Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pirate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vens (2008)
Допълнителна корекция
didikot (2009)

Издание:

Харолд Робинс. Пиратът

ИК „Фама“, София, 1993

Художник: Александър Петров

Редактор: Мария Коева

Художник: Александър Петров

Технически редактор: Олга Стоянова

ISBN: 954-597-011-1

История

  1. — Добавяне

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

Джордана обходи с очи голямата затъмнена гостна и взе чашата си с вино. Останалите гости се бяха разположили върху дивани и столове в стаята, погълнати от филма, който се прожектираше на отсрещната стена. Не беше веселото холивудско парти, което очакваше. Беше много тежкарско и тъпо.

Погледна към другия край на стаята, където домакинът седеше сам на бара, с гръб към екрана. Като че ли в момента, в който започна филмът, той загуби интерес към гостите си. Вероятно това представляваше привилегия на кинозвездата. От много години Рик Съливан беше филмова звезда в това, което се нарича голямо кино. Участвал беше във филми на Сесил Б. Де Мил и в по-ново време на Майкъл Винсънт, но вече не беше на мода. Всъщност Съливан бе играл главната роля във филма на Майкъл за Мойсей и това беше поводът за тази вечеря. В Холивуд се бе разчуло, че Майкъл ще прави нещо значително и Съливан си помисли, че не е лоша идея да му напомни, че все още съществува.

Не че имаше нужда от парите. Или пък от работата. През последните пет години участваше в един от най-гледаните телевизионни сериали. Но за самочувствието му телевизията не бе равностойна на игралните филми.

Не обичаше многолюдни партита, затова списъкът с гостите бе ограничен до шестнайсет души. Естествено, агентът му и човекът, който се занимаваше с рекламата му, бяха тук, както и един от водещите холивудски журналисти. Останалите присъстващи бяха общи приятели на него и Винсънт, няколко актьори и актриси, които не бяха толкова важни, че да представляват заплаха за положението му на звезда на вечерта.

Съливан се извърна от бара и забеляза изражението на безгранична скука върху лицето на Джордана, докато тя гледаше към екрана. Тя въобще не беше такава, каквато бе предполагал.

Кой знае защо очакваше по-възрастна жена. Вероятно защото допускаше, че на мъж с толкова пари, колкото според слуховете имаше съпругът й, би му се полагала жена на години. Обходи с поглед стаята и се спря върху мъжа на име Зиад. Беше се разположил до Винсънт на голямото канапе. Първо реши, че вероятно той е любовник на жената, но после отхвърли тази мисъл. Съвсем явно мъжът беше хомосексуалист. Вероятно изпълняваше ролята на пазач.

Вечерята беше приятна, разговорът вървеше от само себе си, изпълнен с всеобщи ласкателства. Всеки обичаше всеки — типични холивудски приказки за маса. В края на вечерята той обяви, че има копие на известния филм на Майкъл Винсънт и че ще им го прожектира. Майкъл се зарадва, а гостите изглеждаха доволни, докато влизаха във всекидневната и заемаха места пред екрана.

Рик взе чашата с питието си, отиде при Джордана и седна на стола до нея. Вдигна поглед към екрана, но почти веднага го отмести. Беше една от началните сцени, когато младият Мойсей за първи път се изправя срещу Фараона. Филмът беше правен преди около двайсет години, а той мразеше да гледа филми, където бе по-млад. Твърде много му напомняха за възрастта.

Забеляза, че тя го наблюдава и се усмихна печално.

— Не обичам да се гледам. Смятам, че това е върхът на суетата.

— Предполагам, че е проблем — каза тя учтиво.

— Изглежда, и вие не се интересувате от филма.

— Вече съм го гледала — отговори тя искрено. — Но и тогава не беше сред любимите ми.

Той се засмя.

— Какви филми харесвате?

Тя се замисли за малко.

— Съвременни. Такива, каквито се правят сега.

— Нямате предвид порнографските филми?

— Никога не съм била на такъв.

Той я погледна.

— Искате ли да видите един?

Тя срещна очите му.

