Дийн Кунц
Чудакът Томас (25) (Завръщането)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Чудакът Томас (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forever Odd, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

ИК „Плеяда“, 2007

Превод: Петър Нинов

Художник: Димитър Стоянов — ДИМО

Редaктop: Лилия Анастасова

ISBN 978-954-409-249-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Двайсет и пета глава

Счупената врата на пожарния изход висеше на една страна и се държеше само на две от трите панти. Стоманеният праг, там, където не беше покрит с някакъв черен материал, лъщеше. Лъчът на фенерчето се отрази в него. Ако паметта ми не ме лъжеше, много хора бяха смачкани от тълпата точно в този коридор, когато всички се бяха втурнали панически към изходите. Този спомен не извика у мен ужас, а само още по-дълбока тъга.

Отвъд вратата трийсетина стъпала водеха нагоре, към северната част на шестнайсетия етаж. Бяха потъмнели от дима и водата и се рушаха под въздействието на варта. Изглеждаха така, сякаш бяха пренесени от някой древен храм на някоя отдавна забравена вяра. Може би още две стъпала продължаваха по-нагоре, до самия покрив на хотела.

Изкачих само половината от тях и се спрях, проточих врат и се ослушах. Едва ли тревогата ми беше предизвикана от звук. Цареше пълна тишина и от горните етажи не се чуваше никакъв шепот.

Може би ме беше разтревожила миризмата. В сравнение с другите помещения на стълбището не миришеше толкова силно на химикали и изгорено. Въздухът беше по-студен и с мирис на вар и сред него лесно се открояваше един екзотичен и по-различен аромат — този от последиците от пожара.

Ароматът, който не можех точно да определя, беше на гъби или мускус. Но също така наподобяваше този на прясно сурово месо. Нямам предвид кръвта по него, а характерния и специфичен мирис на месарница, в която всички меса са изложени прилежно на витрината.

Кой знае защо в съзнанието ми изникна мъртвешкото лице на мъжа, когото бях открил в канала. Сивата петниста кожа и обърнатите навътре очи.

Косъмчетата на врата ми потрепериха, сякаш въздухът предвещаваше буря.

Изключих фенерчето и останах в пълна, дълбока и страховита тъмнина.

Поради бетонните стени и острите завои преди всяка стълбищна площадка на светлината от фенерчето се виждаше само етаж или най-много два по-нагоре. Ако там някой стоеше на пост, той щеше да забележи само лъча, но не и светлината. А на по-високите етажи нямаше да видят нищо.

След минута, след като не чух нито шумоленето на дрехи, нито скърцането на подметки по бетонния под и след като никакъв гнусен език не облиза врата ми, аз предпазливо се върнах на площадката и влязох отново в коридора. После се върнах в казиното и включих фенерчето.

Няколко минути по-късно открих южните стълби. Тук вратата стоеше здраво на пантите, но беше отворена като първата.

Прикрих фенерчето с длан, за да намаля светлината, и излязох на стълбището.

Тишината и тук беше някак странна, като, че не само аз се бях притаил в мрака и се ослушвах. Характерната миризма на прясно месо присъстваше и на тази площадка. Както и преди пред очите ми се появи лицето на мъжа, който ме беше улучил с тейзъра: забелени очи, отворена уста и подут език. Под впечатлението на лошото предчувствие и миризмите, реални или въображаеми, аз реших, че стълбите са под наблюдение. Не можех да мина по тях.

Но шестото ми чувство подсказваше, че Дани лежи затворен някъде високо над мен. Той (психическият магнетизъм) чакаше, а аз (магнетизираният) по волята на някаква странна неведома сила, бях теглен нагоре и не можех да се освободя от тази зависимост.