Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (4) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Някои неща са напълно очевидни

Когато в заведение или на друго обществено място един мъж тръгне към тоалетната, той го прави поради една-единствена причина. Докато жените използват обществените тоалетни като всекидневни или кабинети за психотерапия. Често се случва жени, влезли там напълно непознати, да излязат като най-добри приятелки, сякаш са се познавали цял живот. И това на никого не прави впечатление. В същото време всеки би изгледал с подозрение мъжа, подвикнал: „Ей, Франк, отивам в тоалетната, идваш ли с мен?“

Мъжете завладяват дистанционното на телевизора и непрекъснато прищракват от канал на канал; жените нямат нищо против да гледат рекламните клипове. Когато са стресирани, мъжете пият или нападат чужди държави; жените се тъпчат с шоколад или нападат магазините.

Жените критикуват мъжете за това, че са нечувствителни и негрижовни, че не ги изслушват, не подхождат към тях с топлота и съпричастие, не разговарят, не показват достатъчно обич, че не са беззаветно предани към връзката, че искат по-скоро да правят секс, а не да се любят и че редовно не затварят капака на тоалетната чиния.

Мъжете критикуват жените за това, че не шофират добре, не умеят да разчитат правилно пътеуказателите, обръщат пътните карти наопаки и нямат усет за посоката, че говорят прекалено много и не по същество, че не правят достатъчно често първата стъпка за секс и че редовно затварят капака на тоалетната чиния.

Мъжете сякаш никога не могат да намират нещата си, затова пък компактдисковете им са подредени по строго азбучен ред. Жените винаги могат да открият изчезналата връзка ключове, но не и най-прекия път за там, накъдето са тръгнали. Мъжете си въобразяват, че са най-здравомислещите същества на света. Жените знаят, че това се отнася за тях самите.

Колко мъже са необходими, за да сменят рулото тоалетна хартия? Неизвестно, защото това никога не е ставало.

Мъжете се удивляват как така жената успява още с влизането си в претъпкана с хора стая веднага да направи подходящ коментар за всеки; жените пък не могат да повярват, че мъжете са чак толкова ненаблюдателни. Мъжете винаги се чудят защо жената не може да види припламващата пред очите й червена лампичка на индикатора за маслото върху контролното табло на колата, а на секундата забелязва мръсния чорап, захвърлен в някой тъмен ъгъл на 50 метра разстояние от нея. Жените са удивени как мъжете съумяват безпроблемно да паркират успоредно и на заден ход колата дори в най-тесните пролуки, като използват само огледалото за обратно виждане, но никога не успяват да налучкат женската G-точка.

Ако жената се загуби по време на шофиране, тя просто спира и моли някой да я упъти. Но за мъжа това е белег за слабост. Часове наред той ще обикаля, и ще обикаля наоколо с колата, като си мърмори фрази от рода на: „Открих по-кратък път за натам“, „Вече съм в района“ или „Хей, знам я тази бензиностанция!“