— Предполагам. Но не мога и да си представя да отида в някое от онези гадни кина, където ги прожектират.

— Няма нужда да го правите. Ще ви уредя прожекция.

— Може да се окаже интересно. Кога смятате да го направите?

— Какво ще кажете за сега? — запита той. Забеляза недоумяващия й поглед, който бързо обходи стаята. — На друго място, разбира се.

— А останалите?

— Няма да ни усетят. Филмът е два часа и половина. Ще се върнем, преди да е свършил.

Никой не ги видя, когато излизаха от стаята. Тя го последва в коридора, а после в апартамента му. Той затвори вратата след себе си. Направи нехаен жест.

— Надявам се, че нямате нищо против да го гледате в спалнята ми?

— Съвсем не — каза тя, — но не забелязвам екран.

Той се засмя и натисна едно копче на стената. Чу се бучене на машини и от тавана към края на леглото се спусна платформа. Върху платформата имаше огромен телевизор, насочен надолу.

— Прехвърлил съм филмите на видео — обясни той. — Единствената пречка е, че трябва да се гледа от леглото.

— Не изглежда да е неудобно.

— Ще пусна касетата — каза — и ще се върна след малко.

— Окей.

Той тръгна към вратата, но спря и посочи към нощната масичка.

— В сребърната кутия има цигари с най-фина колумбийска трева, а розовото стъклено шишенце, около което има златни лъжички, съдържа най-добрия кокаин в града.

— Прекрасно — усмихна се тя. — Тогава мога ли да те помоля да донесеш бутилка студено бяло вино. Наркотиците винаги ме обезводняват.

Когато се върна, тя се бе изтегнала гола върху леглото и държеше цигара. Филмът вече беше започнал. Той бързо се съблече и седна на леглото до нея. Взе стъкленицата и лъжичка.

— Какво ще кажеш за малко от това? Направо ще полетиш.

— Звучи добре.

Той пое по една голяма доза във всяка ноздра, а после й подаде лъжичката. Видя как очите й светнаха, когато наркотикът й подейства.

— Как е? — запита той.

— Страхотно. — Тя се протегна към него. — Ти си голям мъж.

— И аз така мислех, докато видях онзи малкия на екрана. Той наистина е голям.

Тя се изкикоти.

— Не вярвам. Сигурно е педал. — Загледа се към екрана очарована. — О, не! — възкликна. — Не е възможно това момиче да го поеме целия в устата си. Трябва да е някакъв трик.

— Не е трик — каза той. — Откакто излезе този филм, тя направи цяло състояние, учейки дамите от Бевърли Хилс как да й подражават. Просто трябвало да си отпуснеш гърлото, твърди тя.

Джордана се наведе и започна леко да го лиже.

— Ще бъда щастлива, ако поема половината от твоя.

Той се изсмя на глас и тя го стрелна въпросително.

— Знаеш ли, когато те видях за първи път, си помислих, че си много почтена дама.

— Аз съм много почтена дама. — Усмихна се престорено. — Никога досега не съм гледала филм с ебане. — И се наведе над него.

— Прекрасно — каза той, наблюдавайки я, и се пресегна встрани от леглото, за да натисне невидимото копче за запис на видеото. Не й каза, че единствените филми, които обичаше да гледа със себе си, бяха тези, заснети на леглото му със скрита камера. — Направо великолепно.

След известно време на Юсеф му доскуча. Като че ли филмът никога нямаше да свърши. Безцелно се озърна из стаята. Изведнъж забрави филма. Джордана я нямаше. Също така и домакинът. Ядоса се на себе си. Не беше ги видял да излизат. Стана от мястото си. Винсънт го погледна. — Отивам до банята — обясни тихо. Безшумно излезе от стаята и застана в коридора.

Къщата беше голяма. Можеха да са в която и да е от половин дузината спални. Надникна в кабинета, в трапезарията, в стаята за закуска, във вътрешния двор, но никъде ги нямаше.

Раздразнен отиде в банята и изми лицето и ръцете си със студена вода. Глупак. Трябваше да предположи, че тя ще офейка с него. Той беше едър, привлекателен мъж и най-вече филмова звезда. Съвсем не беше като жиголата, които намираше на Ривиерата.

