Харолд Робинс
Пиратът (29)

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Джордана не можеше да заспи. С широко отворени очи тя се взираше в тъмнината, вслушваше се в спокойното дълбоко дишане от другия край на огромното легло. Нищо не се бе променило. Дори тревата на Джабир вече не бе способна да ги сближи.

Преди да се оженят, се любеха с топлота, изживяваха прекрасни нежни моменти, въпреки че той не разрешаваше някои действия. Целуваше гърдите и корема й, но не й правеше орален секс. Много пъти тя се опитваше да го доведе дотам и макар на самия него да му харесваше, когато тя поемаше члена му в устата си, никога не й позволи да се окаже в превъзхождащо положение и да контролира движенията им. Без думи я накара да разбере, че нещата, които искаше от него, бяха под мъжкото му достойнство. Един мъж никога и по никакъв начин не бива да бъде подвластен на жената.

Въпреки всичко това нямаше значение. Той беше добър любовник. Но скоро след като се ожениха, тя забеляза известна промяна. Сексът се превърна във формалност. Влизаше в нея без подготовка и свършваше бързо. В началото тя го отдаваше на претрупаността му от работа. Принцът изискваше все повече и повече от него. Бизнесът му се разпростря във всички страни на западния свят и организацията му ставаше все по-сложна. Постепенно Баидр събра персонал от млади хора, които също като него произхождаха от Близкия изток и бяха обучени според западните порядки. Тези хора от екипа му работеха в страните, които познаваха най-добре, и задължението им беше ежедневно да следят неговите инвестиции. Самият Баидр пътуваше от един до друг град, за да взема крайните решения и да координира различните варианти, та да се извлекат максимални доходи.

За да се печели време, реактивният Лиър бе сменен с Мистер 20, след това със Супер Каравел и най-накрая с Боинг 707 интерконтинентал. Сега можеше да прелита дълги разстояния, без да спира, но дори и така пътуванията му ги разделяха все повече и повече. Все се налагаше да бъде на някакво друго място, все изникваше нещо неотложно, което само той бе в състояние да разреши. Летата във Франция останаха на заден план и гигантската яхта, която беше купил, за да й се радват двамата, все по-често се полюшваше бездейна в пристанището.

Скоро след раждането на Шамир, вторият им син, те като че ли изобщо престанаха да се любят. Една нощ, когато тя отчаяна протегна ръка към него, той я хвана и я положи върху одеялото над тях. Каза й със леден тон:

— Непристойно е една съпруга да посяга първа.

Унизена тя се разплака, а след това се разгневи. Щракна лампата, седна в леглото и взе цигара. Старателно я запали и дръпна дълбоко, опитвайки да се успокои.

— Какво има, Баидр? Не мога ли да искам вече нищо от теб?

Той не отговори.

— Има ли друга?

Той отвори очи и я изгледа втренчено.

— Не.

— Тогава какво?

Той помълча малко, след това стана от леглото.

— Уморен съм — изсумтя той. — Искам да спя.

Тя впери очи в неговите.

— А аз искам да се чукаме — му каза направо. — Има ли нещо лошо в това?

— Достатъчно е, че постъпваш като курва — отвърна той. — Няма защо и да говориш като такава.

— Вероятно познаваш тоя род жени — продължи тя язвително. — Достатъчно време прекарваш с такива.

Лицето му притъмня от гняв.

— Каквото правя не е твоя работа.

— Аз съм твоя съпруга, а ти от месеци не си бил с мен. Какво означава твърдението ти, че не е моя работа?

— Съпругата е длъжна да се прекланя пред волята на мъжа си.

— Това, че се ожени за мен, не ме прави същество от втора ръка — сопна се тя. — Аз също имам права и чувства.

— Забравила си Писанията — сряза я той. — Ти си моя съпруга, моя собственост и имаш право само на онези привилегии, които аз ти позволявам.

Тя го зяпна.

— Тогава искам развод. Няма да живея така.

— Отхвърлям искането ти — заяви той. — Ще живееш както аз ти заповядам.

— Не сме в средните векове — опъна се тя. — Нито пък в Близкия изток, където можеш да ме заключиш в харем. Утре си отивам вкъщи и ще подам молба за развод.

Погледът му беше леден.

— Ако постъпиш така — каза тихо, — повече никога няма да видиш децата си. Знаеш, че имам власт.

Обида и негодувание прозвучаха в гласа й.

— Не можеш да направиш такова нещо!

— Мога и ще го направя — отсече решително той.

Сълзите изпълниха очите й. Тя бе неспособна да говори.

Той я изгледа, а после й рече без никакво съчувствие:

— Развод няма да има. Твърде е рисковано. Няма да позволя възкачването на трона на сина ми да се осуети от скандал. Не и след като направих тъй голяма жертва, за да го постигна.

Тя го погледна недоумяваща.

— Какви жертви си направил?

— Преглътнах гордостта си и поисках разрешение да се оженя за една неверница, независимо от съветите, които ми даваха. Но исках трона за сина си. Беше обещан.

— Но аз приех вярата ти, нали? — извика тя.

