Харолд Робинс
Пиратът (28)

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

Живяха заедно три години, преди да се оженят. Това стана едва след раждането на първия им син Мохамед.

През тези три години бяха неразделни. Където и да обикаляше по света, тя го придружаваше. Освен когато се връщаше в Близкия изток. Там тя не ходеше.

— Не преди да се оженим — казваше. — Не искам да се отнасят с мен като към метреса.

— Можем да се оженим — отговаряше той. — Според мюсюлманския закон имам право на четири жени.

— Чудесно — отвръщаше тя саркастично. — Ожени се и за още три арабки.

— Въпросът не е в това, Джордана — започна той. — Не искам други. Искам да се оженя за теб.

— Тогава се разведи.

— Не.

— Защо не? — запита тя. — Не я обичаш. Не се виждаш с нея. А за мюсюлманин разводът е лесен, нали? Ти самият го каза.

— Оженихме се но заповед на принца. Нуждая се от позволението му да се разведа, а той няма да го даде, за да се свържа с неверница.

— Баидр, аз те обичам — каза тя. — Искам да бъда твоя съпруга. Но твоя единствена съпруга. Разбираш ли? Така съм възпитана. Трябва да имаш една съпруга.

Той се усмихна.

— Наистина не е толкова важно. Само ти гледаш така на въпроса.

— Тогава окей — отсече тя, за да сложи край. — Аз гледам на нещата по този начин. Няма да се променя.

Той не отговори. Всъщност не гореше от желание да се ожени отново. Не че имаше други жени. Откакто беше с нея, много малко рядко му се случваше да е с друга. И то само, когато бяха разделени. Когато бяха заедно обаче, никога не изпитваше потребност от друга жена.

В началото родителите й бяха ужасени от постъпката й. Едва след като Баидр вложи значителни комисиони по сметка на доведения й баща, те започнаха да ги навестяват.

Впоследствие, когато се намираха в Сан Франциско, понякога вечеряха с родителите й. Но вечерите винаги бяха в строго семеен кръг. Никой не желаеше да обяснява, че Джордана живее в грях, и при това с арабин.

Баидр купи вила в Южна Франция и там оставаха колкото се може повече време през лятото. Джордана научи добре френски. Обикна Ривиерата. Там беше весело и шумно и всеки идваше, за да си гледа удоволствието. Хората не се интересуваха от частния им живот, а само дали имаха пари, за да му се радват.

През зимата живееха в Ню Йорк и отскачаха често до Акапулко. Там той купи къщата, в която бяха прекарали заедно първия си уикенд. Понякога ходеха и на ски, но той не обичаше студа и тя не можеше често да го закара на такива места. На всеки три месеца Баидр се връщаше в родината и стоеше там две седмици. Докато го нямаше, Джордана посещаваше семейството си в Сан Франциско. Но винаги щом изтечаха двете седмици, тя отиваше да го посрещне в Ню Йорк, Лондон, Париж или Женева в зависимост от това къде той имаше работа.

Веднъж обаче, когато се върна в апартамента в Ню Йорк, тя не го очакваше.

— Виждал ли си мадам? — запита иконома, който пое шапката и палтото му на вратата.

— Не, сър — отговори икономът. — Доколкото знам, мадам е все още в Сан Франциско.

Той я чака цял ден и най-накрая след вечеря се обади у майка й в Сан Франциско.

— Скъпа, започнах да се безпокоя — каза той.

— Кога се връщаш вкъщи?

Гласът й звучеше уморено.

— Няма да се върна.

— Какво искаш да кажеш, че няма да се върнеш? — запита той изумено.

— Точно това, което казах. Аз съм на двайсет и една години и трябва да си уредя живота. Няма да се върна.

— Но аз те обичам.

— Не е достатъчно — заяви тя. — Уморих се да живея откъснато. Смятам, че две години са достатъчни за всяко момиче. Време е да порасна.

— Има ли друг?

— Не, знаеш много добре. След като те срещнах, не е имало друг.

— Тогава какво става?

— Не ти ли идва наум, че може да ми е втръснало да живея по този начин? Омръзна ми да играя на мисис Ал Фей, при положение че не съм такава. — Тя се разплака.

— Джордана…

— Не се опитвай да ме разубедиш, Баидр. Не съм като арабките, които познаваш. Просто не мога да го приема. Имам мозък в главата.

— Не искам да те разубеждавам. Просто искам да размислиш.

— Размислих, Баидр. Няма да се върна.

Той почувства как гняв се надига в него.

— Не очаквай, че ще хукна след теб — каза. — Веднъж го направих.

— Сбогом, Баидр.

Телефонът млъкна в ръката му. Погледна слушалката, после я трясна ядно. Няколко минути се взира в пространството, след това позвъни отново.

Този път вдигна майка й.

— Може ли да говоря с Джордана? — запита.

— Тя избяга в стаята си — отвърна майка й. — Ще я извикам.

Баидр почака, докато майка й се върне на телефона.

— Каза, че не иска да говори с вас.

— Мисис Мейсън, не разбирам какво става. Има ли й нещо?

— Съвсем нормално, Баидр — отговори тя спокойно. — Бременните жени се разстройват много лесно.

— Бременна ли? — извика той. — Тя е бременна?

— Разбира се — отвърна мисис Мейсън. — Тя не ви ли каза?

Седем месеца по-късно той стоеше до леглото й в болницата. Държеше сина си на ръце.

