Харолд Робинс
Пиратът (19)

ТРЕТА ГЛАВА

Пътуваха вече два часа след излитането от Париж. Стюардите се приготвяха да сервират обяд. Джордана се обърна назад към Юсеф.

— Смятам сега да поспя малко.

Юсеф разкопча колана и се изправи.

— Ще им кажа веднага да приготвят седалките. — Хвърли поглед към Даяна, секретарката на Джордана. Тя дремеше до прозореца, на седалката съседна на неговата. Недовършеното й питие стоеше в подноса пред нея. Отиде при главния стюард, застанал близо до кухнята.

— Мадам Ал Фей би искала да почива.

— Но ние тъкмо ще сервираме… — запротестира стюардът.

— Тя не е гладна.

— Да, мосю — бързо се съгласи стюардът. Напусна мястото си и се върна в помещението с перденцата, което разделяше първа от втора класа.

Юсеф се извърна и изгледа Джордана. Очите й бяха напълно скрити зад големи тъмни очила, но нито една бръчица по лицето й не подсказваше да е бодърствала предишната вечер. Тя разглеждаше списанието на Ер Франс, положено в скута й, и пийваше бяло вино от чашата.

Потисна една прозявка.

Беше изтощен. Беше буден от четири часа сутринта, когато Жак му се обади от Сен Тропе, за да му каже, че е изчезнала.

„Сан Марко“ все още бил в пристанището, а в цялото селище нямало и следа от нея. Жак обиколил всички ресторанти и дискотеки, които все още били отворени. Юсеф прекъсна телефонната линия разгневен.

Нищо не можеше да направи, освен да чака до сутринта, когато отиде във вилата, за да я вземе за летището. Не успя да заспи отново. Всичките пари, които даде на Жак, всичките планове, които кроеше, отидоха за нищо. Дори не изпита удовлетворение, когато се обади в гаража на фирмата „Ситроен“ да приберат колата от Жак.

Когато пристигна във вилата около девет часа Джордана закусваше. Не каза нищо за вечерта, нито пък спомена как се е прибрала. Случайно откри чрез един от охраната, че е пристигнала в такси с регистрационен номер на Кан около пет часа сутринта.

В лимузината на път към летището й обясни подробностите за полета. Разполагаха с последните четири седалки на първокласното отделение. Две бяха за нея. Той и секретарката й ще заемат местата точно отзад. Беше резервирал и първите три места от втора класа в случай, че искаше да почива — можеше да легне там. Специални грижи бяха положени за багажа й. Щеше да бъде качен в кабината, така че нямаше да се наложи да го чака в Лос Анжелис. При пристигането щеше да ги посрещне специален митничар, за да се прехвърлят бързо на хеликоптера, който да ги отведе в Ранчо дел сол.

Според разписанието самолетът на Ер Франс полет 003 трябваше да се приземи в четири часа следобед лосанджелиско време, а вечерята в Ранчо дел сол бе определена за осем часа. Ако всичко вървеше по график, щеше да има достатъчно време да се преоблече.

Стюардът се върна.

— Приготвено е за мадам.

— Благодаря — каза Юсеф. Върна се обратно на мястото си.

— Всичко е окей — каза й.

Тя кимна и се изправи. От чантата си извади Малко бурканче. Изтърси две таблетки в дланта си. Бързо ги глътна с вино.

— За да съм сигурна, че ще заспя.

— Разбира се.

— Моля те, събуди ме поне час и половина преди кацането.

— Ще имам грижата — отговори той. — Приятна почивка.

Тя се втренчи в него за момент.

— Благодаря.

Той видя как изчезна зад завесите и се отпусна дълбоко на седалката. До него Даяна се размърда, но не отвори очи. Той погледна часовника си, а после навън през прозорчето. Оставаха още единайсет часа. Този път не потисна прозявката си. Затвори очи с надеждата, че ще заспи.

В Ер Франс бяха си свършили добре работата. Временни завески като онези около втория екипаж пилоти или като за супердългите полети без междинно кацане бяха поставени около местата й. Перденцата на прозореца бяха спуснати. Беше тъмно, тя се изтегна и дръпна одеялото върху себе си.

