Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pirate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vens (2008)
Допълнителна корекция
didikot (2009)

Издание:

Харолд Робинс. Пиратът

ИК „Фама“, София, 1993

Художник: Александър Петров

Редактор: Мария Коева

Художник: Александър Петров

Технически редактор: Олга Стоянова

ISBN: 954-597-011-1

История

  1. — Добавяне

ОСМА ГЛАВА

Въпреки студа лицето на Юсеф се покри с пот, докато той изкачваше стъпалата към вилата, мъкнейки тежкия куфар. Джабир отвори вратата.

— Ахлан — каза той.

— Ахлан фик — откликна Юсеф, като премина прага и положи куфара. Изправи се. — Би ли го доставил някъде, докато си тръгна? — запита.

— С удоволствие, сър — отговори Джабир. — Господарят ви чака в библиотеката. Ако обичате да ме последвате.

Юсеф свали палтото си и го подаде на Джабир, след това го сподири през голямото антре до двоична тежка дървена врата. Джабир почука леко.

— Влез — извика Баидр.

Джабир отвори вратата и я задържа, докато мина Юсеф, после тихо я затвори след него. Юсеф огледа библиотеката. Беше голяма старовремска стая с лавици за книги от пода до тавана. Баидр седеше зад бюро, с гръб към широките френски прозорци, които водеха към градината. Красива лампа с абажур върху бюрото хвърляше единствената светлина в стаята, но лицето му оставаше в сянка. Не стана, когато Юсеф тръгна към него.

— Вилата е красива — каза Юсеф. — Всъщност не съм очаквал нещо по-лошо.

— Удобна е.

— Трябваше да ме предупредиш за пътя насам.

— Юсеф се усмихна. — На места е заледен. Особено на завоите в подножието на планината.

— Не съм се сетил — отвърна вежливо Баидр.

— Забравих, че през нощта понякога пътят се заледява. Трябваше да изпратя някой шофьор.

— Няма значение. Справих се. — Седна на стола срещу бюрото. — Жалко, че не можа да дойдеш в хотела тази вечер. Момичето много се разочарова.

— Дрънкулката не я ли разтуши?

— Купих й златен часовник „Пиаже“. Той помогна.

Баидр го погледна. Не беше показал богато въображение. Но от друга страна какво да купиш на момиче в Швейцария освен часовник? Забеляза потта по лицето на Юсеф.

— Искаш ли кафе? Или пък нещо студено, шампанско?

— Няма ли друго? — Юсеф се засмя малко преждевременно.

Баидр дръпна кордата на звънеца зад гърба си. Джабир отвори вратата.

— Бутилка шампанско за мистър Зиад.

— Дик каза ли ти как се разбрахме с Майкъл Винсънт? — запита Юсеф, след като Джабир излезе за виното.

— Да. Как го убеди да се откаже от нас така лесно?

— Не беше толкова лесно. Но най-накрая го накарах да разбере, че няма да му се отрази добре, ако работата стигне до съд. Че ще му вържем ръцете за години наред и евентуално това би му коствало всичко, което досега е получил легално. После му обещах, че ще се опитаме да го наредим в другия филм и че ако правим нещо в бъдеще, непременно ще се обърнем към него.

— Отлична работа си го свършил — отбеляза Баидр.

Джабир се върна в стаята с бутилка „Дом Периньон“ в кофичка с лед и две чаши върху сребърен поднос.

— Радвам се, че си доволен — каза Юсеф, наблюдавайки как Джабир опитно отваря бутилката и налива на двамата. Слугата отново излезе от стаята и Юсеф вдигна чаша. Погледна Баидр. — Ти няма ли да пиеш?

Баидр поклати глава.

— Утре ще ставам рано. Обещах на момчетата да отида сутринта на ски с тях.

— Тогава наздраве — рече Юсеф. Изпразни чашата на един дъх и отново я напълни. — Нямах представа, че съм толкова жаден.

Втората чаша изпи по-бавно. Облегна се на стола, чувствайки се по-спокоен. Следващите думи на Баидр сложиха край на това спокойствие.

— Разкажи ми за „Арабски кукли“ — нареди. Юсеф усети как потта отново ороси челото му.

— Какво има за казване. Добри клиенти. Отделно от това много малко знам за тях.

