Харолд Робинс
Пиратът (43)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Когато се качи на самолета, Джордана се изненада, виждайки, че Лайла и двама млади мъже също са там. Младите мъже, облечени в зле ушити костюми с издути джобове, каквито обикновено носят чиновниците от Близкия изток при пътуване в чужбина, се изправиха вежливо.

— Не знаех, че и вие ще летите с нас — каза Джордана.

Гласът на Лайла беше необичайно предизвикателен. Говореше на арабски.

— Защо, имаш ли нещо против?

Джордана се озадачи. Лайла винаги говореше с нея на английски или френски. Вероятно сега постъпваше по иначе, понеже приятелите й не знаеха тези езици така добре като нея. Постара се да не мисли за това и отвърна на арабски.

— Съвсем не. Радвам се, че си с нас. Само се изненадах. Баща ти не ме предупреди.

— Вероятно е забравил — рече Лайла.

Не е забравил, помисли си Джордана. Не беше го виждала от сутринта, когато й съобщи, че трябва да тръгват. По-късно замина за Женева и само спря в къщата, за да се сбогува с момчетата.

— Имал е други грижи — продължи тя, все още на арабски. Обърна се многозначително към двамата млади мъже.

Лайла разбра намека и ги представи.

— Мадам Ал Фей, втората жена на баща ми, това са Фуад Азис и Рамадан Сидки. Идват с мен за уикенда у дома.

— Ахлан — каза Джордана.

— Ахлан фик — отговориха те стеснително и се поклониха непохватно.

Тъкмо в този момент двете деца, гувернантката им шотландка и личната й прислужница се изкачиха по стълбичката и влязоха в самолета. Когато видяха сестра си, момчетата нададоха радостни възгласи.

— Лайла! Лайла! — завикаха и се затичаха към нея.

Тя беше почти хладна, макар че при първата им среща се бе показала много радостна и прекара двата дни почти само в игри с тях, преди да тръгнат от Гщаат.

Джордана реши, че не й се занимава с тях заради приятелите.

— Седнете, деца — каза им тя. — И не забравяйте да затегнете коланите си. Излитаме след няколко минути.

— Може ли да седнем до Лайла? — понита Шамир. — Може ли?

Тя хвърли поглед към Лайла.

— Ако сестра ви няма нищо против.

— Нямам — отговори Лайла. На Джордана отново й направи впечатление неприязнения й тон.

— Добре, но се дръжте прилично.

— Мамо — запита Мохамед, — защо говорим на арабски?

Джордана се усмихна.

— Вероятно защото приятелите на сестра ви не владеят така добре английски като нас. Така е учтиво, щом хората не разбират какво си говорим.

— Ние говорим английски, мадам — каза с чист британски акцент мъжът на име Рамадан.

— Чудесно — отговори тя. Извърна очи към Лайла, чието лице беше безизразно. — Тогава се извинявам за недоразумението. Стюардът Раул влезе в кабината.

— Капитан Хаят иска да знае дали сте готови за излитане, мадам?

— Ще бъдем, когато всички заемат местата си — каза тя и тръгна към задната седалка близо до кръглата маса, където обикновено сядаше Баидр.

Настъпи кратка суетня, докато момчетата закрепваха коланите си и останалите се настаняваха. Раул и стюардесата — хубавичка американка на име Маргарет — бързо обходиха кабината и провериха коланите на всички. Раул кимна на Джордана, после отиде в предната част. След малко големият самолет се придвижи по пистата.

След като се издигнаха и надписът „затегни коланите“ изчезна, Джордана се изправи. Направи знак на Раул, който се приближи.

— Би ли приготвил леглото в кабината на мистър Ал Фей. Искам да легна и да си почина.

— Да, мадам. — Веднага направи знак на стюардесата и я изпрати да изпълни молбата.

Момчетата се катереха върху Лайла, която изглеждаше нервна и сякаш едва ги понасяше.

— Не пречете на сестра си — направи им рязка забележка Джордана. — Може да е уморена.

Децата послушно се върнаха по местата си.

— Не се чувствам много добре — обясни Джордана. — Ще отида да си полегна.

Лайла кимна, но не отговори. Проследи с очи Джордана, която тръгна към задната част на самолета и влезе в кабината. Наистина не разбираше какво баща й е харесал у нея. На дневна светлина не беше така хубава, както първо й се бе сторило. Без грим лицето й изглеждаше уморено, с тъмни кръгове под очите, а косата й беше твърда и не толкова руса, както й се беше видяло. По-добре, че отива да легне. Това улесняваше нещата.