— На думи, но не и в сърцето си. Ако наистина я беше приела, щеше да знаеш мястото си и да не задаваш въпроси за действията ми.

Отчаяна тя закри лицето си с ръце.

— О, Боже! — простена.

— Кой Господ викаш? — запита той с жестока нотка в гласа. — Твоя или моя?

Тя свали ръце и го погледна.

— Бог няма, има Аллах. — Тя помълча малко, после сведе очи. — И Мохамед, неговият пророк — прошепна.

Той дълбоко си пое дъх и тръгна към вратата.

— Помни го.

— Баидр — Гласът й го задържа. — Какво искаш да сторя?

Той се втренчи в нея.

— Давам ти свободата да правиш каквото желаеш при положение, че сме женени, но да спазваш две условия. Първото е дискретност. Няма да вършиш нищо, което би опетнило дома ни. За обществото бракът ни трябва да остане такъв, какъвто е бил винаги.

— А второто?

— Ще избягваш евреи. Това няма да изтърпя.

Тя помълча, а после кимна.

— Ще стане така както желаеш.

Той отиде в другата стая, оставяйки вратата отворена зад себе си. След малко се върна с жълта метална кутия в ръцете си. Затвори вратата, приближи се до леглото и я изгледа. Отвори кутията и я постави върху нощната масичка. Тя видя жълтите ампули.

— Знаеш, че не понасям амилнитрит.

— Не ме интересува какво обичаш и какво не обичаш — каза той грубо. — Говориш и постъпваш като курва и ще бъдеш третирана като такава.

Разкопча горнището на пижамата си и го свали, а сетне дръпна връвта на панталона. Той се свлече на пода и Баидр го прекрачи.

— Свали нощницата — изкомандва. Тя не помръдна.

Той бързо се наведе и като сграбчи предницата й, я разкъса. Гърдите й останаха голи и той обхвана едната в ръката си.

— Това ли искаш? — запита. Тя не отговори.

Той я стисна още по-силно. Без да ще, Джордана затаи дъх от болка. Погледът й се вдигна първо към очите, а после към ръката му. Държеше бързо втвърдяващия се фалос насочен към нея.

— Това ли искаш?

— Баидр! — извика тя.

Напъха го в устата й. Тя се задави и се разкашля. Гласът му беше присмехулен.

— Не го ли искаш, неверна блуднице? — Отдръпна лицето й от себе си и се втренчи в очите й. — Сигурно повече искаш така?

Просна я на леглото и вкара три пръста дълбоко във вагината й. Действието му беше тъй бързо и неочаквано, че й изтръгна стон от болка. Той енергично започна да движи пръстите си, а със свободната си ръка издърпа една ампула от кутията.

Когато я счупи под носа й, тя сякаш почувства експлозия в мозъка си. Сърцето й като че ли щеше да се пръсне в гърдите и въпреки волята си започна да усеща как спазми на оргазъм разтърсват тялото й.

Внезапно той отдръпна пръстите си и я обърна по корем.

— Застани на четири крака като невярна кучка, каквато си! — нареди й той.

Тя не мръдна.

Отворената му длан я шибна по задника. Тя извика. Ръката му изплющя отново и отново по тялото й. Тя започна да се гърчи и стене. Беше лудост. Аз съм луда, мислеше си. Не бива да понасям това. Но започвате да й харесва топлината, която се разливаше в слабините й.

— Като кучка, жено! — заповяда той.

— Да, да — скимтеше тя на колене, с навирен задник. Опря се на лакти, а гърдите й натежаха надолу. Усети го, че се настанява зад нея и се изви да го погледне.

— Не ме гледай, невярна кучко! — изкрещя й той и грубо дръпна косата й така, че да се извърне от него.

Цялото й тяло се разтрепери, дори коленете й се тресяха. Веднъж бе видяла как една кобила трепери в очакване да я възкачи жребец. Сега разбра как се е усещало животното. След това си спомни как гигантският щръкнал член на жребеца се заби в кобилата и как тя грохна на колене от настървението му.

Баидр я дръпна за косата, докато вратът й се огъна назад и счупи втора ампула под носа й. Оргазмът отново започна.

Чу кога пръска друга ампула, този път за себе си. Тогава усети как той навлиза твърдо в нея и осъзна неистовите пориви на тялото му о бутовете си.

Изкрещя веднъж от болка и от силата на оргазма, докато той проникваше в нея. А после, също като кобилата, бе повалена от стихийността му.

Лежеше настрани в леглото, докато болката и треморът постепенно се уталожваха. Той също мълчеше. Не помръдваше. Помежду им нямаше никаква връзка.

След малко той се обади:

— Сега, жено, разбираш ли положението си?

Очите й се насълзиха.

— Да — прошепна.

Оттогава беше така. Не беше любовен акт, нито пък жестокост. Чисто и просто утвърждаване на властта му над нея.

По-късно през онова лято тя за пръв път си хвана любовник. После беше лесно. Но с много малко от тях постигаше удовлетворение. Все пак имаше нещо, което получаваше. Дали беше истинско или не, дали го разбираха или не, дали им плащаше или не, всички те я любеха.

А точно това Баидр никога не правеше.