Харолд Робинс
Пиратът (17)

ПЪРВА ГЛАВА

Юсеф влезе в ресторанта край плажа през вратата откъм пътя. Изглеждаше не на място, облечен в тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка, пробивайки си път покрай полуголите мъже и жени на брега. Примигна, когато отново излезе на ярката слънчева светлина. Обходи масите с бърз поглед. След миг го зърна, седнал близо до покритото с палмови листа плажно барче. Разговаряше задушевно с хубав чернокож младеж.

Когато сянката на Юсеф падна върху него, Жак вдигна очи.

— Юсеф, каква приятна изненада. Не те очаквахме — рече той на френски, ставайки на крака.

Юсеф не отговори на усмивката му.

— Виждам — отговори студено. — Кажи на приятелчето си да се измита.

Жак се навъси.

— Какво право имаш…

Юсеф не го остави да довърши.

— Мой си, курво такава! — изръмжа той. — Сега му кажи да изчезне или отново ще те захвърля в парижките бордеи, където те и намерих! Нали преспиваше със случайни туристи за по десет франка!

Чернокожият се изправи, сви ръце в юмруци и мускулите на раменете му се изопнаха.

— Искаш ли да те отърва от него, Жак?

Юсеф гледаше Жак. След малко Жак сведе клепачи.

— По-добре си върви, Джерард. — Не погледна към черния.

Джерард присви устни презрително.

— Пачавра! — каза рязко на Жак и им обърна гръб. Седна на пясъка на няколко крачки и покри очи с едната си ръка, като че ли не им обръщаше внимание.

Келнерът се приближи, щом Юсеф се разположи на стола, който черният току-що бе освободил.

— Мосю?

— Кола с много лед. — Обърна се към Жак, който тъкмо сядаше. — Къде е тя?

Жак не го погледна.

— Откъде, по дяволите, да знам? — отвърна намусено. — Вече почти два часа я чакам тук.

— Длъжен си да знаеш! — изръмжа Юсеф. — За какво, по дяволите, си мислиш, че ти плащам толкова пари? Да се ебеш с малки негърчета на плажа ли?

Келнерът постави кока колата на масата и си тръгна. Юсеф я взе и жадно отпи.

— С нея ли беше снощи? — запита.

— Да.

— А снимките? Направи ли ги?

— Как да ги направя? — на свой ред запита Жак. — Тя изобщо не дойде до апартамента ми. Остави ме в дискотеката в три и ми определи среща на плажа днес по обяд.

— Цялата нощ ли беше с черния?

— А какво да правя? — отбранително отвърна Жак. — Да се пазя за нея ли?

Юсеф бръкна във вътрешния, джоб на сакото си и извади новата си златна табакера. Отвори я бавно и внимателно издърпа цигара. Потупа цигарата върху капака.

— Не е много умно от твоя страна — каза, докато слагаше цигарата в уста и я палеше. — Никак не е разумно.

Жак го погледна.

— Как можех да направя снимки, когато тя въобще не дойде в моя апартамент? Не се получава. Винаги се чукаме където тя избере. — Надзърна над рамото на Юсеф в посока към морето. — А, ето я, идва.

Юсеф се обърна. Голямата моторница „Сан Марко“ се бе насочила към брега. Той бръкна в сакото си и хвърли ключ на масата пред Жак.

— Резервирал съм апартамент за тебе в „Библос“. Всичко е там. В стаята са инсталирани микрофони, а в съседната стая ще те чака фотограф, за да го пуснеш. Там ще я заведеш. Не ме интересува как ще го постигнеш, там ще я закараш. Разполагаш само с тази нощ.

Жак го зяпна.

— Защо е цялото това бързане?

— В джоба си имам телеграма от съпруга й. Утре следобед ще бъде на самолета за Калифорния.

— А ако не иска да остане? Какво трябва да сторя — да я фрасна по главата ли? Ако стане като снощи, ще си тръгне в три часа, ще се качи на „Сан Марко“ и хайде обратно в Кан.