През пътеката хвърли поглед към Фуад и Рамадан. Фуад сведе очи към часовника си, сетне отново ги отправи към нея.

— След половин час — обяви той.

Тя кимна и се облегна. Затвори очи. Още половин час чакане беше нищо в сравнение с цялото време, нужно за подготовката.

На Джордана й се стори, че току-що е затворила очи, когато в съня си чу, че плаче дете. Размърда се неспокойно с надеждата, че то ще млъкне. Но звуците не спираха и постепенно в съзнанието й се загнезди мисълта, че плаче някое от нейните деца. Седна в леглото и се заслуша.

Беше Шамир. Но не беше обичайният му плач или хленч. В гласа му имаше някаква особена нотка. На страх.

Тя бързо стана от леглото и оправи роклята си. Отвори вратата, излезе от кабината и тръгна по тясното коридорче към предния салон. На вратата се спря като закована. Умът й не можа да побере онова, което видя. Трябва да е някакъв кошмар, помисли си като обезумяла. Съвсем сигурно.

Скупчени зад кухнята, в малкото пространство, което Каридж използваше за офис, когато пътуваше, бяха децата, гувернантката им, прислужницата й и екипажът — Раул и Маргарет. Раул се държеше с една ръка за преградата, за да пази равновесие, кръв се стичаше по лицето му от рана на бузата. Пред тях бяха застанали Лайла и двамата и приятели.

Но Лайла беше такава, каквато Джордана никога не я беше виждала. В ръката си държеше тежък автомат, от колана на джинсите й висяха две гранати. Двамата мъже бяха дори още по-тежко въоръжени. Освен гранатите, които също висяха на коланите им, те имаха автоматични скорострелни оръжия.

Шамир пръв я забеляза.

— Мамо! Мамо! — извика той, отскубвайки се от прегръдката на гувернантката и втурвайки се към нея.

Лайла посегна да го хване, но той се оказа по-бърз. Джордана се наведе напред и детето скочи в прегръдките й. Бузките му бяха мокри от сълзи.

— Удариха Раул и му потече кръв! — извика той.

— Стига, всичко е наред — каза тя успокоително и го притисна.

Лайла посочи с пистолета.

— Хайде при другите.

Джордана я зяпна.

— Ти да не си полудяла? — извика тя гневно.

— Не чу ли? — отвърна Лайла. — Хайде при другите!

Вместо това Джордана се обърна и тръгна обратно по коридора към кабината. Лайла се движеше така безшумно, та Джордана не разбра, че е зад нея, докато внезапният удар на пушката не я просна на пода на тясното коридорче. При падането изпусна детето от ръцете си.

Момчето веднага се разплака. Хвърли се към сестра си.

— Няма да удряш майка ми, лошо момиче такова!

С пълно безразличие Лайла повали и него с един шамар. Детето се свлече до майка си, която го прегърна.

Мохамед се разрева от далечния край на салона. Отскубна се от гувернантката, изтича и коленичи до майка си. Джордана го прегърна с другата си ръка.

— Тези деца са твои братя — каза тя, не обръщайки внимание на парещата болка в кръста, докато се опитваше да седне. Вдигна очи към Лайла. — Ще отговаряш пред Бога за греховете си.

— Млък! — Устните на Лайла се свиха така, че гласът й излезе като ръмжене. — Те не са мои братя. Те са деца на една американска курва!

— В Корана е написано, че бащата свързва братята и сестрите — възрази Джордана.

— Не ми цитирай Свещената книга, кучко! — изсъска Лайла. — Свързани са истинските братя и сестри, а не онези, които си успяла да убедиш баща ми, че са негови. Мама ми разказа всичко.

— Все пак вършиш предателство спрямо баща си — допълни Джордана.

Лайла се изсмя.

— Баща ми предаде верността, която чувствах към него. Той предаде собствения си народ и се превърна в съучастник и оръдие в ръцете на евреите и империалистите.

Колко е странно, мислеше си Джордана, че не изпитва страх за себе си, а само за децата.

— Всичко ще се уреди — шепнеше им. — Не плачете повече.

— Станете! — изрева Лайла.

Джордана се изправи с мъка поради пронизващата болка. С автомата Лайла им направи знак да тръгнат напред. Държейки Шамир с една ръка и Мохамед с другата, тя мъчително се придвижи през салона.

— Предай децата на гувернантката — изкомандва Лайла.