Баидр го изгледа втренчено.

— Не ти прилича. Обикновено знаеш всичко за хората, с които имаме бизнес. Това винаги е било едно от задължителните ни правила.

— Не са особено значителни клиенти. Не виждам причини да се занимаваме с тях. Доставките им са малки, но плащат високо.

— Премии — каза Баидр. — Това не беше ли достатъчно да те накара да полюбопитстваш?

— Не, занимавах се е други по-важни дела.

— Не ти ли се стори странно, че се свързаха в Париж с теб вместо с бюрото ни в Бейрут? Във всеки случай това би било по-нормално за бизнес от такъв мащаб.

— Сметнах го просто за стечение на обстоятелствата — каза бързо Юсеф. — Срещнах онзи американец в бара на „Джордж V“ и той ми разправи за проблемите, които имал, за да уреди вноса на кукли в Съединените щати и аз му препоръчах да се свърже с представителството ни в Бейрут. Обясних, че така можем да му помогнем.

— Според представителството в Бейрут те са действали с договор за доставки, изпратен от теб. Не са контактували с никого от компанията.

Юсеф усети потта под мишниците си.

— Възможно е. Сигурно съм оставил инструкции за изпълнение на секретарката ми. Както ти споменах, не сметнах, че е достатъчно важно, за да се заема лично с въпроса.

— Лъжеш — каза тихо Баидр. Юсеф се изуми.

— Какво? Какво? — запелтечи, като че ли не беше разбрал.

— Казах: лъжеш — повтори Баидр. — Вече знам всичко за компанията. Постави ни в положение да внасяме наркотици в Съединените щати. По тази причина е възможно да загубим всичко, за което сме работили през всичките тези години. Сега искам да ми кажеш истината.

Баидр го наблюдаваше как посяга за цигара и я нали с треперещи пръсти.

— Кажи ми — рече меко, — колко ти плати Ясфир за тези пратки?

Юсеф се разпадна пред очите му. Сега вече и гласът му трепереше както пръстите.

— Той ме принуди, господарю! — извика. — Насила. Направих го само за да те защитя.

— Да ме защитиш ли? — запита Баидр с леден глас.

— Имаше един снимки, господарю. Заплашваше, че ще ги публикува.

— Кой ще повярва на снимки? Още повече ако идват от такъв източник? Защо веднага не дойде при мен?

— Не исках да те наранявам, господарю. Бяха снимки на жена ти. — Очите на Юсеф се изпълниха с истински сълзи.

— Носиш ли ги?

— Да, господарю. — Гласът на Юсеф беше приглушен. — Те са в един куфар, който оставих в антрето. Надянах се, че няма да се стигне дотам.

— Донеси ги — нареди спокойно Баидр.

Юсеф почти изтича от стаята и след малко се върна с куфара. Баидр тихо наблюдаваше, докато той го отваряше и вадеше портативно видео и американски телевизор с малък екран. Сръчно съедини двата уреда. Огледа стаята за контакт. Имаше един отстрани на бюрото. Включи шнура и постави касетата във видеото.

Поколеба се, гледайки Баидр:

— Все още смятам, че не бива да се подлагаш на това, господарю.

Гласът на Баидр беше почти свиреп.

— Пусни я!

Юсеф натисна копчето и екранът се изпълни с ярка светлина. Чу се щум от пренавиваща се лента. След малко първите неясни образи се откроиха в цвят. Юсеф настрои телевизора и изведнъж снимките се появиха във фокус.

Джордана и един мъж лежаха по гръб на легло и очевидно ги заснемаше камера отвисоко. Двамата бяха голи и си предаваха една цигара, докато явно наблюдаваха нещо на екран. За миг сцената потъна в мрак и от говорителя се чуха гласовете им. Джордана се наведе над мъжа. „Просто прекрасно“ — каза мъжът, гледайки я как се смъква надолу.

Баидр не продума, докато свърши касетата и екранът потъмня. После протегна ръка през бюрото и изключи. Изразът му беше неразгадаем.

— Виждал съм този мъж и преди. Кой е той?

— Един американски актьор — отговори Юсеф. — Рик Съливан. Истинското му име е Израел Соломон.

— Евреин?

Юсеф кимна.

— Допълнителна причина да не искам тези снимки да излязат наяве.