Юсеф се надигна и се втренчи в Жак.

— Ще се погрижа моторът на „Сан Марко“ да се повреди. Останалото зависи от теб. — Той погледна морето през рамо. „Сан Марко“ навлизаше бавно в плитчината. — Иди до водата, любовнико — каза саркастично, — и помогни на дамата да слезе на брега.

Безмълвно Жак стана от стола и тръгна към брега. Юсеф го проследи с очи за момент, после се обърна и през ресторанта излезе на пътя, където беше паркирал колата си.

Влезе в колата и постоя, преди да запали. Само Джордана да не го мразеше. Тогава всичко това нямаше да е необходимо. Но той знаеше колко пъти се бе опитвала да настрои Баидр срещу него, понеже се чувстваше засегната от отношенията им. Все пак той беше просто служител, а тя — съпруга на шефа. Ако се стигнеше до открит конфликт, той не таеше никакво съмнение кой ще е победителят. Тя щеше да спечели без никакво усилие. Но ако Жак успееше тази вечер, това никога нямаше да се случи. Заплахата да представи на Баидр доказателство за нейната недискретност щеше да е достатъчна, за да я държи в ръцете си. Юсеф знаеше, че най-добрият съюзник е победеният враг.

Джордана отвори очи в момента, когато затихна грохотът на моторите. Погледна часовника си. Четирийсет минути, откакто тръгна от Кан. При натовареното движение щеше да вземе пътя за час и половина с кола. Така беше не само по-бързо, но в морето нямаше вълнение и спа през целия път.

Седна, взе горнището на бикините и ризата. Преди да закопчае сутиена се погледна. Гърдите й, както цялото й тяло бяха загорели до златистокафяво, а зърната й бяха станали тъмновиолетови вместо нормалния им розовочервен цвят.

Хареса се. Гърдите й все още бяха твърди. Не бяха започнали да провисват като у много други жени на нейната възраст.

Инстинктивно хвърли поглед през рамо, за да види дали двамата моряци на щурвала я наблюдават. Прилежно бяха извърнали очи настрани, но беше сигурна, че я виждат в огледалото за обратно гледане, монтирано пред тях над предното стъкло. Усмихна се. За да ги подразни, тя възбуждащо вдигна гърдите си с ръце, а зърната им се втвърдиха. След това закопча сутиена.

Приближи се водно колело с две момичета по монокини. Огледаха с нескрита надежда и любопитство седемдесет хиляди доларовата моторница. Отново се усмихна на изписаното върху лицата им разочарование, когато се увериха, че тя е единствената пасажерка. Беше съвсем очевидно. Колелото бавно се насочи встрани.

— Ало! — извика някой от другата страна на лодката.

Обърна се. Беше Жак, приближил с малка лодка с извънбордов двигател. Русата му коса бе съвсем изсветляла от лятното слънце, а в контраст с нея тенът му изглеждаше още по-тъмен. Тя махна.

— Дойдох да те закарам на брега — извика той. — Знам как мразиш да си мокриш краката.

— Идвам — отговори тя. Обърна се към моряците: — Чакайте ме тук — каза им на френски. — Ще ви извикам, когато съм готова за тръгване.

— Да, мадам — отвърна морякът на щурвала. Другият пристъпи да й помогне да се прехвърли.

Тя му подаде голямата плажна чанта, която винаги носеше със себе си. Вътре бяха обувките й, дрехи за вечерта, уоки-токи за връзка с лодката, както и козметика, цигари, пари и кредитни карти.

Морякът се протегна и издърпа лодката по-близо до моторницата. Метна чантата в ръцете на Жак, а после подаде ръка на Джордана, докато тя прекрачваше. Щом тя седна, той пусна лодката.

Тя се настани с лице към кърмата, а Жак — до румпела на двигателя.

— Съжалявам, че закъснях — каза тя.

— Няма нищо — усмихна се той. — Добре ли спа?

— Много добре. А ти?

Той направи физиономия.

— Не много добре. Бях твърде — как го казваш? — възбуден.