Джордана я погледна.

— Прави каквото ти казвам! Бързо! Или сега и на тях ще им пусна кръвчица!

Безмълвно Джордана предаде децата на бавачката им. Те впериха в нея уплашени очи. Потупа ги по раменете успокояващо.

— Не се бойте. Всичко ще се оправи.

За малко да изстене от болка, усещайки мушването на дулото на пушката в кръста си. Когато се обърна, забеляза особен израз на наслада в очите на Лайла. Сви устни. Нямате да я дари с удоволствието да я чуе как стене.

— Ти иди напред в пилотската кабина с Рамадан — сръчка я Лайла.

Младият мъж я накара да върви пред него. Когато отвори вратата на пилотската кабина, той силно я блъсна. Тя се препъна и падна на колене, а той скочи в малкото пространство зад нея.

Капитан Хаят, вторият пилот Боб и бордният инженер Джордж се обърнаха изненадани. Джордж се пресегна над главата си, за да потърси нещо, което да му послужи за оръжие.

С неочаквана бързина Рамадан го удари отстрани по лицето с приклада и го събори от седалката. Кръв рукна от счупения му нос.

— Да не сте посмели да се опитате да извършите някоя глупост — каза с британския си акцент, — или ще избия всички в самолета.

Анди Хаят вдигна очи към него, а после към бордния инженер.

— Добре ли си, Джордж?

Джордж кимна, притискайки носа си с кърпичка. Джордана се изправи на крака.

— Къде е комплектът за първа помощ?

— В шкафчето над седалката на Джордж.

Тя свали металната кутия и я отвори. Бързо свали опаковката на няколко пакетчета с марля и ги подаде на Джордж. Хвърли поглед към капитана.

— Раул е с разрязана буза. — Тръгна да се връща към салона.

— Почакай! — Рамадан й препречи пътя. — Още не си свършила тук. — Обърна се към капитана. — Ние сме трима на борда и сме въоръжени с автомати и гранати. Така че поемаме ръководството на самолета, разбирате ли?

Хаят попита озадачено:

— Как трима?

— Лайла е с тях — му отговори Джордана.

— Лайла? — Хаят подсвирна. — Ей, проклет да съм. Това вече е върхът. Да те отвлече дъщерята на шефа ти.

— След като вече разбрахте какво е положението, ще следвате моите инструкции така, както аз ви ги давам — каза Рамадан.

Хаят погледна Джордана. Тя кимна. Той се обърна към младия мъж.

— Добре — отвърна.

— Първо, ще съобщите в Бейрут, че има промяна в полета и ще поискате въздушен коридор от Ливан до Дамаск.

Хаят си записа нещо в бележника до себе си.

— Ясно.

— Когато навлезем във въздушното пространство на Сирия, ще им кажеш, че има нова промяна в плановете и ще поискаш коридор над Иран до Техеран.

Хаят го стрелна с очи.

— Нямам достатъчно гориво, за да стигна до Техеран.

— Не се безпокой — каза поверително Рамадан. — Няма да стигнем дотам.

— Тогава къде отиваме? — запита капитанът. Рамадан извади някакво листче от джоба на сакото си. Подаде го на пилота.

— Ето къде отиваме.

Капитанът го погледна и му го върна.

— Вие сте луди — заключи той. — Там няма място, където да кацне самолет с тези размери. Само планини са.

— Има място — увери го Рамадан. — Ще ти го покажа, когато наближим.

— Има ли съоръжения за сляпо кацане? — попита Хаят.

— Не — отговори Рамадан. Засмя се нервно. — Говори се, че си един от най-добрите пилоти. Естествено, че Ал Фей не взема друго, освен най-доброто. За теб няма да е трудно, ще имаш видимост и ще можеш да кацнеш.

— Да се надяваме, че си прав — измърмори Хаят. Посегна към копчето на радиото. — По-хубаво да се обадим в Бейрут.

— Чакай малко! — Рамадан грабна другия чифт слушалки от масата на бордния инженер и притисна едната до ухото си, без да вдига пръст от спусъка на оръжието, което стискаше под мишница. — Сега вече можеш да се обадиш. И помни, нито дума за отвличане или ще те убия както си седиш. Не искаме никой да знае. Засега.

Хаят мрачно го погледна и кимна.

— Сега мога ли да се върна и да помогна на Раул? — запита Джордана.

— Разбира се. — Рамадан сякаш се отпусна. — И като отидеш там, им предай, че държа всичко тук под контрол.