Харолд Робинс
Пиратът (30)

ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Събуди я бръмченето на електрическата самобръсначка. Джордана се извъртя в леглото. През отворената врата към банята го видя застанал пред огледалото, с хавлия увита около стройния кръст. Познат й беше този съсредоточен вид. Бръсненето като че го поглъщаше изцяло.

Тя седна в леглото и взе цигара. Беше особен уикенд. Особен, защото имаше моменти, когато сякаш възстановяваха някогашната си близост. Но при всеки от случаите единият или другият биеше отбой или пък правеше нещо, с което разрушаваше усещането.

Този уикенд се любиха два пъти. Първият път тя провали акта, като накара Баидр да й причини болка.

— Нарани ме — помоли и още докато изричаше думите почувства как той се отдръпва от нея.

Вторият път беше предишната нощ, след като пушиха от цигарите на Джабир. Тогава тя беше готова. Хашишът я отпусна, олекна й. Искаше само да се любят красиво и просто. Искаше той да бъде както при запознанството им.

Но съвсем не стана така. Той я облада грубо и изведнъж проникна в нея. Три пъти влезе и излезе, а на четвъртия свърши. Изненадана от бързината, тя се взря в лицето му. Беше безизразно, като че ли той не изпитваше нищо. Не забеляза нито радост, нито удоволствие.

В следващия момент я остави, обърна се в леглото и заспа. Тя дълго не успя да се унесе и си мислеше за първия път, когато я бе обладал без любов и я бе накарал да почувства, че не е нищо друго освен уред за лично негова употреба и удобство. Внуши й, че така ще бъде занапред и наистина така беше до този уикенд.

След първата несполука тя се надяваше, че ще има друг опит, и то по-успешен. Но не се получи. Каквото и да бе търсил у нея в началото на уикенда, сега нямаше значение за него. Тя се чудеше дали щеше да има друг случай.

Той излезе от банята, мокър от душа, и я изгледа.

— Тази сутрин тръгваме за Лос Анжелис — каза безучастно. — Какви са плановете ти след това?

Държеше се все едно, че бяха непознати.

— Колко е хубаво, че те виждам — рече тя. — Очаквах те пак.

Той озадачено я стрелна с очи.

— Какво каза?

— Нищо. Нямам никакви планове.

— Във Франция ли се връщаш?

— А ти? — запита тя. — Няма да е лошо да видиш децата. Нямаше те цяло лято и им липсваш.

— Не мога — отговори той с нетърпящ възражение тон. — Точно сега имам доста работа. Освен това възнамерявам да прекарам известно време с тях в Бейрут през есента. Ще бъда там поне шест седмици.

— Няколко дни означават много за тях.

Той се раздразни.

— Казах, че нямам време. — Отиде до гардероба и извади една риза. — Може би незабавно трябва да потегля за Япония.

— Никога не съм била в Япония. Казват, че е интересно.

Той закопчаваше ризата си.

— Токио е лудница — отвърна незаангажиращо. — Движението е ужасно и навсякъде е така претъпкано, че не се диша.

Тя се предаде. Не я искаше със себе си. Там тя не му трябваше.

— Мисля да остана няколко дни в Лос Анжелис. Ще се срещна с приятели, а може да отида до Сан Франциско да посетя семейството ми.

Той обу панталона си.

— Не е лоша идея. Но направи така, че да се върнеш във Франция до началото на следващата седмица. Не желая момчетата да остават твърде дълго сами.

— Ще го уредя. — С четирима слуги, двама бодигардове и гувернантката децата съвсем не бяха сами.

Телефонът звънна и той го вдигна. Заслуша се известно време, след това кимна доволен.

— Добре, Дик — заяви. — Обади се на самолета и кажи, че тръгваме веднага щом стигнем до летището на Лос Анжелис.

Затвори.

— Тръгваме за Токио веднага. Ако искаш, можеш да използваш бунгалото ми.

— Няма да е лошо.

— Юсеф е в хотела заедно с Винсънт. Ако имаш нужда от нещо, обади му се.

— Благодаря.

Той обу обувките си и се упъти към вратата.

— След колко време мислиш, че ще си готова да тръгнеш?

— Скоро.

Той кимна и излезе.

За малко тя остана неподвижна. После изгаси цигарата и стана от леглото. Изправи се пред огледалото, съблече нощницата, захвърли я на пода и погледна голото си тяло.

