Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Алън и Барбара Пийз

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта

Английска. Първо издание

 

Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Ани Господинова

 

Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.

Издателска къща „Сиела“, София, 1999

ISBN 954-649-227-2

История

  1. — Добавяне

Как нашият мозък защитава територията ни

„Старите навици трудно умират“, казва една народна поговорка. „Генетичната памет е жива и действена“, казват пък учените. Генетичната памет е част от нашето инстинктивно поведение. И това е съвсем естествено. Нима може да очакваме, че десетките хиляди години, през които човешките същества са седели в пещерите, обърнали зорък поглед към външния свят, за да не бъдат изненадани от врагове, защитавали са територията си и е трябвало да решават милионите проблеми по оцеляването си, няма да оставят никакъв белег в мозъка ни?

Достатъчно е да наблюдавате хората в ресторанта, за да се убедите в това. Повечето мъже предпочитат да сядат с гръб към стената, с лице към входа на заведението. Това им помага да се чувстват удобно и сигурно, защото са уверени, че няма да бъдат изненадани. Така никой няма да може да се промъкне незабелязано към тях, макар че в днешно време едва ли някой би ги цапардосал с нещо друго, освен с някоя особено надута сметка. От своя страна, жените нямат нищо против да седят гърбом към открито пространство, освен когато са сами с децата си, защото тогава те обикновено заемат мястото на мъжа, с гръб към стената.

В дома си мъжът също постъпва инстинктивно, като например ляга от онази страна на леглото, която е по-близо до вратата на спалнята — символично напомняне за времето, когато е трябвало да защитава входа на пещерата. Ако някоя двойка се премести в нова къща или отседне в хотел и по стечение на обстоятелствата жената заеме мястото, което е по-близо до вратата, възможно е мъжът да се чувства нервен и трудно да заспи, а сънят му да е неспокоен, без дори да си дава сметка защо е така. Много често е напълно достатъчно двамата просто да си разменят местата в леглото, за да отпадне проблемът.

 

Мъжете често казват на шега, че когато се оженят, започват да спят по-близо до вратата, за да могат по-бързо да избягат — в действителност това е чисто инстинктивно — поведение на защитник на семейството.

 

Когато мъжът отсъства от дома, жената обикновено подсъзнателно поема неговата роля на закрилник и се настанява в леглото откъм неговата страна. Нощем, колкото и дълбоко да спи, жената се събужда на секундата при някой по-„тънък“ звук, като плача на бебето. В такива случаи, за нейна досада, мъжът продължава да спи непробудно. Затова пък неговият мозък е настроен така, че да долавя шумове, свързани с движение — долетелият откъм прозореца тих пукот на счупена съчка може на секундата напълно да го разбуди, за да защити дома си от евентуална атака. В този случай жената ще спи непробудно — освен ако мъжът отсъства от дома и нейният мозък се е настроил да поеме неговата роля и да чува всеки шум и всяко движение, заплашващо семейното гнездо.