— Изглежда точно като теб — отбеляза тя стеснително. — Има същите сини очи.

Спомни си какво веднъж беше казал баща му.

— Всички новородени деца имат сини очи — заяви той. — Ще го наречем Мохамед.

— Джон — отсече тя — на дядо ми.

— Мохамед — повтори той, — на Пророка. — Погледна надолу към нея. — Сега ще се омъжиш ли за мен?

Тя се взря в очите му.

— А първо ще се разведеш ли?

— Не мога да имам за единствена съпруга неверница. Ще смениш ли вярата си?

— Да — отговори тя.

Той взе детето и го притисна към себе си. Бебето се разплака. Баидр погледна Джордана с горда бащинска усмивка.

— Нашият син ще бъде принц — заяви той.

Старият принц вдигна очи, щом Баидр влезе в стаята. Той махна с ръка и младото момче, което седеше в краката му се изправи и излезе от стаята.

— Как си, сине мой? — запита старецът.

— Нося ви новини за наследник на трона, ваше височество — каза той. — Роди ми се син. С ваше разрешение ще го нарека Мохамед.

Стадият човек го стрелна остро.

— Детето на една неверница метреса не може да претендира за наследник на трона на Пророка.

— Аз ще се оженя за тази жена — заяви Баидр.

— Тя ще приеме ли вярата?

— Вече я прие — отговори Баидр. — Сега тя знае Свещения Коран по-добре от мен.

— Имаш моето разрешение да се ожениш за тази жена.

— Моля за още едно благоволение от страна на ваше височество.

— Какво е то?

— Не е пристойно наследникът на трона да е потомък на втората съпруга в къщата. Искам вашето разрешение първо да се разведа.

— Трябва да съществуват основания — каза принцът. — Коранът забранява развод поради суета или от каприз.

— Има основания — отговори Баидр. — След раждането на последното ни дете първата ми жена не може да ражда повече.

— Чух такива приказки. Вярно ли е?

— Да, ваше височество.

Принцът въздъхна.

— В такъв случай се дава разрешение. Но уреждането трябва да е справедливо и съобразено със Светите писания.

— Ще бъде повече от справедливо.

— Когато се ожениш за тази жена, искам да я доведеш, както и сина си, за да ме посетят.

— Ще бъде както пожелаете, ваше височество.

— Всичко е според волята на Аллаха — пророни старият човек. — Когато синът ти стане на десет години, той ще бъде провъзгласен за мой наследник. — Наведе се и Баидр целуна ръката му. — Сега върви си в мир, сине мой.

На сватбата Джордана изненада приятно него и родителите му, като се обърна към тях на арабски. Без негово знание тя бе наела учители за един ускорен курс, така че сега говореше езика, макар и с приятен лек американски акцент и арабският звучеше почти музикално. Баидр си спомняше колко очаровани бяха майка му и сестрите му от косата й, как я докосваха, галеха и отбелязваха мекотата и златистия й цвят. Спомняше си и колко горд беше баща му, когато взе в ръце първия си внук.

— Моят малък принц — каза нежно Шамир.

След сватбената церемония направиха поклонение до Мека не с камили през пустинята, както баща му и майка му едно време, а със самолет, благодарение на който пътуването отне часове вместо дни. Двамата застанаха в спокойната тишина на площада, облечени като другите поклонници в бели широки роби и когато се чу повика за молитва, се проснаха ничком на земята пред Кааба — светия дом на Аллах.

По-късно в самолета на път към резиденцията на принца, той се обърна към нея на арабски.

— Сега ти си истинска мюсюлманка.

— Аз съм такава от момента, в който се срещнахме за първи път — отговори тя. — Просто не съм го знаела.

Той пое ръката й.

— Обичам те, жено моя.

По арабски обичай тя издигна ръката му до устните си и я целуна.

— И аз те обичам, господарю мой.

 

— Щом твоят син ще бъде мой наследник — каза старият принц — ще построиш дома си близо до моя, за да го гледам как расте и се развива.

Баидр забеляза изумения поглед в очите на Джордана над фереджето, което носеше при официални срещи. Той поклати глава, за да не се обади тя.

— Ще живееш в къща зад оградата на палата, за да бъдеш предпазен от злото — продължи принцът.

— Но работата ми, ваше височество — запротестира Баидр, — тя ме държи в чужбина през повечето време.

Принцът се усмихна.

— В такъв случай ще уредиш да се връщаш по-често. — Не е добре мъжът да бъде задълго разделен от семейството си.

През нощта в спалнята им Джордана заговори по въпроса.

— Той не може да иска това — рече тя. — Тук няма какво да правя. Ще полудея.

— Няма да е задълго. Ще му доставим това удоволствие за известно време, а после ще му кажа, че си ми необходима в работата и той ще разбере.

— Няма да го направя! — извика тя. — Не съм арабка, на която може да се заповядва като на робиня!

Гласът му се вледени. Тя не познаваше Баидр в този облик.

— Ти си мюсюлманска съпруга — заяви той — и ще правиш каквото ти се каже!

Може би тогава нещата помежду им започнаха да се променят. Баидр удържа на думата си. Но се наложи да изминат шест месеца, преди да убеди принца, че домът им трябва да бъде другаде.

Но злото вече беше сторено. И за двамата.

Невидима преграда се издигна между тях и любовта им и колкото и да се опитваха, не успяваха да я срутят.