Физически си беше същата. Може би гърдите й бяха малко по-големи след раждането на децата, но бяха останали твърди и тялото й имаше мускулатурата от младите й години. Трябваше да е доволна. Но не беше. Богатството и удобствата, които то носеше, не бяха достатъчно. В живота бе нужно нещо повече, отколкото просто да стои и да чака да бъде използвана.

Телефонът в стаята на Юсеф зазвъня. Той не мръдна, надявайки се, че ще спре. Беше изтощен. Миналата вечер младият американец, когото бе срещнал в бар „По“ направо го съсипа. Оказа се ненаситен. Накрая Юсеф едва се движеше. Даде му петдесет долара и го отпрати.

Мъжът бе погледнал към петдесетдоларовата банкнота, после отново към него.

— Искаш ли пак да ти се обадя?

— Няма да съм тук. Сутринта заминавам.

— Бих искал да те видя.

Юсеф разбра какво точно искаше да види. Още една петдесетдоларова банкнота.

— Ще ти се обадя, когато дойда пак.

— Аз нямам телефон, но можеш да оставиш съобщение за мен при бармана.

— Окей — каза Юсеф.

Мъжът си тръгна, а Юсеф потъна в мъртвешки сън. Сега проклинаше телефона, който не спираше да звъни. Ако Баидр беше в града, щеше да скочи и да отговори, но снощи той бе заминал за Япония.

Апаратът в спалнята престана да звъни, но задрънча този във всекидневната. Юсеф захлупи една възглавница върху главата си и се опита отново да заспи, но след малко зазвъня пак в спалнята.

Проклинайки, Юсеф вдигна слушалката.

— Ало — изръмжа дрезгаво. Някой изрече на френски, но с много силен арабски акцент.

— Мосю Зиад?

Юсеф машинално отвърна на арабски.

— Да?

Гласът премина на родния им език.

— Не сме се срещали лично, но сме говорили по телефона. И двамата присъствахме на партито на яхтата на Ал Фей, вечерта на рождения ден на мадам Ал Фей. Името ми е Али Ясфир.

— Аблан ва салан — каза Юсеф, вече напълно разбуден. Беше чувал за Али Ясфир.

— Алан фик — откликна официално Ясфир.

— С какво мога да ви услужа? — запита Юсеф вежливо.

— Ако кажете някакъв час, бих искал да се видим във връзка с важни въпроси от общ интерес.

— Къде сте?

— Тук, в Лос Анжелис. Вероятно бихме могли да обядваме заедно?

— Добре. Къде бихте желали да се срещнем?

— Където и да е. Където ви е удобно.

— Един часа. Зала „Поло“, тук в хотела.

Затвори телефона. Знаеше резултатите от последната среща на Баидр с Ясфир. Освен това беше убеден, че Ясфир знаеше, че той знае. Щом Ясфир търси контакт с него, сигурно се готви нещо голямо. Обикновено Ясфир не играеше на дребно.

Отново посегна към телефона.

— Добро утро, мистър Зиад — поздрави бодро телефонистът.

— Бихте ли ме свързали със стаята на мистър Винсънт? — Нямаше начин да бъде на два обяда едновременно. Винсънт щеше да почака.

Според арабския обичай стигна се до същината чак когато поднесоха кафето.

— Разбрах, че вашата компания започва да внася много неща в Съединените щати.

Юсеф кимна.

— Вярно е. Изумително е да открие човек колко различни стоки произвеждаме в Близкия изток, които американците купуват.

— Разбрах също, че на вас се пада отговорността да откриете малките фабрики в Близкия изток, чиято продукция смятате да изнасяте за Америка.

Юсеф кимна.

— Аз също представям някои производители, които желаят да продават продукцията си в Съединените щати. В момента работим с партньори от Европа, но имаме много проблеми с тях.

Юсеф млъкна. Той познаваше проблемите. Много доставки биваха залавяни от Федералното бюро по наркотиците. В Близкия изток се носеха слухове, че някои важни личности били разочаровани от поведението на Ясфир.

— Имам сведения, че развивате голяма част от дейността си в Южна Америка — каза той.

— Вярно е — Ясфир кимна. — Но това влиза в експанзионистичната ни програма. Както винаги търсенето на другите ни продукти е много високо.