Лежеше спокойно и чакаше хапчетата да подействат. Изтощението обхвана тялото й и тя почувства болезнения му протест. Все още усещаше друсането върху велосипеда с мотор, Докато в ранната утрин пътуваха към Кан. Накара Джерард да я остави на гарата в центъра на града. Там винаги имаше таксита.

Предложи му още пари, но той отказа.

— Даде ми достатъчно — възпротиви се.

— Благодаря ти — каза тя.

Той включи колелото на скорост.

— Потърси ме, когато се върнеш в Сен Тропе.

— Непременно. И отново ти благодаря.

Той взе каската, която й беше дал, и я окачи на задната седалка.

— Довиждане.

— Довиждане. — Той запали мотора и потегли. Тя го видя как зави зад ъгъла, към морето, след това отиде до първото такси от редицата и се качи.

Беше вече светло и минаваше пет часът, когато влезе в спалнята си във вилата. Вече стегнатите й куфари бяха поставени до стената — незатворени, в случай че в последната минута поискаше да сложи още нещо. Бележка от секретарката й стоеше до лампата на нощното шкафче. Взе я. Беше лаконична в стила на Даяна.

Тръгване от вилата — 9 ч. сутринта

Тръгване Ница — Париж — 10 ч. сутринта

Тръгване Париж — Лос Анджелес — 12 ч. на обяд

Пристигане Лос Анджелес — 4 ч. тихоокеанско време

Отново погледна часовника. Ако искаше да закуси с момчетата в седем часа, нямаше смисъл сега да ляга. По-добре да поспи в самолета.

Отиде в банята, отвори шкафчето с лекарствата и извади бурканче. Лапна един дексамил и го глътна с вода. Щеше да я държи будна поне докато самолетът излети от Париж.

Започна бавно да се съблича. Гола застана пред голямото огледало на стената в тоалетната стая. По гърдите й имаше леки следи, където Джерард я беше стискал, но на слаба светлина не се забелязваха. През деня щеше да ги покрие с фон дьо тен за тяло. Коремът й беше съвсем плосък, а по бедрата и ханша нямаше грам излишък. Постави ръка върху венериния хълм и като раздели меките руси косми, се огледа критично. Вагината й беше отекла и надута, изглеждаше леко зачервена и раздразнена. Леки тръпки преминаха по тялото й, като си спомни как я беше любил. Никога не бе и мечтала, че ще свърши толкова пъти. Обърна се отново към шкафчето с лекарствата и извади пакет масенжил. От една промивка нямаше да я заболи, поне щеше да й подейства успокоително. Докато приготвяше разтвора, й хрумна още нещо.

А ако черния беше заразен от венерическа болест? Имаше такава възможност, особено при положение че е бисексуален. Някъде беше чела, че най-висок процент от хомосексуалистите страдат от венерически инфекции. Отново отвори шкафчето с лекарствата. Този път глътна две таблетки пеницилин. Сложи бурканчето в ръчната си чанта, за да не забрави да взема през следващите няколко дни.

Дексамилът започна да й действа и след като приключи промивката, веднага влезе под душа. Редуваше гореща — студена, гореща — студена, гореща — студена три пъти, както знаеше от Баидр. Когато спря душа, се чувстваше освежена, сякаш бе спала цяла нощ.

Седна пред тоалетката и бавно започна да се гримира. После се облече и слезе долу за закуска в стаята на момчетата.

Изненадаха се, като я видяха. Обикновено тя не закусваше с тях. Напротив, те идваха в стаята й, след като се беше събудила, което се случваше следобед.

— Къде отиваш, мами? — запита Мохамед.

— Отивам при татко ви в Калифорния.

Лицето му светна.

— И ние ли идваме?

— Не, скъпи. Заминавам за кратко. Ще се върна след няколко дни.

Той явно се разочарова.

— Татко ще се върне ли с теб?

— Не знам — отговори тя. Това беше самата истина. Не знаеше. Баидр настояваше само тя да отиде. Не споменаваше нищо за по-нататъшните си планове.