Тя го погледна. Не го разбираше напълно. Мара й бе казала, че е жиголо, но няколкото пъти, когато му даде пари, той й ги върна обидено. Това не е бизнес, заявяваше. Влюбен бил в нея. Но някак не се връзваше. Живееше в скъп апартамент в „Мирамар“ от дясната страна на Кроазет в Кан, караше съвсем нов ситроен SM и винаги разполагаше с пари. Няколкото пъти, когато тя речеше да плати с чек, той не й позволяваше, за разлика от много други, които приемаха подобен жест спокойно — независимо дали бяха жиголо или не. Неведнъж го забеляза да заглежда момчета, но когато тя беше наблизо, не го правеше открито. По едно време беше съвсем сигурна, че е бисексуален и че вероятно истинският му любовник го е изпратил да прекара лятото на Лазурния бряг, но това не я безпокоеше. Отдавна беше стигнала до заключението, че бисексуалните мъже са най-добрите любовници.

— При наличието на всички онези таланти в дискотеката? — засмя се тя. — Човек би си помислил, че имаш някакви проблеми.

— Нямам такива — отговори той и си спомни за нощта, прекарана с Джерард. Почувства как се възбужда от представата за черния мъж над себе си. Беше издърпал кожичката на гигантския му черен стълб и се разкри тъмночервената издута главичка. Спомни си как легна по гръб по женски и вдигна крака, а после силната болка, докато големият пенис навлизаше в ануса му. Скимтя като жена, а после завика, когато стигна до оргазъм и спермата му бликна по плътно прилепените им кореми.

— Погледни — каза той гласно, измъквайки възбудения член от плувките си. — Виждаш ли как ми действаш? И то в момента, когато те видя. През нощта се изпразних три пъти.

Тя се засмя.

— Никой ли не ти е казвал, че е вредно? Можеш да се изхабиш, като го правиш толкова често.

Той не се усмихна.

— Кога ще прекараш една цяла нощ с мен? Веднъж да се любим, без да имам чувството, че едното ти око гледа към часовника, и напълно да се отдадем на удоволствието един от друг.

Тя отново се засмя.

— Много си ненаситен. Забравяш, че съм омъжена жена и имам отговорности. Всяка вечер трябва да съм си у дома, за да видя децата си, когато се събуждат сутрин.

— Толкова ли е страшно, ако не си там? — намуси се той.

— Тогава няма да изпълня единственото задължение, което съпругът ми предявява към мен — каза тя. — А това няма да сторя.

— Твоят съпруг хич не го е грижа. Иначе през тези три месеца щеше да дойде да види теб и децата — отбеляза той.

— Това, което прави или не прави съпругът ми, не е твоя работа — заяви тя студено.

Той веднага разбра, че е отишъл твърде далеч.

— Но аз те обичам. Полудявам от желание към теб.

Тя бавно кимна и се отпусна.

— Тогава гледай реално на нещата — каза тя. — И ако продължаваш да си играеш с члена си, по-добре обърни към морето, преди да сме се разбили на брега.

— Ако го направя, ще ми го духаш ли?

— Не — сряза го тя. — Сега съм в настроение по-скоро за една чаша студено вино.

Беше замаяна от алкохола. „Папагайо“ беше претъпкан. Мигащите светлини действаха като стоп-камера за очите й, тежкият ритъм на рока измъчваше слуха й. Пийна още една глътка от бялото вино и погледна към масата. Бяха четиринайсет души, всички си крещяха един на друг, за да се чуят сред шумотевицата в дискотеката.

Жак говореше с една англичанка, седнала от дясната му страна. Беше актриса, току-що завършила филм с Питър Селърс и дошла с една група от Париж за уикенда. Джордана ги подбра следобед от плажа. Компанията се оформи в „Л’Ескал“, където пиха коктейли и вечеряха. Около среднощ отидоха в дискотеката.

