Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Алън и Барбара Пийз

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта

Английска. Първо издание

 

Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Ани Господинова

 

Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.

Издателска къща „Сиела“, София, 1999

ISBN 954-649-227-2

История

  1. — Добавяне

Как сме станали такива, каквито сме

Някога, много, много отдавна, мъжете и жените живеели щастливо заедно и се трудели в съвършена хармония. Всеки ден мъжът излизал навън, в един враждебен и опасен свят, и рискувал живота си, докато ловувал, за да може да осигури храна за своите жена и деца, като освен това самоотвержено ги защитавал от дивите зверове и враговете. Постепенно в него се развили забележителни умения за ориентиране и пътешествия на далечни разстояния, така че да може да открива храна и да я отнася обратно у дома си, а също и съвършени умения на стрелец, така че да може безпогрешно да улучва движеща се цел. Същината на неговата работа била ясно и точно определена — мъжът бил ловец на храна. Това и само това се очаквало от него.

Жената чувствала, че има голяма стойност, защото нейният мъж излагал на риск живота си, за да осигури прехраната на семейството. Успехът му като мъж бил съизмерван със способността му да отстреля успешно дивеч и да го отнесе у дома си, а самочувствието му зависело от оценката, която жената давала на усилията и постиженията му. Семейството зависело от неговите способности да изпълнява добре ролята си — ловец на храна и защитник — нищо друго не се очаквало и изисквало от него. За мъжа никога не е било необходимо да „анализира взаимоотношенията“, нито пък от него се очаквало да изхвърля боклука или да сменя пелени.

Ролята на жената в семейството също била пределно ясна. Това, че тя износва и ражда детето, предопределя пътя й на еволюция и развитието на такива умения, които да са строго специализирани, така че да може най-успешно да изпълнява отредената й роля. Налагало се е жената да развие способности да наблюдава близкото обкръжение за признаци на опасност, да придобие съвършени умения за ориентиране и пътуване на близки разстояния, да използва наличните ориентири, за да намира правилната посока, както и да развие изключително чувствителен усет, за да долавя и най-малките промени в поведението и вида на децата и възрастните.

Нещата били пределно ясни: мъжът бил ловец на храна, жената — закрилник на семейното гнездо.

Жената прекарвала деня си в грижи по децата, събиране на плодове, растителна храна и грудки, и в общуване с другите жени в групата. Тя не била обременена с грижи за доставяне на основните запаси от храна или за воюване с враговете, а успехът й като жена се съизмервал със способността й да поддържа хармоничен семеен живот. Самочувствието й зависело от оценката, която мъжът давал на уменията й да подреди и организира дома и да отглежда и възпитава децата. Способността на жената да износва и ражда деца била възприемана като нещо магично, дори свещено, защото единствено тя владеела тайната да поражда живот. От нея никога не се очаквало и изисквало да ходи на лов, да се бие с неприятелите или да сменя изгорелите крушки на лампите.

И макар че оцеляването било трудно, взаимоотношенията в двойката били безпроблемни. Животът минавал по този начин в продължение на стотици хиляди години. В края на всеки ден ловците се връщали със своята плячка. Донесената храна била разпределяна поравно и всички се хранели заедно в общата пещера. Всеки ловец обменял част от донесения дивеч с жените, от които получавал по нещо от събраните от тях плодове и растителна храна.

След като се нахранели, мъжете сядали около огъня, зяпали пламъците, играели на разни игри, разказвали си истории или си разменяли шеги. За мъжа това било праисторически вариант на прищракване с дистанционното от канал на канал или четене на вестник. Мъжете били изтощени от целодневното ловуване и възстановявали силите си, за да могат на другия ден отново да излязат на лов. Жените продължавали да се занимават с децата и да се грижат мъжете да бъдат достатъчно нахранени и отпочинали. И всеки оценявал усилията, положени от другия — никой не обвинявал мъжете в мързел, нито пък жените били възприемани като експлоатирани слугини.

Тези простички ритуали и модели на поведение все още съществуват при някои изостанали племена, по места като Борнео, в някои части на Африка и Индонезия, при австралийските аборигени, новозеландските маори и примитивните племена в Северна Канада и Гренландия. В тези култури всеки познава и разбира отредената му роля. Мъжете ценят жените и жените ценят мъжете. Всеки оценява уникалния принос на другия за оцеляването и добруването на семейството. Затова пък мъжете и жените, които живеят в модерните цивилизовани страни, са напълно лишени от тези роли модели. На тяхно място цари хаос, объркване и нещастие.