Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (234) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Нашата биология не се е променила чак толкова много

Момчетата искат да си играят с разни неща; момичетата — да общуват с хора. Момчетата искат да контролират, да доминират и да стигнат до върха. Момичетата са загрижени повече за нравствеността, за взаимоотношенията вътре в двойката и между хората изобщо. Жените все още са малцинство в големия бизнес и на политическата арена, но не поради мъжко потисничество. А просто защото тези неща не ги интересуват.

Въпреки най-добрите намерения на работодателите да прилагат на практика принципа за равенство между половете, момчетата се инатят и все още се насочват към работни места, свързани с техника и с пространствено ориентиране, а момичетата упорито се стремят към служби с възможност за междуличностно общуване и взаимодействие.

Принципът за равенство между половете се прилага стриктно в кибуците на Израел, където от години се опитват да заличат половите стереотипи при момчетата и момичетата. В кибуците дрехите, обувките, прическите и начинът на живот на децата са замислени и осъществявани по един безполов, неутрален модел. Там окуражават момчетата да си играят с кукли, да шият и плетат, да готвят и чистят, а момичетата — да ритат футбол, да се катерят по дърветата и да мятат стреличките на дартс.

Идеята на кибуца е да се изгради едно полово неутрално общество, в което да няма строга формула за всеки пол, и където всеки негов член да има равни възможности и равни отговорности в своята обособена група. Сексисткият език и фрази от рода на: „Големите момчета не плачат“ и „Малките момиченца не си играят в мръсотията“ са напълно изхвърлени от употреба. А обитателите на кибуците твърдят, че могат да демонстрират пълната заменяемост на ролите между половете.

Но какво става в крайна сметка?

След деветдесет години живот в кибуци, редица проучвания показват, че момчетата там непрекъснато демонстрират агресивно и непокорно поведение, събират се в банди, воюват помежду си, изграждат си неписани йерархии и правят „сделки“, докато момичетата си сътрудничат едно с друго, избягват конфликтите, привързват се и се държат мило, създават приятелства и споделят едно с друго. А когато за целите на проучването на децата бе дадена възможност сами да изберат какви курсове и предмети да изучават в училище, всеки направи своя избор съобразно половата ориентация на своя мозък и пограмираните в него интереси — момчетата избраха физико-математически и инженерни науки и различни спортове, а момичетата се насочиха към обучение за учителки, консултантки, медицински сестри и управление на персонала. Въпреки че бяха родени, отраснали и възпитани в пълно равенство, тяхната биология ги накара да изберат професии, съзвучни с половата ориентация на мозъка им.

Изследвания на неутрално отгледани деца от тези общности показва, че прекъсването на връзката майка — дете не премахва, нито дори смекчава, половите различия или предпочитания. А по-скоро създава поколение от деца, които се чувстват пренебрегнати, изоставени и объркани, а като възрастни стават затворени, мрачни и комплексирани хора.