Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pirate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vens (2008)
Допълнителна корекция
didikot (2009)

Издание:

Харолд Робинс. Пиратът

ИК „Фама“, София, 1993

Художник: Александър Петров

Редактор: Мария Коева

Художник: Александър Петров

Технически редактор: Олга Стоянова

ISBN: 954-597-011-1

История

  1. — Добавяне

ПЕТА ГЛАВА

Стюарди в униформи стояха до бюфета, за да помагат на гостите. Масата беше отрупана с храна — печено телешко, печен бут, пуйки и гигантска риба, уловена същия ден в Средиземно море. Средата на трапезата бе украсена с лед във формата на огромна риба, а върху него бе поставена кристална купа с пет килограма едрозърнест хайвер белуга.

Много от масите вече бяха заети от гладни гости, когато Каридж видя как Баидр се извинява и се оттегля към вратите на салона. Извърна се, стрелна с очи Каридж и кимна по посока на Ясфир, който все още чакаше на опашка при бюфета. После влезе в салона, без да се обръща назад.

Каридж се приближи до ливанеца.

— Мистър Ал Фей чака да се присъедините към него, когато ви е удобно.

Ясфир погледна трапезата, а после Каридж. Стомахът на дребния човечец се сви при вида на храната. Той неохотно посегна да остави чинията, която държеше.

Дик я взе от ръката му.

— Ще поръчам да ви донесат вечеря.

— Благодаря — каза Али.

Дик даде чинията на един стюард и му нареди да я занесе на мистър Ясфир в кабинета, а после се обърна.

— Бихте ли ме последвали?

Ясфир тръгна след него през салона и коридора, който водеше към каютите. По средата Дик спря пред затворена махагонова врата и почука. Отвътре се чу гласът на Баидр.

— Влезте.

Каридж отвори вратата и отстъпи встрани, за да даде възможност на Ясфир да влезе пръв. Самият той не прекрачи прага.

— Нещо друго, сър? — запита той.

— Включи уредбата си — каза Баидр. — Може да ми потрябваш по-късно.

— Да, сър — отговори Каридж. Пристигна стюард с вечерята на Ясфир. — Внеси я вътре — упъти го той. Когато стюардът излезе, той затвори вратата. Докато вървеше обратно по коридора, чу как се заключва.

— Извинявам се за неудобствата — каза Баидр. Ливанецът вече беше седнал и се хранеше.

— Няма проблеми — отвърна той между две хапки с хайвер. Едно черно зрънце се отрони от ъгълчето на устата му и той го избърса със салфетка.

Баидр отиде до малкото бюро и извади една папка от средното чекмедже. Положи я на масата до чинията на Ясфир.

— В съответствие с разговорите ми с вашите шефове — каза той — съм подготвил това досие относно инвестициите, обхващащи ценни книжа и недвижими имоти, които при умерена оценка би трябвало за десетгодишен период да носят възвръщаемост от дванайсет процента годишно. Включена е норма на растеж от шест процента и парични дивиденти в същия размер. Това означава, че в края на десетгодишния период ще получим парична възвръщаемост от повече от четирийсет процента или десет милиона лири стерлинги, а основният капитал ще се удвои.

— Много добре — каза Ясфир, докато устата му работеше с парче пилешко.

— Единственото, от което имам нужда, за да пусна плана в действие, е съгласието на шефовете ви — поясни Баидр.

Ясфир не посегна да разгърне папката. Върна пилешката кост обратно в чинията си и млясна учтиво с устни, за да покаже колко му е харесала храната.

— Мога ли да си измия ръцете? — запита той.

Баидр кимна. Заведе ливанеца до малката тоалетна точно до кабинета. Когато дребният човек се върна, Баидр седеше зад бюрото. Ливанецът остави папката да лежи на масата до празната чиния и се разположи на стола срещу бюрото. Баидр вежливо го чакаше да заговори.

— Човек предполага, Господ разполага — започна Ясфир.

Баидр мълчеше.

— Обстоятелствата налагат промяна в плановете ни — каза Ясфир. — Страхувам се, че няма да ни е възможно да осъществим инвестиционния проект.

Лицето на Баидр бе все тъй невъзмутимо. Той не продумваше.

— Фондовете ще имат друго предназначение — продължи ливанецът.

— Разбирам — рече тихо Баидр. — Ще уредя десетте милиона лири незабавно да ви бъдат възстановени.

— Няма да е необходимо — бързо отвърна Ясфир. — Не виждаме защо да не свършите тази работа за нас. При обичайната ви комисиона, естествено.

Баидр кимна безмълвно.

— Както знаете, с всеки изминал ден Израел става още по-силен. И още по-тираничен. Нашият народ все повече страда от неговото потисничество. Отправя зов за помощ към братята си. А времето е малко. Скоро ще трябва да преминем към действие или навеки ще ни затрият. — Ливанецът спря да си поеме дъх. — Постигнахме известна спогодба с Акционерното дружество за военни муниции за доставки в границите на шест милиона лири. Поради доверието си към вас се споразумяхме вие да бъдете нашият посредник, който ще уреди закупуването им. За целта сме готови да ви платим обичайната комисиона от десет процента отделно от разходите.

Баидр продължаваше да мълчи.

— От три милиона и четиристотин хиляди лири, които остават след покупката, определихме сумата от един милион лири за инвестиции в обработваема земя в Колумбия — кафеени плантации, естествено.

