Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (17) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Всичко е в очите

Окото е продължение на мозъка, което се намира обаче извън черепната кутия. Ретината, разположена в задната част на очната ябълка, е изградена приблизително от 130 милиона пръчковидни клетки, наречени фоторецептори, посредством които възприема черния и белия цвят, и от 7 милиона конусовидни клетки, посредством които възприема останалите цветове. Тези конусовидни клетки за възприемане на цветовете се осигуряват от X-хромозома. Жените притежават два X-хромозома, което означава, че при тях има по-голямо разнообразие от конусовидни клетки, отколкото при мъжете. Тази разлика става съвсем очевидна от начина, по който жените описват цветовете — много по-подробно и нюансирано, отколкото мъжете. Мъжът използва основно обозначаване на цветовете — червено, синьо, зелено…, докато жената ще говори например за слонова кост, езернозелено, блатистозелено, тревистозелено, бледомораво или ябълковозелено.

Белтъкът в ябълката на човешкото око е забележимо широк — и почти напълно липсва при останалите примати. Това позволява по-голям диапазон на движение на окото и по-точно насочване на погледа, което пък е жизненоважно за междуличностното общуване „очи в очи“. При женските очи белтъкът е дори още по-голям, отколкото при мъжките, защото директното и близко личностно общуване е неделима част от предопределената от еволюцията роля на жената, а по-широкият белтък позволява по-широк диапазон за изпращане и приемане на визуални сигнали посредством разчитане посоката на движение на окото.

Този тип визуално обменяне на информация не е жизненоважен за повечето други животински видове, затова белтъкът на техните очи е малък или напълно липсва, и при тях главно средство за общуване е езикът на тялото.