Излезе от банята и тръгна по коридора към всекидневната. Тъкмо тогава дочу бръмченето на някаква машина, идващо иззад една врата. Спря се и помисли, че може да е климатичната инсталация Понякога американците инсталират уредбата в килери. Но после чу неясен шум от говор, като че ли гласове се носеха от микрофон. Натисна дръжката. Вратата не поддаде. Беше заключена.

Бързо се огледа, за да се увери, че коридорът е празен. Юсеф знаете много хватки, включително как да използва пластмасови кредитни карти.

След малко заключената врата се отвори и Юсеф зяпна от изненада пред малкия монитор на записващия видеокасетофон. Копчето за звук беше намалено, но образът беше цветен и ярък като ден. Джордана беше гола, легнала по гръб, лицето й изкривено от спазмите на оргазъм. Като че ли се взираше право в камерата, а краката й бяха обхванали здраво кръста на мъж, който подскачаше, като че яздеше див кон. Слабото ехо на издиханието й се изви в говорителя, когато мъжът започна да се изпразва в нея. Той бавно се претърколи на една страна и излезе от нея мокър и вече спадащ. Обърна се към Джордана и се усмихна, а ръката му се спусна встрани от леглото. Преди образът да изчезне, Юсеф има време да разпознае лицето на домакина.

За момент замръзна, но после се раздвижи бързо. Познаваше уредбата. На яхтата Баидр имаше инсталирана същата система, но само възпроизвеждащото устройство, без записващо. Юсеф натисна копчето, което освобождаваше видеокасетата, и я извади. Пъхна я под сакото си и излезе обратно в коридора. Дръпна вратата и чу как ключалката щракна.

Упъти се към фоайето. Един слуга стана от стол близо до входната врата и я отвори, когато Юсеф се приближи.

— Господинът тръгва ли си? — запита той.

— Не. Искам само да подишам свеж въздух.

— Много добре, сър — каза слугата, затваряйки вратата зад него.

Юсеф отиде до колата. Шофьорът се измъкна от предната седалка.

— Куфарчето ми още ли е в багажника? — запита Юсеф.

— Да, сър. — Шофьорът пристъпи към задната част на колата и отвори багажника. Извади куфарчето и го подаде на Юсеф. Той бързо пъхна видеокасетата вътре и го заключи. Върна го на шофьора.

— Напомни ми да го взема, когато се приберем довечера в хотела.

— Да, сър.

Юсеф видя как го слага в багажника и се върна обратно в къщата. Усещаше как сърцето му силно тупка. Това дори надхвърляше плановете му, надеждите му. Сега въпросът беше просто кога да използва касетата.

Седна на мястото си до Винсънт и вдигна поглед към екрана. Винсънт се обърна към него и прошепна.

— Рик направи фантастичен Мойсей, нали?

— Да — отговори Юсеф. — Как разбра, че така добре ще изпълни ролята?

Винсънт се обърна усмихнат към него.

— Нямаше как да сбъркам — отвърна. — Преди да започне да играе във филми, той се казваше Соломон, но промени името си на Съливан. Как може един Соломон да изиграе лошо Мойсей?

Юсеф гледаше финалната сцена с Мойсей, който изпълваше целия екран. Разбира се. Чудеше се как не беше забелязал. Имаше физиономия на евреин.

В задната част на стаята се чу шум. Джордана и Рик се връщаха. С крайчеца на окото си зърна, че седнаха на бара и останаха там. Видя как Рик хвърля поглед през рамо към екрана и нещо й казва. Тя се засмя и взе чашата с вино, която барманът постави пред нея.

Юсеф почувства как в него се надига вълна от омраза.

„Смей се, кучко! — мислеше си свирепо. — Край. Смей се. Кучка, дето се чука с евреи!“

Сега знаеше как точно ще постъпи с касетата. Баидр ще му е вечно благодарен, като е защитил името му и е запазил тайната, че жена му е изневерила с евреин.