяния му задник обратно в дупката. Стана за не повече от десет секунди.

— Обаче го улучиха и него.

— Това не се предвиждаше. Сега, двайсет години по-късно, рамото още ме наболява.

— А на моите крака им няма нищо. — Моузес се ухили.

Телефонът иззвъня. Харди смяташе да остави телефонния секретар да запише обаждането, но позна гласа на Фримън, стана и се извини на компанията.

— Съжалявам, че прекъсвам вечерята ти — каза Фримън, — но имам лоши новини. — Харди зачака. — В деня, когато са арестували Дженифър, са арестували и някаква жена на име Риа Томпсън. — Гласът му звучеше дрезгаво, гърлено. — Гаранцията й е била пет бона и днес си е тръгнала със сутеньора си.

— Много хубаво.

— Да. Риа удивително прилича на Дженифър. Сещаш ли се?

— Е, и? — Харди чакаше.

— По някакъв начин снимката на Дженифър се е оказала върху арестантската карта на Риа.

Арестантската карта беше нещо като вътрешен паспорт на седмия етаж. Надзирателите сравняваха лицата и снимките, за да се уверят, че всичко е наред. Риа и Дженифър бяха прекарали в ареста само два дни и физиономиите им не бяха познати.

— Какво говориш, Дейвид?!

— Че нашата клиентка ни е платила само до понеделник, защото не е имала намерение да остава там след това. Малката ни птичка е духнала от кафеза.

— Дженифър е избягала? От седмия етаж? Майтапиш ли се?

— Ще ми се да се майтапех, синко. Ще ми се — въздъхна Фримън.