Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (7) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Дали всичко това не е заговор на мъжете

От шестдесетте години насам различни, войнствено настроени, феминистки организации се опитват да ни убедят, че трябва да се отречем от биологичното ни наследство. Те претендират, че правителствата, управите на различните вероизповедания и образователните системи са се съюзили в един ни повече, ни по-малко глобален заговор на мъжете, чиято цел е да потиска нещастните жени и да ги държи в подчинено положение. Забременяването на жените също било начин за смазващ контрол над тях.

Разбира се, ако се погледне от историческа гледна точка, нещата изглеждат точно така. Но нека попитаме: ако мъжете и жените наистина са съвършено еднакви същества, както твърдят представителите на тези войнстващи феминистки организации, то как тогава мъжете са успели да постигнат такова тотално доминиране над света? Съвременните изследвания на мозъчната дейност ни дават отговор на редица въпроси. Ние просто не сме еднакви същества. Мъжете и жените трябва да бъдат равни, в смисъл да имат равни права и възможности да разгърнат в пълна степен своя потенциал, но това съвсем не означава, че способностите и уменията, заложени и развити в тях от природата, са напълно еднакви. Напротив, те са коренно различни. Следователно дали мъжете и жените са равни е политически и нравствен въпрос, докато това, дали са еднакви, е въпрос от областта на науката.

Равенството на мъжете и жените е политически и нравствен въпрос; същностното им различие е научна тема.

Тези, които се опълчват срещу идеята, че нашата биология до голяма степен предопределя поведението ни, често го правят с най-добри намерения — а именно, за да се противопоставят на сексизма. Но объркването при тях идва оттам, че не могат да разграничат понятията равни и еднакви, а това са две съвършено различни неща. Тази книга ще ви покаже какви доказателства привежда науката, за да потвърди твърдението си, че мъжете и жените са дълбоко и същностно различни както физически, така и умствено — тоест, че мъж и жена не са едно и също нещо.

Проучихме изследванията, осъществени от водещи учени — палеонтолози, етнолози, психолози, биолози и невролози. Понастоящем разликите в устройството и дейността на мозъка при мъжете и при жените вече са напълно ясни и не могат да бъдат предмет на спекулация, предразсъдъци или дори на основателно съмнение.

Съпоставяйки и преценявайки различията между мъжа и жената, обсъждани в тази книга, някои хора могат да си кажат: „Не, това не се отнася до мен, аз не постъпвам по този начин!“ Е, сигурно наистина е така. Но не забравяйте, че тук става дума за средностатистически мъже и жени, тоест говорим за това, как повечето мъже и жени биха постъпили в повечето случаи при определени обстоятелства, как най-често са постъпвали при същите обстоятелства в миналото, а и понастоящем. „Средностатистически“ означава, че ако сте в стая, пълна с хора, ще забележите, че мъжете са и по-едри, и по-високи от жените — в действителност средно със 7% по-високи и с 8% по-едри. Най-високият и най-едър човек в стаята може да се окаже жена, но общо погледнато, мъжете са по-едри и по-високи от жените. Ако разгърнете Книгата на рекордите на Гинес, ще видите, че най-високите и едри хора почти винаги са били мъже. Най-високият човек, регистриран в книгата, е Робърт Пешинг — 2,79 м, а най-високият за 1998 г. човек е Алън Чана от Пакистан — 2,31 м. Историческите романи са пълни с типове от рода на Големия Джон и Мъничката Сузи. И това не е израз на сексизъм. Това е факт.