— Бих желал да ви услужа — каза меко Юсеф. — Мистър Ал Фей обаче вече е определил политиката ни и се съмнявам дали би променил мнението си след моя съвет.

— Сигурен съм, че мистър Ал Фей не се занимава с подробности за всеки продукт, който внасяте. Предполагам, че за това се осланя на вашите повече от способни ръце.

Вярно беше. Нямаше нужда Баидр да е в течение. Дреболии на стойност хиляди долари се пренасяха и без знанието му какви точно са.

— Ако намерим начин да работим заедно, можем да сключим една много доходна сделка. — Али Ясфир се усмихна. — Наясно сте какви суми носи нашата стока. Понякога милион долара за доставка, която не заема повече място от кашон с кукли от Египет. Ще се радвате на десетпроцентно възнаграждение за услугите си. И няма никакъв риск.

Ясфир го погледна. Това бяха много нари. С неохота поклати глава. Мразеше да пропуска нещо.

Независимо от твърденията на Ясфир, беше много рисковано. Все някога информация щеше да изтече. И тогава всичко щеше да отиде по дяволите.

— Съжалявам — каза. — Тъкмо сега нямаме възможност. Операцията ни едва започва. Вероятно по-нататък, ако се разраснем и сме по-подготвени.

Али Ясфир кимна. Беше доволен. Рано или късно Юсеф щеше да се съгласи. Просто беше въпрос на завишаване на сумата, докато се стигне до такава, която не би отказал.

— Помислете си. Ще поговорим отново, когато се върнете в Париж.

— Добре — каза Юсеф. — Дотогава вероятно положението ще се промени.

Али Ясфир вдигна чашката си с кафе.

— Мистър Ал Фей пътува за Япония, нали? Юсеф кимна. Не си представяше, че толкова отблизо следят стъпките на Баидр.

— Преговорите му с японците са много енергични — отбеляза Ясфир.

— Почти нищо не знам за тях — бързо каза Юсеф.

Ясфир се усмихна.

— Още по-важна от дребния бизнес, за който стана дума, би била връзката с него. Ние високо го ценим.

— Както всеки — добави Юсеф.

— И все пак смятаме, че той би могъл да упражни повече влияние за нашата кауза — продължи Ясфир. — Ако беше по-настъпателен, би имал по-голямо въздействие върху онези, които като него разсъждават по-консервативно.

Юсеф не отговори. Ясфир беше прав. Това беше много по-важно от пренасянето на наркотици.

— Ако намерите начин да го приобщите към нашата кауза — добави Ясфир, — ще прекарате остатъка от дните си в разкош и Аллах ще ви благослови за помощта, която оказвате на потиснатия народ.

— Мистър Ал Фей не е личност, на която лесно може да се влияе.

— Но е човек — отговори Ясфир. — Ще се намери способ. Рано или късно.

Юсеф направи знак за сметката и я подписа. На излизане от ресторанта налетяха на Джордана.

— Мислех, че ще обядваш с мистър Винсънт — рече тя. — Имах намерение да се отбия при вас, за да му кажа, че ще се радвам, ако дойде на партито довечера.

— Аз ще му кажа — заяви Юсеф. — Вероятно ще отидем заедно.

Тя забеляза Али Ясфир, застанал недалеч от тях. Той се поклони.

— Мадам Ал Фей — каза той. — Радвам се да ви видя отново.

Юсеф забеляза озадачения израз на лицето й.

— Спомняте си мистър Ясфир — поясни бързо. — Той беше на партито за рождения ви ден на яхтата.

— Разбира се — отговори тя. — Как сте, мистър Ясфир?

Той отново се поклони.

— Добре съм, а вие сте още по-красива, отколкото ви помня. Но трябва да ви се извиня. Вече закъснявам за една среща.

Тя го проследи с очи, докато той прекосяваше фоайето, после от ново се обърна към Юсеф.

— Надявам се, че Баидр си няма работа с този човек — каза.

Юсеф се изненада. За пръв път я чуваше да споменава нещо за бизнес-партньорите на Баидр.

— Не смятам — отговори той. Но любопитството му надделя. — Защо мислите така?

Като че ли було се спусна над очите й.

— Не знам — отговори. — Може и да е женска интуиция. Но в него усещам нещо опасно.