Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Алън и Барбара Пийз

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта

Английска. Първо издание

 

Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Ани Господинова

 

Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.

Издателска къща „Сиела“, София, 1999

ISBN 954-649-227-2

История

  1. — Добавяне

Началото на изследванията на мозъка

Най-ранните регистрирани научни тестове относно разликите между половете са проведени в Лондонския градски музей от Франсис Гатън през 1882 г. Тогава той открива, че мъжете възприемат по-добре „светлите“ звуци — писъци и пронизителни шумове, имат по-здрав захват на ръката и са по-малко чувствителни към болка, отколкото жените. По същото време в Америка се провежда подобно изследване, което открива, че мъжете предпочитат червения цвят пред синия, имат по-богат речников фонд и предпочитат да решават технически, а не домакински проблеми. От друга страна, същото проучване сочи, че слухът на жените е по-остър, те използват повече думи, за съпоставим с мъжете период от време, и че предпочитат да се занимават с индивидуални задачи и проблеми.

Показателно е едно ранно изследване относно специфичното местоположение на различните мозъчни функции, проведено при умствено увредени пациенти. То показва, че при нараняване в лявата част на мозъка, мъжете до голяма степен напълно изгубват уменията си за словесен изказ и ползване на речниковия фонд, докато жените със същото увреждане почти не губят словесните си способности, което доказва, че в женския мозък има повече от един център за контрол на говора.

При мъжете вероятността да изгубят дар слово или да имат затруднения в тази насока била три-четири пъти по-голяма, отколкото при жените, а шансът да си възвърнат някога тези умения бил направо нищожен. Следователно, когато мъжът е получил нараняване от лявата страна на главата, има голяма опасност да онемее. Докато жена със същото нараняване вероятно ще може и занапред да говори.

Същото изследване показва, че при нараняване в дясната част на мозъка мъжете изгубват до голяма степен или изцяло уменията си за пространствено ориентиране — способността да мислят в три измерения и да въртят предметите наум, за да си представят как изглеждат, погледнати от различни ъгли. (Например женският мозък възприема двуизмерно архитектурния план на една къща, докато мъжкият мозък го вижда в три измерения, тоест освен дължина и височина, мъжете могат да виждат и в дълбочина, а повечето от тях съвсем ясно си представят как ще изглежда сградата, когато бъде завършена.) Но жени със същото нараняване в дясната част на мозъка почти не страдат от загуба на уменията да се ориентират в пространството.

Дорийн Кимура, професор по психология от Университета в Онтарио, доказва, че мъжете губят дар словото си само когато бъде наранена лявата част на мозъка, докато жените изпитват затруднения със словесния изказ само когато бъде наранен фронталният лоб на някое от мозъчните полукълба. Заекването е почти изцяло само мъжки проблем, а в помощните групи за справяне с този дефект на говора момчетата са три-четири пъти повече от момичетата. Нека го кажем по-простичко: мъжете притежават ограничени способности що се отнася до словесен изказ и разговор. Подобен резултат от изследвания на мозъка едва ли ще изненада повечето жени. Историческите романи недвусмислено показват, че неспособността на мъжете да говорят и разговарят хилядолетия наред е карала жените да си скубят косите от яд и отчаяние.