Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (135) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Как мъжете отчуждават жените

Ако на мъжа му се стори, че жената е в стрес или че има проблем, той постъпва така, както би постъпил спрямо друг мъж — оттегля се, за да й даде възможност да остане насаме със себе си и да реши проблемите си. Той пита: „Всичко наред ли е, миличко?“, на което тя отговаря: „Да, просто прекрасно…“, което обаче е индиректно изказване на мисълта „Ако ме обичаш, попитай ме какво точно има“. Но той не си служи с индиректна реч и затова казва: „Добре тогава“ и отива да работи на компютъра си. Тя си мисли: „Той е безразличен и безсърдечен“ и звъни по телефона на някоя приятелка. След което двете дълго и подробно обсъждат как се чувства тя и колко нечувствителен е той.

До неотдавна мъжете никога не са се сблъсквали с проблемите, с които е принуден да се справя съвременният мъж. За да покаже, че обича жена си и семейството си, мъжът просто е правел това, което открай време са правели всички мъже — всяка сутрин е отивал на работа, за да може „да осигури месото“. Именно така е протичал животът хилядолетия наред и за повечето мъже такова поведение е напълно естествено. Но понастоящем в повечето страни мъжете и жените работят наравно, така че от мъжа вече не се очаква да осигурява сам и изцяло препитанието на семейството. Затова пък от него вече се изисква да общува — умение, което не му е присъщо. Е, добрата новина е, че това е нещо, на което всеки може да се научи.

Защо мъжете не умеят да се справят с женските изблици на чувствителност

Когато жената е разтревожена или изпитва някакво силно чувство, тя може да се разплаче, да размахва развълнувано ръце и непрекъснато да говори, като използва силно натоварени емоционално прилагателни, за да опише точно как се чувства. В такива случаи жената иска да бъде приласкана, някой да я гушне и просто да я изслуша. Но мъжът обикновено тълкува поведението й според собствените си приоритети и цялото нейно държание сякаш му казва: „Спаси ме, оправи проблемите ми!“

Затова, вместо да утешава и приласкава, той започва да дава съвети, да задава уточняващи, практично насочени въпроси и да й казва, че не бива да се вълнува чак толкова много. „Спри да плачеш! — нарежда й той с ужасен израз на лицето. — Преувеличаваш! Нещата не са чак толкова лоши!“ Вместо да я утешава като нежна майка, той се държи като суров баща. И това е така, защото е наблюдавал баща си и дядо си да се държат по същия начин — каквато всъщност е била реакцията на всички мъже, откакто са слезли от дърветата.

За жената изливането на чувствата е форма на общуване, моментът ще премине и тя бързо ще го забрави. Мъжът обаче смята, че е длъжен да открие решение за нейните проблеми, а когато не му хрумне нищо подходящо, за да я успокои, той започва да се чувства като провалил се неудачник. Ето защо, когато жената дава воля на своята чувствителност, мъжът започва да се тревожи или ядосва и я кара да престане. Нещо повече, мъжете се боят, че веднъж почне ли да плаче, жената никога няма да спре.