Харолд Робинс
Пиратът (11)

ДЕСЕТА ГЛАВА

След вечеря танците на горната палуба се подновиха. Както обикновено, щом храната беше сервирана, Баидр изчезна. Имаше навика да върши работата си, докато всички се хранеха и когато свършеха, той отново излизаше и се присъединяваше към гостите. Така никой не усещаше отсъствието му.

Джордана се седна на една маса и се разположи така, че да забележи появата на Баидр в салона. Той все още й се струваше особен, дори след деветгодишен брак. В него имаше нещо, което не разбираше. Понякога изпитваше чувството, че въобще не се интересува от нея, но той изневиделица я хващаше натясно и тя осъзнаваше, че кажи-речи е прозрачна за него.

Както тази вечер. Тя забеляза кутийката от „Ван Клееф“ върху възглавницата си, но по някаква необяснима причина, която дори на нея не й бе известна, реши да се направи, че не я е видяла. Вероятно основанието беше, че не бе способна да извини непрекъснатите му заминавания и връщания, придружени с пореден подарък. За разлика от отношението си към американците, с които по-рано бе общувала, на него тя не можеше да вмени вина. Той си беше такъв и нямаше да се промени. Реагираше прямо и остро. В душата му дивакът вилнееше в тъмнината.

Но собствената й реакция я изненада. В насилието му имаше нещо успокоително. Тя сякаш беше дете, което предизвиква някой от родителите си да го накаже, за да се увери в любовта му. По този начин греховете й се опрощаваха и тя си мислеше как отново да спечели вниманието му. Щом той затръшна вратата след себе си, тя се изправи и се погледна в огледалото. Отпечатъкът от ръката му се червенееше върху страната й. Натисна копчето, повика секретарката си, поиска лед й остана в стаята си около час, притискайки ледената торбичка към лицето си, докато подутината изчезна.

Тъкмо тогава реши как да се облече. Щеше да бъде като мюсюлманка, щом той предпочиташе така. Съпруга, хурия, робиня. Нали това Аллах обещава отвъд портите на рая?

Вдигна чаша шампанско до устните си, наблюдавайки вратата на салона. Баидр още не беше излязъл.

— Джордана, скъпа — изливаше възторга си един глас в ухото й. — Танцът ти беше великолепен.

Тя се обърна и разпозна гласа.

— Мара — извика и поднесе страната си за обичайната целувка. — Ти си повече от любезна.

— Не, скъпа — каза бързо принцесата. — Вярно е. Беше най-еротичният танц, който някога съм виждала. Ако бях мъж, щях да те обладая на място. — Засмя се и добави: — Всъщност аз пак бих могла.

Джордана се разсмя заедно с нея.

— Това беше най-големият комплимент, Мара.

Принцесата се наведе към ухото на Джордана.

— Извърши нещо невероятно. Забеляза ли младия мъж, когото доведох? Хвръкна му чивията. За малко да му се пръснат панталоните.

Джордана я погледна. Не беше в стила на Мара да бъде толкова възторжена.

— Наистина ли, скъпа?

— Разбира се — отговори Мара. — Той умира да го запозная с теб. Може ли за момент?

Над рамото на принцесата Джордана зърна Каридж, който излизаше от приемната заедно с мистър Ясфир.

— Не Точно сега — каза. — Баидр ще излезе всеки момент.

Ясфир си проправи път направо към нея.

— Мадам Ал Фей. — Поклони се.

— Мистър Ясфир — официално отвърна тя.

— Бих искал да изразя благодарността си за прекрасната вечер и да поднеса извиненията си, че тръгвам толкова рано, но на брега ме чака неотложна работа.

Тя подаде ръка.

— Аз също съжалявам.

Той целуна ръката й.

— Вероятно следващия път ще имаме възможността да се опознаем по-добре — изрече тя.

— Ще очаквам този случай — каза той. — Приятна вечер, мадам.

Ясфир се отдалечи по палубата към стълбата, водеща към моторницата, която щеше да го отведе на брега. Тя забеляза, че Каридж се приближава към Юсеф. Юсеф и американският филмов режисьор Майкъл Винсънт сподириха Каридж към приемната и надолу по коридора към кабинета на Баидр.