Изразът на Баидр все още не се променяше.

— Къде е станало това?

— На парти в дома на актьора в Калифорния, след като ти замина за Токио.

— Ясфир беше ли на партито?

— Не.

— А ти?

— Да. Придружавах Майкъл Винсънт и жена ти. Но си тръгнах по-рано, тъй като имах главоболие.

— Как се е сдобил Ясфир с тази касета?

— Не знам. Не ми каза.

— Има ли копия?

Юсеф пое дълбоко въздух. Ако Баидр повярваше на следващото му твърдение, можеше да се спаси.

— Каза, че имало и други, които щял да разпространи, ако нещо се случи с пратките.

— А защо ти остави тази?

Юсеф се поколеба.

— Не знам.

— Не ти ли предложи да ми я покажеш, ако има някакви проблеми?

— Не, господарю, вярвай ми — рече искрено Юсеф. — Само мисълта, че си повярвал как уж съм те предал, ме принуди да ти разкрия това. — Падна на колене пред Баидр, хвана ръката му и я целуна. — Заклевам се в живота на баща си, по-скоро бих умрял, отколкото да те предам. — Разплака се.

Баидр сведе поглед към него. Когато заговори, гласът му беше рязък.

— Стегни се, човече. Не плачи като жена. Юсеф се изправи, а сълзите се стичаха по бузите му.

— Трябва да чуя думи на прошка от устата ти, господарю — извика.

— Прощавам ти — каза тежко Баидр. Стана на крака и посочи към вратата. — Там има мивка. Измий лицето си. Не е редно да се появяваш в този вид пред слугите.

— Благодаря ти, господарю — страстно изрече Юсеф. Отново грабна ръката на Баидр и я целуна. — Светлината пак озари живота ми, след като падна товарът от душата ми.

Баидр го гледаше как влиза в банята и затваря вратата след себе си. Не вярваше нито дума от твърденията на Юсеф. Той бе определил присъдата със собствения си разказ. Никой освен самия него не е могъл да вземе касетата. Нямаше начин тя да попадне у Ясфир, щом не е бил на партито. Прекоси стаята тихо и отвори вратата.

Джабир седеше на пейка в коридора. Скочи на крака, когато видя Баидр. Баидр се приближи до него.

— Да, господарю?

Баидр заговори спокойно.

— Тази камилска фъшкия сериозно опетни името ни.

Погледът на Джабир се вледени, кожата се опъна на скулите му. Мълчеше.

— На миля надолу по пътя има един завой около планината, където скалата се спуска в стръмнина дълбока почти двеста метра. Много лошо, че колата му ще се хлъзне по заледения път.

Джабир кимна. Гласът му прозвуча като дълбоко ръмжене в гърлото му.

— Ще бъде истинска трагедия, господарю.

Баидр се върна в библиотеката. След малко през затворения прозорец чу, че се пали мотор на кола. Обърна се и през пердето успя да види как ланд ровъра на Джабир изчезва по улицата. Върна се при бюрото и седна уморен.

Не след дълго Юсеф се върна от банята. Изглеждаше почти окопитен. Дори тонът на гласа му показваше, че самонадеяността му се е възвърнала.

— Какво ще правим с това, шефе?

— Трябва ми време да помисля, преди да взема някакво решение. Тази вечер нищо не можем да свършим.

— И аз така смятам — каза колебливо Юсеф.

— Би трябвало да опитаме да си починем. По-добре се прибери в хотела.

Юсеф погледна видеокасетофона.

— Искаш ли взема касетата и да я пазя?

— Не. Остави я при мен. — Изправи се. — Ще те изпратя. Всички слуги си легнаха.

Едва когато мощният ланд ровър със загасени светлини изскочи изневиделица, неумолимо избутвайки малкия нает опел към пропастта, Юсеф се обърна като обезумял и видя Джабир, приведен мрачно над волана. Спомни си единственото нещо, което не биваше да забравя. Мисълта премина през ума му точно в същия миг, когато колата му проби неустойчивата мантинела, която служеше за ограждение на края на скалата, и излетя във въздуха. Не чу вика от страх, който изскочи от гърлото му, докато летеше надолу към забравата, но мисълта изгаряше мозъка му.

Джабир никога не си лягаше, докато Баидр беше буден.