Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Алън и Барбара Пийз

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта

Английска. Първо издание

 

Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Ани Господинова

 

Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.

Издателска къща „Сиела“, София, 1999

ISBN 954-649-227-2

История

  1. — Добавяне

Къде е мястото на любовта в мозъка

Американската антроположка д-р Хелън Фишър от университета „Рътджърс“, Ню Джърси, за първи път започна изследване, което има за цел, посредством скенери на мозъка, да бъде открито местоположението на центъра на любовта в него. Още в началните стадии на изследването, тя открива специфични области в мозъка, свързани с проявата на три вида емоции — похот, страст и привързаност. При всяка от тях се извършват характерни химически реакции, които буквално озаряват мозъка ви, когато се почувствате привлечен от друг човек. От биологична гледна точка тези три съставки на любовта са еволюирали така, че да подпомагат изпълнението на жизненоважната функция на възпроизводството на вида. След постигането на целта, тоест след осъществяване на зачатието, системата се деактивира и процесът на любов се преустановява.

Първият стадий на любовта — похотта, е именно физическото и несловесно привличане, за което вече говорихме. Относно втория стадий — страстта, Фишър казва: „Страстта е стадий, при който непрекъснато мислите за даден човек и за нищо на света не можете да си го избиете от главата. Мозъкът ви се фокусира върху положителните качества на любимия, като напълно игнорира отрицателните му качества и лошите му навици.“

Целта на чувството за страст се крие в това, че мозъкът се опитва да изгради емоционално обвързване с потенциалния партньор, а изпитваните усещания са толкова силни, че довеждат човека до невероятна еуфория. Ако, когато е в този стадий, той бъде отхвърлен от обекта на своята страст, това може да доведе до невероятно силно отчаяние и до маниакалност, която в екстремни случаи може да стигне и до убийство и самоубийство.

По време на този стадий на страст, в мозъка се отделят няколко изключително силни химически вещества, които предизвикват усещане за невероятно приповдигнато настроение. Допаминът създава чувство за щастие, фенилетиламинът повишава нивата на възбудата, серотонинът създава усещане за емоционална стабилност, а норадреналинът ви кара да се чувствате едва ли не всемогъщ като бог. Пристрастеният към секса човек всъщност е пристрастен именно към ефектите от действието на този химически коктейл по време на стадия на страст, чието влияние върху мозъка е наистина толкова изключително силно и вдъхновяващо приятно, че ви се иска да продължи вечно.

Но страстта е временно състояние, което може да продължи средно от три до дванадесет месеца, когато повечето хора по погрешка я обявяват за любов. В действителност това е биологичен трик, чрез който природата си осигурява гаранции, че един мъж и една жена ще бъдат привързани един към друг достатъчно дълго време, за да заченат дете. Опасността при този стадий се състои в това, че любовниците си въобразяват, че сексуалното им желание съвпада напълно и то само защото са се отдали на тези занимания като зайци. Едва след края на стадия на страстта, когато започва следващият стадий — на привързаността, се разкриват разликите в сексуалното желание на двамата.

 

Страстта е биологичен трик на природата, като гаранция, че мъжът и жената ще бъдат привързани един към друг достатъчно дълго време, за да заченат дете.

 

След като действителността най-сетне вземе надмощие над страстта, единият от двамата партньори ще отхвърли другия (или и двамата ще се отхвърлят взаимно), или пък ще настъпи третият стадий на любовта — привързаността, когато мозъкът фокусира усилията си към изграждането на чувство за сътрудничество, което би продължило достатъчно дълго време, за да бъдат отгледани децата.

Фишър очаква, че с последващи изследвания и с бързото технологично усъвършенстване на апаратите за мозъчно сканиране, скоро ще може да открие формула, която би позволила да се определи точното местоположение на центъра на любовта и свързаните с нея чувства и в мъжкия, и в женския мозък. Правилното разбиране на тези три стадия на любовта би ни помогнало да се справяме по-лесно с различните прояви на страстта, както и да ни подготви за евентуалните й отрицателни последици.