Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (140) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

— Нека изясним нещата, госпожо Гудуин. Казвате, че страдате от предменструално напрежение и затова сте предупредили съпруга си, че ако не спре да прищраква с дистанционното по каналите, ще му пръснете мозъка… Той какво ви отговори?

Веднъж Питър поканил Паула на ресторант и двамата прекарали вечерта чудесно. Всъщност, те толкова добре се разбирали, че решили да се сближат.

И ето, година по-късно, една вечер двамата били на кино. По-късно, вече в колата, Паула пита Питър какво би желал да направят, за да отпразнуват първата годишнина от връзката, си. А Питър отговаря:

— Ами… може да си поръчаме пица и да гледаме мача по телевизията!

Паула млъква. След малко Питър започва да подозира, че нещо не е наред и казва:

— Е, ако не ти се яде пица, може да си поръчаме и китайска храна.

Паула отговаря: „Прекрасно!“ и продължава да мълчи.

Питър си мисли: „Една година! Значи сме започнали да излизаме заедно през януари и точно тогава купих тази кола. Дванадесет месеца, време й е вече за годишния гаранционен сервиз. Механикът в гаража каза, че оправил лампичката на индикатора за маслото… но пък скоростната кутия май не работи както трябва!“

Междувременно Паула си мисли: „Нашата връзка не значи кой знае колко много за него, щом иска да яде пица и да гледа телевизия точно днес, на годишнината ни… Остава само и приятелите си да покани… На мен пък ми се иска да вечеряме някъде на свещи, да потанцуваме и да поговорим за бъдещето. Но явно, за него връзката ни не е толкова важна, колкото е за мене. Вероятно се чувства ограничаван. Аз лично бих искала по-сериозно обвързване, но това май го плаши… Впрочем, понякога и на мене ми се ще малко повечко свобода, за да прекарвам повече време с приятелките си. В действителност, трябва ми време, за да помисля накъде всъщност отива връзката ни… Имам предвид какво ще правим! Все така ли ще я караме или ще се оженим? Ще си имаме деца, семейство… Или какво изобщо ще правим? Дали съм готова за толкова сериозно обвързване? Наистина ли искам да прекарам с него остатъка от живота си?“

Питър забелязва, че лампичката на индикатора за маслото пак премигва, сбърчва вежди и мисли: „Тия идиоти в гаража обещаха, че ще я оправят, дори я били оправили, гаранционният срок почти изтече!“

Паула го гледа и в главата й започват да се въртят други мисли: „Мръщи се… не е щастлив… Предполагам, че ме смята за дебела и иска да се обличам по-добре. Знам, че трябва да слагам по-лек грим и да започна да правя упражнения. Той все повтаря колко добре изглежда приятелката ми Кери и че трябва да ходя на тренировки с нея. Говорих с приятелките ми по този въпрос и те всичките до една смятат, че Питър би трябвало да ме обича такава, каквато съм, а не да се опитва да ме променя… Може би са прави!“

В това време мислите на Питър са съвсем другаде: „Добре ще ги наредя, като отида в гаража! Хубавичко ще им насоля задниците!“

Паула, все така загледана в лицето на Питър, си мисли: „Сега вече е наистина ядосан… То си му е изписано на лицето, пък и просто долавям напрежението му. Може би не тълкувам нещата правилно… може би той иска много по-сериозно обвързване от моя страна, а е усетил, че малко се колебая… Ами да, точно така! Затова не ми говори… Не иска да ми разкрие какво чувства, да не би да го отхвърля. Просто виждам по очите му колко е наранен.“

Питър мисли: „И ще е добре този път да си свършат работата докрай! Казвах им аз и преди, че не всичко е наред, ама те все производителя обвиняват. Хич и да не се опитват да ме убеждават, че това тук не влиза в гаранцията, защото тогава просто ще ги съсипя в съда… Цяло състояние платих за тая кола, така че те просто могат…“

— Питър? — казва Паула въпросително.

— Какво? — процежда Питър, недоволен, че прекъсват мислите му.

— Моля те, не се самоизмъчвай така… Може би греша, като мисля по този начин… О, чувствам се толкова ужасно… Може би просто ми трябва малко време… Искам да кажа, животът не е шега работа…

— Повече от сигурно! — изръмжава Питър.

— Ти сигурно смяташ това за глупаво, нали?

— Не — отвръща Питър, леко объркан.

— Знаеш ли, просто… о, всъщност и аз самата вече не знам… Объркана съм… Необходимо ми е малко време, за да обмисля нещата — казва Паула.

Питър си мисли: „За какво, по дяволите, говори? Е, ако просто се съгласявам с всичко, което каже, до утре ще й мине. Сигурно е в оня прословут период от месеца.“

— Благорадя ти, Питър… просто не знаеш колко много значи това за мене — казва Паула. После се вглежда в очите му и осъзнава, че той наистина е много специален мъж и че тя трябва внимателно да обмисли развоя на тяхната връзка.

През цялата нощ Паула се мята неспокойно в леглото, а рано на следващата сутрин звънва по телефона на приятелката си Кери, за да обсъди с нея проблема. Решават да обядват заедно и да поговорят за Питър и нещата около връзката им.

А предната вечер, след като е изпратил Паула, Питър се е прибрал вкъщи, отворил си е една бира и е включил телевизора. Убеден е, че нещо тревожи Паула, вероятно предменструални оплаквания.

Паула и Кери се срещат за обяд, а после приказват надълго и нашироко чак до вечерта.

След няколко дни Питър среща приятеля на Кери, говорят, после в един момент Марк казва:

— Значи между теб и Паула има проблеми, а?

Сега вече Питър е напълно объркан.

— Не знам за какво говориш — засмива се той, — но я виж по-добре тая лампичка и ми кажи какво мислиш, че…