— Още една среща ли? — запита Мара. Джордана безмълвно сви рамене и вдигна чашата си с шампанско.

Принцесата седна на стола до нея.

— Един от съпрузите ми беше същият. Забравих точно кой. Срещи една след друга. Такава скука, разведох се с него.

Джордана й се усмихна.

— Баидр може да е всичко, но не и скучен.

— Не знаех. Но някои съпрузи не разбират, че в живота има и други неща освен бизнес.

Джордана не отговори. Пиеше шампанското на малки глътки. Изведнъж настроението й се развали. Напоследък като че ли нищо не им вървеше.

— Хайде, скъпа — настоя принцесата. — Да те запозная с младия мъж. Той ще се почувства щастлив, а може и да те разсее за малко.

— Къде е той?

— Ето там. Високият рус мъж, застанал до стъпалата.

Джордана го погледна.

— Изглежда млад.

Принцесата се засмя.

— Той е млад, скъпа. На двайсет и пет и е издръжлив като бик. Не си спомням друг мъж като него, освен Руби, когато беше млад.

— Жиголо ли е? — запита Джордана.

— Естествено, скъпа — отвърна Мара. — Като всички красиви млади мъже. Но така животът е по-лесен, когато се умориш от тях. Даваш им няколко франка и те изчезват. Никакви усложнения.

— Омръзнал ли ти е? Затова ли се отказваш от него?

Мара се засмя.

— Не, скъпа. Той направо ме изтощава. Не мога да издържам. Непрекъснато забива в мене прекрасния си голям пенис, а аз вече не съм толкова млада. Изтощена съм.

— Поне си откровена.

Мара се засегна.

— Винаги съм честна. Сега да те запозная ли?

Джордана надзърна към приемната. Каридж се връщаше сам. Юсеф и Винсънт бяха останали с Баидр. Тя вдигна рамене.

— Добре — каза. — Доведи го.

Баидр поднесе чаша уиски с вода на Винсънт и му направи знак да седне. Щом Баидр се настани срещу американеца, Юсеф дискретно се оттегли в ъгъла на стаята.

— Отдавна се възхищавам от вашата работа, мистър Винсънт — започна Баидр.

— Благодаря ви, мистър Ал Фей. Наистина съм поласкан.

— Сигурен съм, че не само аз ви се възхищавам — продължи Баидр и реши да пристъпи направо към въпроса. Все пак човекът беше американец и нямаше нужда да го усуква. — Затова реших да ви попитам дали бихте се интересували да направите филм за живота на пророка Мохамед. Някога мислили ли сте за това?

Режисьорът пийна една глътка.

— Честно казано, мистър Ал Фей, никога.

— Съществува ли някаква специална причина?

Винсънт поклати глава.

— Просто никога не ми е идвала такава идея. Вероятно защото ние, американците, знаем твърде малко за Мохамед.

— Но за четиристотин милиона души не е така — каза Баидр.

Винсънт кимна.

— Сега вече зная. Мистър Зиад много внимателно ми го обясни. Той ми даде и няколко биографии на Мохамед и трябва да призная, че те много ме заинтригуваха.

— Смятате ли, че може да стане филм?

— Да, и то много добър.

— И да има успех на Запад? Би ли могъл той да помогне на западния свят да разбере, че нашата цивилизация се гради върху морал, доста подобен на тамошния?

— Дали ще има успех ли? Нямам представа. Ще има проблеми във връзка с разпространението му — отговори режисьорът. — А що се отнася дали ще бъде разбран, бих казал, да. Естествено, при условие, че филмът стигне до екран.

Баидр кимна.

— Ясно. Но да предположим, че това е възможно. Каква е първата стъпка, която трябва да предприемем, за да бъде създаден филмът?

— Всички филми започват със сценарий.

— Вие сте писали сценариите за другите си филми. Бихте ли се заели и с този?

— Бих го написал, ако бях по-осведомен, но се страхувам, че нямам достатъчно познания.

— Ако получите помощта, от която се нуждаете, тогава бихте ли размислили?

— Стига да съм сигурен, че когато сценарият бъде завършен, по него ще се снима филм.