Събра ги, защото Жак я дразнеше. Позволяваше си твърде много. В някои отношения беше като жена и вероятно си въобразяваше, че светът се върти около неговия член. Започваше да й досажда. Освен, че се срещаха, към него нямаше никакви задължения. От скука изпуши една цигара с марихуана. Обикновено никога не пушеше сред хора. Но когато в тоалетната англичанката й предложи да си дръпне от цигарата, тя остана, докато я довършиха заедно.

Все пак вечерта не беше толкова лоша. Струваше й се, че през живота си не се е смяла така. Всички бяха изключително забавни и остроумни. Сега й се искаше да танцува, но останалите бяха заети в разговори.

Стана от стола и отиде сама на дансинга. Проби си път през множеството и започна да танцува. Отдаде се на музиката, на щастието, че е в Южна Франция, където никой не обръщаше внимание, ако сама жена или сам мъж танцуваха. Затвори очи.

Когато ги отвори, висок красив негър танцуваше пред нея. Той улови погледа й, но не каза нищо. Беше го забелязала още през деня на плажа, по-късно, докато пиеха коктейли в бара на „Ласкал“, ето го и тук. Седеше на маса недалеч от тяхната.

Тялото му се движеше с фантастично гъвкави плавни извивки под ризата — отворена до кръста и завързана на възел над черните джинси. Тя започна да танцува в такт с него.

След малко го заговори:

— Американец сте, нали?

Произношението му беше южняшко.

— Как разбрахте?

— Не танцувате като французин — те само се кълчат нагоре-надолу, а англичаните скачат и се навеждат.

Той се засмя.

— Никога не съм мислил за това.

— Откъде сте?

— От един от селските щати — отговори, — от Джорджия.

— Никога не съм била там — каза тя.

— Нищо не сте пропуснали — отбеляза той. — Тук повече ми харесва. Това никога не би могло да се случи там.

— Все още? — запита.

— Да, все още — потвърди той. — Там нищо няма да се промени.

Тя замълча.

— Казвам се Джерард — представи се той на френски.

Тя се изненада. Той говореше френски като парижанин и без никакъв акцент.

— Френският ви е добър.

— Би трябвало да бъде — отвърна той. — Пратиха ме на училище тук осемгодишен. Върнах се, когато убиха баща ми — бях на шестнайсет, но не успях да свикна там. Тръгнах обратно за Париж в минутата, щом събрах достатъчно пари.

Тя знаеше колко се плаща за френските училища — никак не беше евтино. Семейството му сигурно имаше пари.

— С какво се занимаваше баща ви?

Гласът му беше равен.

— Беше сводник. Вреше си носа навсякъде. Но беше черен, а на белите това не им харесваше, затова го убиха насред улицата и обвиниха един минаващ наблизо негър. Обесиха негъра и всичко си отиде по реда.

— Съжалявам.

Той вдигна рамене.

— Баща ми казваше, че някой ден ще му видят сметката. Не се оплакваше. Поживя си хубаво.

Музиката изведнъж спря и оркестърът напусна естрадата, след което по уредбата пуснаха бавно парче.

— Радвам се, че си поговорихме — каза тя и тръгна към масата си.

Той я хвана за ръката и я спря.

— Не се връщайте там.

Тя не отговори.

— Имате вид на жена, която бързо взема решения, а там са само аутсайдери — каза той.

— Какво имате предвид? — запита тя.

— Действие. Това съм го наследил от баща си. Аз също решавам бързо. Защо не се срещнем навън?

Тя пак не отговори.

— Забелязах как се чувствате — продължаваше той. — Трябва да се чупите от онази тълпа там. — Изведнъж й се усмихна. — Досега правили ли сте го с черен мъж?

— Не — отговори. Никога не беше се любила с черен.

— Аз съм дори по-добър, отколкото се твърди за нас — заяви той.

Тя погледна към масата. Жак все още разговаряше с англичанката. Вероятно въобще не бе забелязал, че е станала. Обърна се към Джерард.

— Окей — съгласи се. — Но имаме само около час. Тогава трябва да се прибера.

— Един час е достатъчен — изсмя се той. — За един час ще ви заведа на пътешествие до луната и обратно.