— Надявам се да дойде — обади се Шамир.

— И аз се надявам — отвърна тя.

— Искам да ни чуе колко хубаво говорим арабски — рече малкият.

— Ще му кажеш ли, мамо? — запита Мохамед.

— Ще му кажа. Татко ви ще бъде много горд.

Двете деца се усмихнаха.

— Кажи му и че ни липсва — допълни Мохамед.

— Ще му кажа.

Шамир я погледна.

— Защо тати не се връща вкъщи като другите бащи? Татковците на моите приятели се прибират всяка вечер. Той не ни ли обича?

— Татко обича и двама ви, но е извънредно зает. И трябва да работи много. И той иска да дойде и да ви види, но не може.

— Искам да се прибира вкъщи като всички татковци — настоя Шамир.

— Днес какво ще правите? — запита Джордана, за да смени темата.

Лицето на Мохамед засия.

— Гувернантката ще ни изведе на пикник.

— Сигурно ще бъде много весело.

— Да — каза той. — Но е по-весело, когато с татко караме водни ски.

Тя изгледа синовете си. В сериозните им лица и големите им тъмни очи имаше нещо, от което сърцето й се сви. В някои отношения бяха малки подобия на баща си и понякога си мислеше, че много малко зависи от нея. Момчетата се моделират като бащите си. Понякога се чудеше дали Баидр се интересува от друго освен от бизнеса си.

Гувернантката влезе в стаята.

— Време е за урока по езда — каза със сухия си шотландски тон. — Учителят дойде.

Те скочиха от столовете и побягнаха с радостни възгласи към вратата.

— Момент, момчета — обади се гувернантката.

— Не забравихте ли нещо?

Двете момчета се спогледаха, засрамиха се и се върнаха при майка си. Поднесоха бузите си за целувка.

— Имам една идея — каза Шамир, като вдигна очи към нея.

Тя погледна малкия и се усмихна. Знаеше какво следва.

— Да?

— Когато се върнеш, да ни зарадваш с подарък — обясни сериозно той. — Нали идеята е хубава?

— Прекрасна. Какъв подарък имаш предвид?

Той се наклони и прошепна нещо в ухото на брат си. Мохамед кимна.

— Нали знаеш бейзболното кепе, което татко си слага на яхтата? — запита той.

Тя кимна.

— Ще ни купиш ли такива?

— Ще се опитам.

— Благодаря мамо — казаха двамата едновременно. Тя отново ги целуна и те се спуснаха навън, без да поглеждат назад. Постоя още малко до масата, после стана и се върна в стаята си. В девет часа, когато Юсеф пристигна с лимузината, тя го очакваше.

Шумът от моторите и хапчетата започнаха да оказват ефект. Затвори очи и се замисли за Юсеф. Какво се опитваше да направи? Дали действаше на своя глава или по поръка на Баидр? Странно, че Баидр го нямаше вече почти три месеца. За пръв път бяха разделени за толкова дълго. Не беше заради друга жена. Добре го разбираше. Дълго преди да се оженят, знаеше за жените около него. Също както той знаеше за кратковременните й връзки.

Не, имаше нещо друго. По-сериозно и по-важно. Никога нямаше да узнае, освен ако той не й кажеше.

Въпреки че в много отношения той бе възприел западния начин на живот, а тя беше станала мюсюлманка, все пак ги разделяха хиляда години различни философии. Независимо, че Мохамед бе дарил на жените повече права, отколкото някога са имали, не им беше дал пълна равнопоставеност. Всъщност всичките им права бяха подчинени на това да доставят удоволствие на мъжа.

В отношенията им имаше една пределно ясна страна. И двамата знаеха това. Нямаше нещо, което да й принадлежи и той да не може да й го отнеме, ако пожелае, включително и децата.

Студена тръпка мина през тялото й. После отхвърли мисълта. Не, никога не би го направил. По много причини той все още имаше нужда от нея. Както сега, когато искаше тя да се появи до него в западния свят, за да не го смятат за чужденец.

Това беше последната представа на Джордана, преди да заспи.