— А ако аз гарантирам, че филмът ще бъде направен?

Винсънт погледна Баидр и дълбоко си пое дъх. Ако даде съгласието си, а после филмът бъде изоставен, в кинопроизводството с него ще е свършено. Евреите ще се погрижат за това. Но ако го направи, и то успешно, дори те ще го представят в киносалоните си. Тях не ги интересуваше какъв е филмът, стига да носи пари в касата.

— Аз съм скъпчия — каза той. — Не се давам евтино.

— Това вече го зная, мистър Винсънт. Дали хонорар от един милион долара плюс процент от печалбата ще е малко?

Музиката, която се носеше от високоговорителите беше бавна и романтична, а дансингът се пълнеше, когато Жак взе чашата с шампанско от ръката й, постави я върху масата и поведе Джордана. Усмихваше й се.

— Дълго чаках точно такава музика, за да ви поканя на танц.

Джордана почувства, че шампанското я замайва. Усмихна му се и тя.

— Чудесно.

Той я притегли към себе си.

— Вие, американците. Само толкова ли можете да кажете? Чудесно.

Тя вдигна поглед към лицето му.

— Американци ли? Аз не съм американка. По роклята ми не си ли личи?

— Не говорете — каза той. — Просто танцувайте. — Придърпа главата й на рамото си, а с другата си ръка притисна ханша й плътно към себе си. Движеше се много бавно в ритъм с музиката, за да усети тя надигащата се в него възбуда.

След малко погледна надолу към нея. Очите й бяха затворени. Той отпусна ръката, с която я държеше, измести я към перилото така че никой да не види какво правят и започна да трие дланта й о твърдия си като скала член.

— Имам копчета на панталона — прошепна, — а не цип. Разкопчай ги.

Тя го зяпна с широко отворени очи.

— Вие сте луд! — промълви. — Хората ни наблюдават!

— Никой не ни гледа! — нареждаше той ядосано. — Ние сме с гръб към тях. След твоя танц мастурбирах вече два пъти. Този път трябва да те почувствам!

Все още вперила поглед в очите му, пръстите й напипаха копчетата и ги освободиха. Той не носеше гащета и фалосът му изпълни ръката й. Притисна главата й към гърдите си, така че тя да гледа надолу.

— Изтегли го! — изкомандва той.

Дланта й обхващаше не повече от една трета от цялата му дължина. В приглушената светлина тя виждаше лъскавата червена главичка, която се издигаше над кожичката. Усети, че влагата намокря дланта й.

— По-бързо!

Тя вече не чуваше музиката. Единственият ритъм беше този на ръката й, която се движеше назад-напред, напред-назад по цялата му дължина.

— Сега! — измърмори той. — През парапета в морето! — Той го извади напред.

Вперила поглед надолу тя видя струята сперма, която бликаше от потрепващия пенис. След това свърши. Вдигна очи към лицето му.

— Благодаря — каза той усмихнат. Извади кърпичка от вътрешния си джоб. — Изтрий си ръцете.

Тя взе кърпичката, разтърка я в дланта си и му я върна.

Той поклати глава.

— Изсуши и мен.

Тя го избърса и той прибра члена си в панталона.

— Можеш да хвърлиш кърпичката — каза. Кърпичката падна в морето и те тръгнаха към претъпкания дансинг.

— Трябва отново да те видя — прошепна той. — Къде мога да ти се обадя?

— Ти няма да ме търсиш. Аз ще ти позвъня.

— Аз съм в „Мартинез“. Ще се обадиш ли? Обещаваш ли?

Тя кимна. Музиката секна точно когато тя видя, че Баидр, следван от Юсеф и американския режисьор, се приближават към върха на стълбата.

— Съпругът ми — промълви. Понечи да се отдалечи от него, но той я държеше здраво за ръка.

— Утре? — попита той тихо.

— Да! — Тя изтегли ръката си и през дансинга си проправи път към Баидр. Лицето й беше зачервено и тя се чувстваше превъзбудена, все едно, че току-що беше пушила хашиш.

— Скъпи! — възкликна тя. — Какво прекрасно парти за рождения ми ден. Дали някога бих могла да ти се отблагодаря?