— Естествено — повтори Баидр. И двамата съзнаваха, че той е по-осведомен но въпроса. — Така остават два милиона и триста хиляди.

Ясфир се усмихна. Дребният човек беше доволен. Знаеше, че веднъж парите да бъдат прехвърлени по сметката на Баидр, нямаше проблеми да се осигури помощта му. Без значение колко богат беше, той винаги щеше да иска още.

— За баланса не сме планирали нищо — каза той. — Мислехме си, че може би вие ще подготвите ценните книжа, а ние ще ви дадем списък с някои банкови сметки в Швейцария и на Бахамските острови, които да бъдат кредитирани.

— Ясно — кимна Баидр.

— Вие, разбира се, ще получите десетпроцентовата си комисиона и за тази операция — бързо добави Ясфир. — Което означава, че ще вземете един милион лири само за да изперете парите чрез вашата сметка.

Баидр го погледна. В това се проявяваше слабостта на арабите. Корупцията и подкупите бяха станали почти неразделна част от търговията им. От десет милиона лири само шест щяха да бъдат използвани за благото на хората. А и дали беше благо, подлежеше на съмнение. Хората се нуждаеха от храна и образование, а не от оръжия. И съвсем сигурно не изпитваха потребност да обогатяват ръководителите си за своя сметка.

Ливанецът прие мълчанието за съгласие. Изправи се.

— Значи мога да информирам шефовете си, че вие ще се заемете с тази работа — каза той доволен.

Баидр го погледна.

— Не.

Ясфир зяпна от изненада.

— Не? — повтори той.

Баидр стана от стола си. Очите му бяха приковани в ниския човек.

— Парите ще ви бъдат върнати в понеделник сутринта, щом банките отворят — заяви той. — Ще предадете на вашите хора съжаленията ми, че не съм в състояние да им услужа. Нямам компетенцията да действам така. Убеден съм, че ще намерят други, по-квалифицирани в това отношение хора от мен.

— Казват, че човек често съжалява за прибързаните си решения — рече ливанецът.

— Казват също така — рязко се противопостави Баидр, — че честният човек живее, без да изпитва съжаления. — Той натисна копчето на сигналното устройство, вградено в дигиталния часовник върху бюрото му. Тръгна към вратата.

— Мистър Ал Фей — обади се Ясфир. Баидр се обърна към него.

— Да?

— Преди да започне зимата, ще има воина. — За първи път ливанецът заговори на арабски. — Когато тя свърши, ние ще контролираме Близкия изток. Израел повече няма да съществува, тъй като ние ще поставим света на колене. Старият ред се мени — сред народа се ражда нова сила. Ако сега се присъедините към нас, вие ще бъдете сред победителите.

Баидр не отговори.

— Пясъците на пустинята ще почервенеят от кръвта на враговете ни — добави Ясфир.

— И от нашата собствена — отвърна Баидр. — А когато тя се изчерпи, нищо няма да се е променило. Няколкостотин метра тук, няколкостотин метра там. Ние сме просто пионки в ръцете на великите сили. Русия и Америка няма да позволят на която и да е страна да спечели.

— Те ще бъдат длъжни да се вслушат в гласа ни — настоя Ясфир. — Ние контролираме доставките им на петрол. Ако ги спрем, те ще паднат на колене.

— Само до известна степен — отговори Баидр. — След това ще ни принудят ние да паднем на колене.

На вратата се почука. Баидр отключи и отвори.

— Моля, придружете мистър Ясфир обратно при гостите — нареди Баидр на Каридж. Обърна към ливанеца: — Ако има нещо, с което бихме могли да направим посещението ви по-приятно, ние сме на ваше разположение.

Ясфир го изгледа втренчено. Горчилката от разочарованието се надигаше като жлъчна течност към гърлото му. Но си наложи да се усмихне. Нещата бързо щяха да се променят, щом Баидр открие, че дъщеря му е при тях.

— Хатрак — каза той. — С ваше разрешение.

— Вървете в мир — каза официално на арабски Баидр. Затвори вратата след него, отиде до масата и взе папката. Погледа я малко и я хвърли в кошчето.

Това чисто и просто представляваше заговор да го въвлекат. Никога не са имали намерение да проучат тази папка. Сега вече беше сигурен. Но той знаеше също, че те никога няма да се откажат. Нямаше да се успокоят, докато не принизят света до своето равнище. Ако не успееха, щяха да го разрушат.

Изведнъж се почувства уморен, върна се при бюрото, седна и затвори очи. Видя благородния, искрен поглед на баща си, отправен към него, проникващ чак до същността му. Сцената се беше случила в детството му. Навярно е бил най-много десетгодишен.

Децата играеха на война, а той удряше другарчето си с дървен ятаган и крещеше високо:

— Умри, невернико, умри! В името на Мохамед, умри!

Усети как ятаганът бе изтръгнат от ръцете му и като се обърна, с изненада видя баща си. Другарчето му подсмърчаше и плачеше.

— Защо ме спря? — запита той сърдито. — Ахмад се правеше на евреин.

Баща му коленичи така, че лицата им бяха на едно и също ниво.

— Ти богохулстваше — рече той меко. — Използваше името на Мохамед, за да оправдаеш собствените си действия.

— Не е вярно — отвърна той. — Аз защитавах Пророка.

Баща му поклати глава.

— Ти забравяш, сине мой, че Пророкът, когото ти се опитваш да защитиш с проява на насилие, е познат и под името Пратеник на мира.

Това се случи преди трийсет години, а после други спомени изплуваха в паметта му.